5 януари – Свети Шарл Хубен (Възпоминание)
Свети Карло Хубен е роден в Мюнстергелин (Холандия) на 11 декември 1821 г., четвъртото дете от десет деца. Той се срещна с пасионистите, които наскоро бяха пристигнали в Холандия благодарение на блажения Доменико Барбери; на 24-годишна възраст, на 5 ноември 1845 г., той постъпва в новициата на Ере (Белгия), където приема религиозните одежди и изповядва своите обети на 10 декември 1846 г.
На 21 декември 1850 г. е ръкоположен за свещеник. През 1852 г. е изпратен в Англия; след това ще отиде в Дъблин в Ирландия. Светецът ще прекара повече от четиридесет години на Британските острови.
Карло не беше голям проповедник, особено поради трудностите, срещани при изучаването на английския език. Въпреки това той осъществи плодотворния си апостолат, като прекара много часове в изповедалнята, посещавайки болни, помагаше на умиращите, приветствайки многобройните вярващи, които го търсеха, привлечен от славата му на светец и от дара на изцелението, който Бог му беше благоволил .
За да получат благословията му, да слушат съветите му, да го молят за помощ, те се стичаха при него дори от далеч и дори от Америка. Славата му достига и до Австралия, Нова Зеландия и Тасмания. При него отидоха не само католици, но и протестанти.
Карло прекарва дните си и прекарва живота си в благославяне и изцеление. Всеки ден при него идваха около триста души, страдащи телом и духом, намирайки състрадателен и услужлив, нежен и търпелив свещеник.
Добрият самарянин, Карло ги посрещна с отворени обятия, чувствайки се напълно въвлечен във всяка болка и всяка драма. Той се наведе над всеки болен, изпускайки частици от сърцето си и парченца от душата си, а често и дългоочакваното оздравяване.
В обществото той беше образцов религиозен, прост и приветлив. Той прекара дълги часове в обожание пред скинията. Той често е бил потънал в екстаз, преживяване, което преживява особено по време на евхаристичното тържество.
През последните години от живота си той страда много от гангрена на единия крак. Той спокойно прие болестта в единение с разпнатия Христос, на когото винаги е определял живота си и който винаги е бил обект на неговото съзерцание.
Умира мирно на 5 януари 1893 г. Обявен е за светец на 3 юни 2007 г.
източник: https://www.passiochristi.org/ (сайт на Конгрегацията на пасионистите).
Превод от англиски и испански: Луис и Вирджиня Сентено от енорията Русе.