Генерални Аудиенции

Светостта

30 октомври 1963 – Папа Павел VI

Светостта

 

Възлюбени синове и дъщери!

Това ваше посещение се провежда в дни, които са заети с мисълта за святостта. Това е великата тема, която прави срещите и дискусиите на Съвета толкова оживени и интересни, това е темата, върху която ние сме щастливи длъжни да размишляваме, докато нови фигури на добри и велики мъже са беатифицирани от Нас и предложени на почитта и подражанието на християнския народ; и накрая тази тема за светостта ще бъде празнувана от цялата Църква на красивия следващ празник, посветен на всички светии в рая.

Следователно тази мисъл подсказва Нашите пожелания за вас, скъпи, които всички вече сте в това избрано и щастливо състояние на Божии деца чрез кръщението, което заслужава, както казваха първите християни, титлата „светии“, т.е. благословени и посветени на Господа и членове на светата Църква; и Нашите обети имат за цел именно да събудят в духа ни чувството за християнско достойнство и намерението винаги да искаме да го пазим и да живеем поне в тази обичайна и великолепна форма, която наричаме състояние на благодат и която вече е святост. Кое е по-красиво и кое е по-важно за живота ни от това?

Кое друго добро, какво богатство, какво съвършенство винаги превъзхожда благодатта, божествения принцип на свръхестествения живот? и какво друго условие, каква друга сила може да бъде по-ефективна в нас за нашия духовен напредък, за нашето непрекъснато освещение, отколкото верността към състоянието на благодат? И това ще бъде най-ценното благоволение, което сега ще поискаме от Господ за вас: да бъдете живи християни; живи с Божията благодат, тоест светии, и способни да превърнат всяко преживяване от временния живот, от радост и болка, от труд и любов, от вътрешния дискурс на съвестта и от външния диалог с другите, повод, стимул към по-добра доброта, към по-голяма святост.

За тази цел ще бъде необходимо да събудим отново в нас моралното чувство, т. е. усещането за добро и зло, това самото чувство за грях, което съвременният манталитет, когато е лишен от вяра в Бога, нещастно губи; и също така ще бъде необходимо да увеличим в нас вкуса към молитвата и доверието в безкрайната благост на Господа, който наистина е единственият Свят и единственият освещател. Затова нека нашата апостолска благословия бъде валидна, за да получите за вас цялата върховна полза от християнското освещение.

 

Папа Павел VI

Генерална аудиенция

Базилика Свети Петър, сряда, 30 октомври 1963 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.