Св. ДЖЕММА ГАЛГАНИ
– МОМИЧЕТО НА БЛАГОДАТТА –
Родена на 12 март 1878 год.
Дара на раните 8 юни 1899 год.
Починала на 11 април 1903 год.
Блажена на 14 май 1933 год.
Светица на 2 май 1940 год.
“ Ще се нарече Джема ” – казал чичо Мавриций, служебен лекар, оглеждайки племенничката с големите сини очи. И го казал сигурно и убедително – “ Но това не е име на светица ” – забелязала майката, докато притискала този плътски вързоп, който лежал на сърцето и`. Свещеникът, Отец Оливо Динели, присъствал на разговора, успокоил майката и задоволил чичото: “ Ще стане светица тя… тя ще бъде скъпоценен камък за рая.” И имал право. Неговите думи били не само пожелание, но и пророчество.
– “ ГОВОРИ МИ ЗА ИСУС ” –
Джема Галгани, бедната Джема, както обича да се подписва, е родена в новото предградие на гр. Капанори ( Лука – Италия ) на 12.03.1878 год. в семейството на аптекаря доктор Енрико и Аурелия Ланди. Тя е петата от осемте деца, между своите прочути и свети прародители. Ражда се след четири братчета. “ Толкова се молих на Бога да ми даде момиченце ” – въздиша госпожа Аурелия. Джема е пъргава и предана. На 4 години вече плете чорапи и знае да чете. На 5 години се справя добре с молитвеника за службата на Дева Мария и на починалите – на латински. В молитвеника търси жадно името на Исус и с пръстчето го посочва доволно на майка си. Големите и живи очи обаче стават веднага замислени когато погледнат разпятието. “ Мамо, поговори малко за Исус ”, повтаря ненаситно. И мама Аурелия вече засегната от болестта, събира последни сили, за да я задоволи. Тя е първата, която се досеща за благодатните съкровища включени в сърцето на Джема. Свята жена, става мъдра духовна ръководителка на момиченцето. И бащата благочестив и добродетелен човек се гордее с Джема, но майката е друго нещо.
Малката посещава училищата при сестрите Цитине в гр. Лука, където семейството Галгани се е преместило веднага след раждането на Джема. Умна е и се проявява като най-добрата в класа. Ще получи разбираемо огъване при първото юношество продължавайки обаче да блести с религиозната си образованост. “ Би ми било приятно да учиш в университета ” – и` казва един ден бащата, мислейки за бъдещето. Като награда в училище Джема иска винаги разказа за страданието на Исус.
Мама Аурелия, засегната от белодробна туберколоза, често е принудена да лежи. При нея, за да и` прави компания говорейки за разпятието и рая стои само Джема.
Майката и` дава да разбере, че ще умре доволна, ако преди това Джема получи миропомазание. В деня на миропомазанието – 26 май 1885 год., Господ говори на момичето като и` иска голяма жертва. Това го разказва то лично с невинна и непринудена чистосърдечност. “Направих миропомазанието, плачейки, защото, който ме придружаваше искаше да слуша светата литургия, а аз все се страхувах, че мама ще си отиде без да отнесе и мене. И изведнъж един глас от сърцето ми казва: “ Искаш ли да ми дадеш майка си ? ” Да – отговорих – но ако вземете и мене. “Не – ми повтаря обичайният глас – ти сега трябва да останеш с татко, а нея ще я заведа в небето, знай ! ” Бях принудена да отговоря да. Когато свърши мисата, изтичах в къщи. Боже мой! Гледах мама и плачех ”. Скоро забелязаха, че не е благоразумно да оставят там малкото момиче: без друго би могло да умре преди майката. Заради това го заведоха в “Св. Дженаро” при майчините лели. През 1886 год. мама Аурелия умира, а Джема, малката Джема, утешава този, който оплаква преждевременната смърт: “ Защо плачете? Мама е в рая.”
На 17 юни 1887 год. на 9 години прие Първото Причастие. Измолила го е настойчиво от изповедника Монсиньор Джовани Волпи, от бащата и от учителката. “ Дайте ми Исус, ще видите, че ще бъда по-добра, няма да бъда такава както преди, но дайте ми го защото не мога повече без него. ” Не е трудно да се досетят, че Джема е необикновинно момиче. Знаците от божественото предпочитане са повече от очевидни. Страданията между това не липсват. След смъртта на майка си изгубва и брат си Джино, семинарист на 18 години, с когото я свързва дъблока духовна прилика. През 1896 година претърпява операция на крака поради костояд, хирургът и изстъргва костта възхищавайки се от силата на Джема, която понася геройски мъката като гледала Разпнатия. За нея е радост! В същност тя пише: “ Исус след толкова време ме утеши; понеже изпрати ми болка в крака! ”
През 1897 год. на 57 години умира бащата от рак в гърлото. “ Джема, ще каже леля Елиза, плака толкова много, но се примири с Божията воля.” В случая заемодавците изплъзват отвсякъде. “ Бръкнаха ми в джоба – ще си спомни Джема – и ми отмъкнаха тези пет или шест петачета, които имах. ” Аптеката и къщата Галгани са поставени под запор. Горката Джема преживява лишения и унижения. Принудена е да живее извън къщата далеч от своите, за да помага на семейстовото работи в училище по шев и кройка.
