С представителна и сериозна външност. Любезен. Висок, строен. С непринудено спокойно и скромно лице. С бистър и жив поглед. С високо и широко чело. С ясно звучен и пронизващ глас. С приветливи и учтиви обноски. Жизнерадостен и доста чувствителен.
Това е образът на Павел Даней оставен ни от неговия първи животописец Винченцо Мария Страмби. Литургията после го обрисува със следните черти: “Божи човек под знамето на кръста набира Христови войници; учи ги да живеят обединени с Бог, да се борят срещу злото, да проповядват в света разпнатия Христос. Ловец на души, благовестител на Евангелието, светило! От раните Христови научил мъдростта, от неговата кръв извлякал сила, чрез неговото Страдание обръщал народите.”
СВЕЩЕНИК И ОСНОВАТЕЛ
Павел Даней е роден в Овада ( Александрия – Северо-западна Италия ), втори от шестнадесет деца, призори на 3 януари 1694 год. в семейството на Лука и Анна- Мария Масари. При раждането му тайнствена светлина нахлува в стаята, сигурно предзнаменование за нещо велико и красиво. Още като дете научава от майка си за любовта към Разпнатия, което ще определи целия му живот. “Искал е Бог, ще каже, да имам светостта на майка си.” Заради политическите безредици на времето семейство Даней се е разорило тежко и тогава е принудено да се мести често. Павел, на младини е помагал на баща си занимавал се с търговия на платове.
Към двадесетте години му се случва това, което той нарича “обръщане”: остава като гръмнат от една “ близка реч ” на един свещеник. Прави обща изповед и решава да се отдаде напълно в служба на Бога, ако и да не знае още как. Но за сега не може да осъществи намерението си: трябва всъщност да помага на своите в семейството, което живее при все по-тревожни материални условия. През 1715 година иска да се включи като доброволец в кръстоностния поход срещу исляма, но един вътрешен глас го кара да разбере, че не е този пътят: не оръжията, а любовта е спасила и ще спаси света. Чувства се между другото вдъхновен да надене “едно бедно черно расо, да тръгне бос, да живее в крайна сиромашия; да води монашески живот… да събере другари, за да бъдат обединени и да събуждат в душите свето Божие страхопочитание.” Вече са налице кълновете на ново религиозно братство. Чичото, свещеник Отец Джанкристофоро, го определя за наследник на всичкото си имущество стига само да се ожени. Но Павел се чувства да гори от по- висша любов и приема само требник.
През 1720 година едно видение го напътва по-ясно. Духовно увлечен се вижда “облечен в черно до земята.” Мадоната много пъти му посочва пътя и му показва дори и дрехата на новото духовно братство, което ще намери в страданието на Исус смисъла на своето съществуване.
На 22 ноември същата година Монсиньор Франческо Арборио Гатинари епископ на Александрия, го облича с черното расо на отшелник. Павел се оттегля в една стаичка съседна на църквата “Св. Карло” в Кастелацо Бормида (Александрия). Там остава усамотен от 23 ноември 1720 год. до 1 януари 1721 год. От тези четиридесет дена остава един духовен дневник, написан по нареждане на епископа. Това е ценно доказателство за неговия необикновен духовен опит. В духа му се сменят тайнствени пориви и много силна пустота. Обладава го желанието да види спасени всички хора и се обявява за разположен да бъде “изпусталял за една душа.” От 2 до 7 декември пише “как се влива в духа” и правилото на новото учреждение което за сега се нарича “Бедните на Исус”. От епископа е назначен за пазач на постницата “Свети Стефан” в Кастелацо и се сдобива с разрешение да проповядва. При проповедите на Павел се явява все по-многоброен приток от духовни плодове, които карат да се говори за чудо.
Следващият август заминава за Рим с надежда да бъде приет от папата от когото смята да поиска одобрението за новото учреждение. От една охрана бива върнат като един от многото скитници. Павел огорчен отива да се моли в църквата “Света Мария Маджоре”, където подновява обещанието да основе духовното братство и се обрича да пробужда в сърцето на верните “спомена за Исусовото страдание”. Връщайки се в къщи се спира за кратко на “Монте Арджентарио”: там ще се върне скоро с брат Йоан Кръстител и той облечен с расото на отшелника и от младини негов неразделен другар по пост, съзерцание и съвършенство. На 21 май 1725 год. папа Бенедикт ХІІІ му разрешава устно да събира другари посветени за същото поръчение. Освен това една година се спира в Рим близо до болницата “Сан Галикано”, заедно с брата си помагат на болните дори ако учреденото в сърцето има друга крайна цел. С Йоан Кръстител биват ръкоположени за свещеници в “Свети Петър” от папа Бенедикт ХІІІ. През 1728 год. двамата братя се връщат в “Монте Арджентарио”. Спират се в постницата Свети Антон живеейки в бедност и пост ( покаяние ) в самота и молитва: отличителните белези на духовното братство, което се заражда. Упражнявайки напрегнато апостолство в тосканската крайморска блатиста местнот, където върлува малария и глад и където живеят свещеници без звание. През 1730 год. бива проповядвано първото народно поръчение в Таламоне на Орбетело ( Гросето ). Плодовете от тяхното свещеническо служене са такива, че на двамата братя дойде от Рим названието “апостолически мисионер”. Разцъфтяха първите звания на пасионистите.
