Генерални Аудиенции

Свещеническата молитва на Исус

25 януари 2012 – Папа Бенедикт XVI

Свещеническата молитва на Исус

 

Скъпи братя и сестри,

В днешния катехизис нека съсредоточим вниманието си върху молитвата, която Исус отправя към Отца в „Часът” на Неговото възвисяване и прослава (вж. Йоан 17:1-26). Както казва Катехизисът на Католическата църква: „Християнската традиция правилно нарича тази молитва „свещеническата“ молитва на Исус. Това е молитвата на нашия Първосвещеник, неотделима от неговата жертва, от неговото „преминаване“ (Пасха) към Отца, на когото той е изцяло „посветен““ (№ 2747).

Изключителното богатство на молитвата на Исус може да бъде разбрано, особено ако я поставим на фона на еврейския празник на изкуплението Йом Кипур. На този ден първосвещеникът извършва изкупление първо за себе си, след това за категорията свещеници и накрая за цялата общност от хора. Целта е да се възстанови на народа на Израел, след една година престъпления, съзнанието за тяхното помирение с Бога, съзнанието, че те са Избраният народ, „свят народ“ сред другите народи. Молитвата на Исус, представена в глава 17 от Евангелието според Йоан, се връща към структурата на този празник. В онази нощ Исус се обръща към Отца в момента, когато принася себе си. Той, свещеник и жертва, се моли за себе си, за апостолите и за всички, които ще повярват в него и за Църквата на всички времена (срв. Йоан 17:20).

Молитвата, която Исус моли за себе си, е молбата за неговото прославяне, за неговото „възвисяване” в неговия „Час”. Всъщност, това е нещо повече от молитва на молба, повече от декларация за пълното му желание да влезе, свободно и щедро, в плана на Бог Отец, който се изпълнява в неговото изпращане и в неговата смърт и възкресение. Този „час“ започна с предателството на Юда (вж. 13:31) и трябваше да завърши с възнесението на Възкръсналия Исус при Отца (Йоан 20:17).

Исус коментира напускането на Юда от горницата със следните думи: „Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него“ (Йоан 13:31). Не случайно той започва своята свещеническа молитва с думите: „Отче, дойде часът; прослави Сина Си, за да те прослави Синът” (Йоан 17:1).

Прославянето, което Исус иска за себе си като Първосвещеник, е влизането в пълно покорство на Отца, послушание, което води до неговото най-пълно синовно състояние: „И сега, Отче, прослави Ме в Твоето собствено присъствие със славата, която имах с вас, преди светът да бъде създаден” (Йоан 17:5). Тази готовност и тази молба са първият акт на новото свещеничество на Исус, което е цялостно дарение на самия него на Кръста и на самия Кръст – върховният акт на любов – той е прославен, защото любовта е истинската слава, божествената слава.

Вторият момент от тази молитва е застъпничеството, което Исус прави за учениците, които са били с него. Те са онези, за които Исус може да каже на Отца: „Изявих Твоето име на човеците, които Ми даде от света; Твои бяха и Ти Ми ги даде, и те опазиха Твоето слово” (Йоан 17:6). Това „изявяване на Божието име на хората“ е изпълнението на едно ново присъствие на Отца сред хората, за човечеството. Това „проявяване“ не е само дума, но е реалност в Исус; Бог е с нас и така името Му – присъствието Му с нас, това, че е един от нас – е „изпълнено“. Така това проявление се осъществява във Въплъщението на Словото. В Исус Бог влиза човешка плът, става близък по нов и уникален начин. И това присъствие кулминира в жертвата, която Исус прави в своята Пасха на смъртта и Възкресението.

В центъра на тази молитва на застъпничество и изкупление в полза на учениците е молбата за посвещение; Исус казва на Отца: „Те не са от света, както и Аз не съм от света. Освети ги в истината; твоята дума е истина. Както ти изпрати мен в света, така и аз изпратих тях в света. И заради тях Аз посвещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени в истината” (Йоан 17:16-19).

