Генерални Аудиенции

Свидетелството е задължение на християнина

23 октомври 1963 – Папа Павел VI

Свидетелството е задължение на християнина

 

Скъпи синове и дъщери,

Приветстваме ви с голяма утеха: видението, което ни носите за вашата вяра в Христос, за вашата преданост към Църквата, за вашия ангажимент към добър и християнски живот и най-желаното, най-благодарното и утешително предложение за Нас. Благодарим ви за вашия дар на свидетелство, на християнската вярност като най-красивото нещо за вас, най-ценното за Нас. Може би не сте предполагали, че идвайки в Рим и посещавайки папата, ще извършите толкова високо и значимо действие, толкова характерно за един католик: това да свидетелствате за вашата религия, за вашето благочестие, за вашата християнска концепция за живота . Вие знаете, че „свидетелството“ е едно от първите задължения на истинския християнин; и тук, идвайки като поклонници, като верни, като деца, за да посетите Наместника на Христос, вие свидетелствате на съвестта си първо, вътрешно; външно, следователно, за времето и за света, в който живеем.

Ние ви благодарим за това. Наистина, ние искаме да подкрепим вашето свидетелство, което, колкото и да е искрено, може да бъде почти незабелязано с нашето, което вместо това е изрично изповядано и предложено от Нас. Ние първо, и именно чрез нашето апостолско служение, даваме съзнателно и открито свидетелство за Христос Господ. Думата, която Исус каза на своите апостоли, когато ги напусна преди Възнесението, беше следната: «Вие ще Ми бъдете свидетели. . . до края на земята!“ (Деяния 1, 8). Това слово още трае и тук отеква, тук се осъществява.

Защото, скъпи деца, какво означава всичко, което виждате тук, ако не свидетелство за Исус Христос? Бихме искали очите ви да могат да четат това свидетелство във всичко, което католически Рим предлага на вашия поглед: свидетелство са неговите свещени паметници, свидетелство тази тържествена базилика, свидетелство катакомбите, свидетелство религиозната история на този град, свидетелство преди всичко е Петър , князът на апостолите, който тук с мъченичеството – мъченичеството всъщност означава свидетелство – го изповядва и почти го отпечатва върху почвата на Рим; свидетелството е папството, това е Църквата, която произлиза от Петър и която няма друга цел освен да провъзгласява, тоест да свидетелства за християнската вяра.

И ние също така бихме искали вашето посещение в Рим и при папата да говори със сто гласа на душите ви за това свидетелство на християнската вяра, така че, връщайки се в домовете си и в работата си, вие ще трябва да донесете светлината в сърцата ви, силата, радостта на нашето католическо изповедание. Ще го изрецитираме заедно в края на изслушването; и тогава сърдечно ще ви дадем нашата апостолска благословия.

 

Папа Павел VI

Генерална аудиенция

Базилика Свети Петър, сряда, 23 октомври 1963 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.