На 14 септември 1737 год. на “Монте Арджентарио” тържествено бе открит първия манастир посветен на “Представянето на Дева Мария в храма”.
Когато бил още в Кастелацо Мадоната му била казала: “Павле, ела на “Монте Арджентарио” където съм сама.” През 1741 год. на 15 май идва одобрението на Правилата от страна на папа Бенедикт ХІV, който обяснява удивен: “Това духовно братство трябваше да се роди понапред, а не едва сега.” На 11 юни 1741 год. заедно с пет събратя дават монашески обет: върху черното расо облечено от монасите се явява за първи път особената значка на пасионистите. При това обстоятелство Павел добавя към своето име “от Кръста”. През 1747 год. се е чествало първото общо събрание. Основателят е избран като “Генерал” ( началник ) за цялата конгрегацията. Ще бъде потвърдено в поръчката от петте последователни глави. Това до смъртта. Винаги обичан и почитан от своите “синове”.
През 1752 год. може да ликува: “Ние сме сто и десет, имаме осем манастира, но са пълни и не могат да поберат всички, които искат да влязът.”
Преди да умре ще открие 13 дома при винаги трудни и понякога съвсем напрегнати условия. През 1769 год. папа Климент ХІV, който нарича Павел “татко мой”, утвърждава тържествено конгрегацията. Павел вижда духовното братство “добре основано и установено за вечно в светата Божия Църква.” Но не е завършено. През 1771 год. след 40 години труд може да осъществи учредяването на монахините пасионистки.
През 1773 год. отваря в Рим монашески дом, който ще бъде централното седалище на конгрегацията. И това е още един дар от Климент ХІV, за когото, Пасионистите, като се започне от техния основател, ще си спомнят винаги като усърден покровител и несравним благодетел. Отнася се за базиликата и манастира на “Свети Йоан и Павел” на крилото на Колозеа.
Павел там се пренася с многобройна общност. Тук прекарва остатъка от живота си. Тук умира “с лице към рая”, след обяд на 18 октомври 1775 година. Заобиколен от своите “синове”, на които предварително е продиктувал духовното завещание: да обичат Църквата, да живеят в молитва, усамотение и бедност, да съзецават Разпятието, да проповядват на всички Христовото Страдание. Папа Пий ІХ ще го провъзгласи за светец през 1867 год.
“ БИХ ИСКАЛ ДА ИЗГОРЯ ОТ ЛЮБОВ ”
Във века на илюминатите ( тайни общества които са се борили срещу църквата ) и невярващите, Павел е Божи човек между хората на разума. Различавайки с голяма прозорливост злините на времето, наречено от него “плачевно и злочесто”, открива и посочва най-дейното средство в страданието Исусово. Раздава се, за да посади Христовия кръст в сърцето на братята – тоест да посади любовта на Бог – единствен способен да спаси човека. Кръстът в средата на всичко, като знак и печат на Божията любов. “В Страданието е всичко” казва мощно. И неговият живот се върти само около тази ос, отбелязана както е от тайната на кръста. Един велики петък Разпнатият и Прескръбната му докосват гърдите. Павел си открива отново издяланите в сърцето уреди от Страданието, пасионистката значка, скърбите на Мадоната. “Ох! Дъще моя, каква скръб, ще довери на Роза Калабрези, каква скръб изпитвах, ох каква любов… Смесица от крайна скръб и прекалена любов.” Един ден Разпнатият откачва ръцете от кръста и прегръща Павел за гърдите. Стори му се “че положително е в рая.”
Такава е пламеността на неговата любов към Бог, който от години страда от “странно сърцебиене” и дрехите са изгорени от страната на сърцето. С нажежено желязо, се отпечатва върху гърдите името на Исус. Примира от болка: “Бих искал да изгоря от любов … Не би било по-добре отколкото една пеперуда да ме захвърли целият в любовните пламъци, и там в мълчалива любов да и стана изгорен, изчезнал, изгубен в това божествено Всичко?…Моите вътрешни органи са толкова много изсушени, че реките няма да стигнат да ми уталожат жаждата, ако не пия от моретата, жаждата ми няма да изчезне. Но аз искам да пия от огнените морета на Божията любовта.” С право се почувства разтопен в Бог. Иска да подпали целия свят от любов. “Остава ми отпечатаното в сърцето страдание на моя Исус, когото после толкова и толкова желая и бих искал да го запечатам в сърцето на всички, така да изгори светът от свята любов”. Живее потопен в непрекъснато съзерцание и в чести унеси.