Питам: какво означава в случая „посвети“? Преди всичко трябва да се каже, че наистина само Бог е „осветен” или „свят”. Следователно „да посветиш“ означава „да прехвърлиш“ реалност – човек или нещо – да стане собственост на Бог. И в това присъстват два допълващи се аспекта: от една страна, премахването им от обикновените неща, отделянето им, „отделянето им“ от контекста на личния човешки живот, така че те да бъдат изцяло отдадени на Бога; и от друга, тази сегрегация, това прехвърляне в Божията сфера, има самото значение на „изпращане“, на мисия: точно защото той или тя са дадени на Бог, реалността, посветеният човек, съществува „за“ другите, е отдаден на другите. Да даваш на Бога означава вече да не съществуваш за себе си, а за всички. Който, подобно на Исус, е отделен от света и отделен за Бог с оглед на задача, е точно поради тази причина напълно достъпен за всички. За учениците задачата ще бъде да продължат мисията на Исус, да бъдат дадени на Бог и по този начин да бъдат на мисия за всички. Възкръсналият, явявайки се на учениците си вечерта на Великден, трябваше да им каже: „Мир вам! Както Отца изпрати Мене, така и Аз изпращам вас” (Йоан 20:21).

Третата част на тази свещеническа молитва се простира до края на времето. В него Исус се обръща към Отца, за да се застъпи за всички онези, които ще бъдат доведени до вярата чрез мисията, открита от апостолите и продължена в историята: „Не се моля само за тези, но и за онези, които вярват в мен през техния свят”. Исус се моли за Църквата на всички времена, моли се и за нас (Йоан 17:20).

Катехизисът на Католическата църква коментира: „Исус изпълни напълно делото на Отца; неговата молитва, подобно на неговата жертва, се простира до края на времето. Молитвата на този час изпълва последните времена и ги води към тяхното завършване” (№ 2749).

Централната молба на свещеническата молитва на Исус, посветена на неговите ученици от всички епохи, е тази за бъдещото единство на тези, които ще повярват в него. Това единство не е светски продукт. То идва изключително от божественото единство и достига до нас от Отца, чрез Сина и в Светия Дух. Исус призовава дар, който идва от Небето и има своето действие – реално и осезаемо – на земята. Той се моли „всички да бъдат едно; както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Йоан 17:21).

Християнското единство, от една страна, е тайна реалност, която е в сърцата на вярващите. Но в същото време то трябва да се появи с пълна яснота в историята, трябва да се появи така, че светът да повярва, то има много практична и конкретна цел, трябва да се появи така, че всички наистина да бъдат едно. Единството на бъдещите ученици, в обединението им с Исус – когото Отца изпрати на света – също е първоизточникът на ефикасността на християнската мисия в света.

„Можем да кажем, че основаването на Църквата става” в свещеническата молитва на Исус… Точно на това място, в акта на Тайната вечеря, Исус създава Църквата. „Защото какво друго е Църквата, ако не общността на учениците, които чрез вяра в Исус Христос като изпратен от Отца” получават своето единство и участват в мисията на Исус да спаси света, като го води към познание за Бога ? Тук наистина намираме истинско определение на Църквата. „Църквата се ражда от Иисусовата молитва. Но тази молитва е повече от думи; това е актът, чрез който той „освещава“ себе си, тоест той „жертва“ себе си за живота на света“ (срв. Исус от Назарет, II, стр. 101).

Исус се моли неговите ученици да бъдат едно. По силата на това единство, прието и съхранено, Църквата може да ходи „в света“, без да е „от света“ (вж. Йоан 17:16) и може да живее поверената й мисия, така че светът да повярва в Син и в Отца, който Го е изпратил. Следователно Църквата става мястото, където продължава мисията на самия Христос: да изведе „света“ от отчуждението на човека от Бога и от самия него, от греха, за да може да се върне към света на Бога.

Скъпи братя и сестри, разбрахме няколко елемента от голямото богатство на свещеническата молитва на Исус, която ви каня да прочетете и да размишлявате върху нея, за да ни води в диалог с Господа и да ни учи да се молим. Затова нека и ние в нашите молитви да молим Бог да ни помогне да влезем по-пълно в плана, който Той има за всеки един от нас. Нека Го молим да бъдем „посветени” на Него, да Му принадлежим все повече и повече, да можем да обичаме повече и повече другите, близките и далечните; нека го помолим да може винаги да отваря нашата молитва към измеренията на света, без да я затваря до молбата за помощ за нашите проблеми, но да помни ближния пред Господа, да научи красотата на ходатайството за другите; нека го помолим за дара на видимото единство между всички вярващи в Христос – ние го призовахме силно в тази Седмица на молитва за християнско единство – нека се молим винаги да сме готови да отговорим на всеки, който ни помоли да дадем сметка за надеждата, която е в нас (вж. 1 Петр. 3:15). Много благодаря.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Зала за аудиенции Павел VI, сряда, 25 януари 2012 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.