Генерални Аудиенции

Светостта е дар на всеки Християнин

19 ноември 2014 – Папа Франциск

Светостта е дар на всеки Християнин

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

Един от големите дарове на Втория Ватикански събор беше възстановяването на визията на Църквата, основана на общение, и възприемането наново принципа на властта и йерархията в тази перспектива. Това ни помогна да разберем по-добре, че всички християни, доколкото са били кръстени, са равни по достойнство пред Господа и споделят едно и също призвание, тоест към светостта (вж. Lumen Gentium, nn. 39-42). Сега нека се запитаме: в какво се състои това всеобщо призвание да бъдем светци? И как да го реализираме?

  1. Преди всичко трябва ясно да имаме предвид, че светостта не е нещо, което можем да си осигурим сами, което можем да получим чрез собствените си качества и способности. Светостта е дар, това е дар, даден ни от Господ Исус, когато Той ни взема при Себе Си и ни облича в Себе Си, Той ни прави подобни на Него. В своето Послание до ефесяните апостол Павел заявява, че „Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети” (5:25-26). Виждате ли, светостта наистина е най-красивото лице на Църквата, най-красивото лице: това е да преоткриеш себе си в общение с Бог, в пълнотата на Неговия живот и на Неговата любов. Следователно светостта не се разбира като прерогатив на малцина: светостта е дар, предлаган на всички, никой не е изключен, чрез който се конституира отличителният характер на всеки Християнин.

  2. Всичко това ни кара да разберем, че за да бъдем светии, няма нужда да бъдем епископи, свещеници или монаси: не, ние всички сме призовани да бъдем светии! И така, много пъти се изкушаваме да мислим, че светостта е запазена само за онези, които имат възможност да се откъснат от ежедневните дела, за да се посветят изключително на молитва. Но не е така! Някои смятат, че светостта е да си затвориш очите и да изглеждаш като света икона. Не! Това не е святост! Светостта е нещо по-голямо, по-дълбоко, което Бог ни дава. Наистина, именно като живеем с любов и предлагаме собствено християнско свидетелство в ежедневните дела, ние сме призовани да станем светии. И всеки в условията и състоянието на живот, в които се намира. Но ти си осветен. Осветен ли си? — Бъдете светец, като изживеете своето дарение и своето служение с радост. Женен ли си? — Бъди светец, като обичаш и се грижиш за съпруга или съпругата си, както Христос направи за Църквата. Вие сте неженен кръстен човек? — Бъдете светец, като вършите работата си с честност и компетентност и като отделяте време в служба на своите братя и сестри. „Но, отче, аз работя във фабрика; Работя като счетоводител, само с цифри; там не можеш да си светец…”. „Да, да, можете! Там, където работиш, можеш да станеш светец. Бог ти дава благодатта да станеш свят. Бог съобщава себе си на вас”. Винаги, на всяко място човек може да стане светец, тоест може да се отвори за тази благодат, която действа вътре в нас и ни води към святост. Вие сте родител или баба и дядо? — Бъдете светци, като страстно учите децата или внуците си да познават и следват Исус. А за това е нужно толкова много търпение: да си добър родител, добър дядо, добра майка, добра баба; изисква се толкова много търпение и с това търпение идва святостта: чрез упражняване на търпение. Вие сте катехет, възпитател или доброволец? Бъдете светци, като станете видим знак на Божията любов и на Неговото присъствие до нас. Това е: всяко състояние на живот води до святост, винаги! Във вашия дом, на улицата, на работа, в църквата, в този момент и във вашето състояние на живот, пътят към светостта е отворен. Не се обезсърчавайте да следвате този път. Само Бог ни дава благодатта. Господ иска само това: да бъдем в общение с Него и в услуга на нашите братя и сестри.

  3. В този момент всеки един от нас може да направи малко изследване на съвестта, можем да го направим точно сега, всеки да отговори на себе си, в мълчание: как сме откликнали досега на Господния призив за святост? Искам ли да стана малко по-добър, малко по-християнин? Това е пътят към светостта. Когато Господ ни кани да станем светии, той не ни призовава към нещо тежко, тъжно… напротив! Това е покана да споделим радостта му, да живеем и да даряваме с радост всеки момент от живота си, като го превърнем същевременно в дар от любов към хората около нас. Ако разберем това, всичко се променя и придобива нов смисъл, красив смисъл, смисъл, който започва с малки ежедневни неща. Например: една дама отива на пазара да купи хранителни стоки и намира съсед там, те започват да говорят и след това стигат до клюки и тази дама казва: „Не, не, не, няма да говоря лошо за никого“. Това е стъпка към светостта, помага ви да станете по-свети. След това, у дома, вашият син иска да поговори малко за идеите си: „О, толкова съм уморен, работих толкова много днес…“. — „Но вие седнете и изслушайте сина си, който има нужда от това!“. И сядаш, слушаш го търпеливо: това е стъпка към светостта. Тогава денят свършва, всички сме уморени, но остават молитвите. Ние казваме нашите молитви: това също е стъпка към светостта. След това идва неделя и отиваме на литургия, вземаме причастие, понякога предшествано от красива изповед, която ни очиства малко. Това е стъпка към светостта. Тогава мислим за Дева Мария, толкова добра, толкова красива, вземаме броеницата и я молим. Това е стъпка към светостта. След това излизам на улицата, виждам беден човек в нужда, спирам и се обръщам към него, давам му нещо: това е стъпка към светостта. Това са малки неща, но много малки стъпки към светостта. Всяка стъпка към светостта ни прави по-добри хора, освободени от егоизъм и затвореност в себе си и ни отваря към нашите братя и сестри и към техните нужди.

Скъпи приятели, в Първото писмо на Свети Петър това се иска от нас: „Както всеки е получил дарба, използвайте я един за друг, като добри настойници на разнообразната Божия благодат: всеки, който говори, като човек, който изрича Божии слова; всеки, който служи, като този, който го прави чрез силата, която Бог доставя; за да се прославя във всичко Бог чрез Исус Христос” (4:10-11). Това е поканата за святост! Нека го приемем с радост и нека се подкрепяме един друг, защото пътят към светостта не се поема сам, всеки за себе си, а се изминава заедно, в това едно тяло, което е Църквата, обичана и осветена от Господ Исус Христос. Нека вървим напред със смелост по този път към светостта.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 19 ноември 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.