Разкази от сестра Терезита

Светлината

имало едно време…

Светлината

       

– Какви светлини имаше в църквата? -попитала една катехистка децата.

– Те отговорили:

– Полюлеите;

– Свещите;

– Червената светлина до дарохранителницата;

– Прозорците.

И после децата замълчаха.

– А, нещо друго?- попитала катехистката.

Едно дете вдигнало ръка и казало:

– Очите на хората.

 

         Често не забелязваме голямата светлина, която блести в очите на хората и в нашите очи.

         Това е светлината на Бога!

         Защо толкова често забравяме тази светлина, която е дълбоко в нашата душа?

Защо понякога тя угасва?

 

Ще гледам лицата на хората, които ме заобиколят и чрез тях ще хваля Бога.