Обхожда Италия от Пиемонт до Пулъе, за да разгласи на всички неудържимата любов към Разпятието, което го гори отвътре. Проповядва освен 250 поръчения ( включително и духовни упражнения на клир и монахини ) придружени често от чудеса и винаги от огромни духовни плодове. Не избира по свой почин важни амвони-места за проповед където също е канен. Предпочита бедните хора, забравени и изоставени от всички. Неговата проповед е пламенна и придружена с бичуване и разкаяние.
Разбойници и закоравели грешници, Епископи и Кардинали се разтапят от плач, когато той говори за разпнатия Исус. “Кара сърцата да се разтапят макар да са твърди като скала.” Надарен е със странна умствена разпаленост и прозорливост, с рядка способност и голяма духовност. Но черпи не толкова от образоваността си, което не е без значение, колкото от личната си опитност с Бог. Освен това пише 50.000 писма. Грях е, че само една много малка част е достигнала до нас. Често е с писалка в ръка пред “купчини писма толкова големи колкото ако се разбие бронзова скала.” Много писма се отнасят до духовно направление. Много души вървят направо по следите му не само монаси и монахини, но и миряни, благородници, епископи, висши духовници от римската управа. Започва да ги ръководи още преди да бъде ръкоположен за свещеник и ще се посвети на това с цялата своя сила до смъртта си.
Проповядването го свързва с души, които са омаяни от него и на когото се доверяват, за да отговорят по-добре на примките на благодатта. И ако трябва се изисква, вдъхва смелост, доверие и увереност. Учи да се самоумъртвяваме, за да се възраждаме непрекъснато за нов живот чрез разпнатия и възкръснал Христос. Увещава да се пожертваме и да си почиваме в обятията на Отца, упражнявайки обединение с Него. “ За да бъдем свети, – пише – се иска едно “Н” и едно “В”. “Н” – си ти, който си Нула; “В” – е Бог, който е безкрайното Всичко в същност. Остави впрочем да изчезне Н от твоето нищо в безкрайното Всичко.”
При все че беше чествал мистичен брак на младини, изживява мъчителната сухота около към 50 години. Прави различни и много трудни редки опити, за да се открие в други мистици. Пише в дневника: “ Желая само да бъда разпнат с Исус.” Неговото силно желание се сбъдва. И Мистикът от Разпятието става Разпнатия Мистик, който така се изразява: “Вървя по страшни пътища. Струва ми се, че небето е превърнало земята в бронз и огън. Аз съм един окаян корабокрушенец, който в нощната тъма прикрепен към една малка масичка сред бурните вълни, очаква да погълне за миг смъртта.” Чувства се “като сух изоставен дънер в гората защото е гнил и безполезен и за огън.”
Живее в гола вяра, в “мрачна вяра”, поддържан от непоклатима надежда. Изоставя се изцяло на Божията воля “ като ладия без платно ”. Препоръчва да се храни “ нашироко ” от божествената воля. “ Глупаво е, но би намерил рай и в ада, ако това е било волята Божия. Моето най-съкровенно желание е да се довърша целия в тази воля ”. Видял е добре, кой го е определил като принц на отчаяните и като най-великия мистик и духовен писател на ХVІІІ век. Изживява сурово покаяние. В собствения си кръст Павел вижда участие в Исусовото Страдание. Нарича страданията “ любовни шеги… любовни тънкости на един любящ Бог.. взети от любовната Божа работа… скъпоценни бисери и камъни от сърцето”. Обича и намира блажена самотата. Но умее и да бъде в компания. Чувствителен и мил, нежен и духовит. Наричат го “ майка на милосърдието ”. Лесно плаче и се вълнува както пред красотата на цвете така и пред разрухата оставена от греха в сърцето на човека.
На своето духовно братство “ група войници събрани под кръста ” Павел поверява поръчението да пробудят в сърцето на човека “ признателния спомен ” за Исусовото Страдание, “ НАЙ-ВЕЛИКОЛЕПНОТО ДЕЛО НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ… ЧУДО НА ЧУДЕСАТА БОЖИИ ”. На своите духовни синове оставя обязоността да вървят редом с разпнатите от всяко време и място споделяйки неволите и надеждите. Това е, което Пасионистите, представени пред около 50 нации живеят всеки ден по примера и с напрегнатостта на Св. Павел, техния Отец и Основател.
И не само Пасионистите. Движението подбудено от Павел постепенно се е разширило. Много хора, старателни миряни са били заразени от него. Позовават се на неговата богата духонтост и го обичат с нежна синовна обич.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.