Приета в гр. Камайоре от една майчина леля, на която помага в търговията по дребна галантерия. Тя е необикновена, очарователна девойка, мила, не задирва облеклото, но винаги добре се представя. Има две чудесни очи, които блестят като две слънца. Знае много добре френски, разбира от живопис и бродерия, има прекрасен глас, съчинява хубави стихове. Не и` липсва нахадчивост, чувствителност, приятна и скромна смелост. Един младеж я иска за съпруга. Но Джема отвреме е решила да бъде “ съпруга на един разпнат цар, изцяло и само на Исус. ” Живее винаги с това намерение, което ще довери на Отец Джермано Руополо: “ Аз идвам от Исус, родена съм за Него. ” А за брак и дума да не става.
През 1899 год. се разболява тежко. Остава неподвижна в леглото почти цяла година. Бива оперирана от цирей в кръста, приложени и са дузина горещи копчета по гръбнака: героично изтърпени операции без упойка. Показва се цирей на главата. Приема предсмъртно и тайнства. “Лекарите – ще пише Джема – смятайки, че аз не разбирам, си казаха помежду си, че няма да дочакам и полунощ. ” В края на февруари бива лекувана от едно възпаление на лявото ухо. Съветват я да направи една деветница, за да получи оздравяване. Джема се подчинява и ако би искала за това да отиде в рая. Започва деветницата много пъти, но не успява никога да я довърши. Явява се тогава Свети Габриеле на Скръбната Дева Мария, който всяка вечер я придружава в молитвата. Джема оздравява по чудо. Оттогава започват сърдечно да я наричат момичето на Благодатта.
През 1899 год. Джема опознава Отците Пасионисти. Вижда ги облечени като Свети Габриел. Затова ще каже “ Особена превързаност ме притегля към тях. ” През същата година бива приета от благородното и примерно семейство Джанини в чиято къща са Пасионистите. Ще бъде обичана и почитана като тяхната дъщеря. Познава Отец Джермано Руополо, който ще стане нейн духовен ръководител и с когото завързва сбита писмовна кореспонденция. Джема ще го нарича винаги “ татко мой ”. По нарежадне на Отец Джермано описва живота си: чистосърдечно и невинно доказателство за нейния необикновен вътрешен живот. Ценният ръкопис бива похитен от дявола: ще бъде възстановен с опустошени страници след повторени заклинания от злите духове. През 1902 год. умират брат и` Тонино, сестра и` Джулия и леля и` Елена. И тя се разболява тежко. Страда от силни телесни болки и от страшни дяволски притеснения. Лекарите не се споразумяват върху естеството на заболяването.
Изживява самотата на Исус върху кръста дори и семейството Джанини да е винаги при нея. В навечерието на смъртта доверява: “ Възнамерявам да бъда разпната с Исус. Исус ми каза, че неговите чеда трябва да умират разпнати. ” И разпната от всякакви мъки умира в гр. Лука на 11 април 1903 год. на Велика Събота, докато и` падат две сълзи от очите и докато призовава Дева Мария: “ Майко моя, препоръчвам душата си на тебе. Кажи на Исус да бъде милосърден към мен. ” През 1907 год. Отец Джермано издава живописа на Света Джема, който има много обширно и изненадващо разпространение и в чужбина. През 1923 год. тленните и останки от гробницата са пренесени в пасионисткия манастир мечтан от Света Джема и открит през 1905 год.
Папа пий ХІІ я обявява за светица през 1940 год.
СЪРАЗПНАТА
Животът на Света Джема е изпълнен с телесни и нравствени страдания, със семейни борби, със стопански ограничения. Исус я присъедини по съвсем особен начин към своето страдание и към голямата скръб на кръста. Прободена в душата и тялото. Тя от малка ще желае да заприлича на Разпнатия, желание, което расте с течение на годините. Поднася се жертва за обръщане на грешниците и за удовлетворение на изневярата на свещениците. Унесена се моли “Исусе, тези окаяни грешници не ги изоставяй, готова съм да извърша всякакви неща. Ти си умрял на кръста: стори и аз да умра… Искам да ги спася всичките, не съм ли аз, която трябва да страдам за тях ? И така вземи си го с мене. Грешници имаш толкова много, но жертви малко. ”
Откъсва се. Дава всичко за себе си иска само и винаги страдания, за другите проси настоятелно обръщане и спасение. “ Аз не искам от Исус друго освен Исус ”, уверява. А Исус на Света Джема е Разпнатият. Гордее се, че е “ плод и израстък ” на неговите рани. Свръхестествена е нейната обстановка; живее потайно. Радва се на много чести унеси, намират я често прегърнала Разпятието, говори омайно, просто с Господа и с Дева Мария. Думите и` по време на унесите и` са точно записани от Цецилия и Еуфемия Джанини. В непринудено любезно отношение с Ангел Пазител често си служи с него, за да повери посланията на духовния ръководител. И всичко пристига точно навреме. Пише: “ Писмото едва завършено го давам на Ангела. Той е тук до мене и чака. ”
На 18 юни 1899 год. в навечерието на празника на Пресветото Сърце Исусово, получава дара на белезите от раните на Христос, най-сладката и мъчителна Благодат, която я прави жив образ на Разпнатия. Разказва лично тя: “ Появяваше се Исус, чиито всички рани бяха отворени, но от тези рани не изтичаше вече кръв, излизаха като огнени пламъци които само за момент идваха да докоснат ръцете ми и краката ми и сърцето. Почувствах че умирам, щях да падна на земята, но небесната ми Майка се усмихна наматната винаги с мантията си. ” По време на молитвата поти се, кръв и по тялото и освен белезите от раните се явяват и знаци от бичуването и увенчаването с тръни. Не липсват и такива които се съмняват в божествения произход на белезите, запазвайки преценки, подозрения и унизителни обвинения спрямо бедната Джема.
Белезите от раните се отварят и кървят от 20 часа всеки четвъртък до 15 часа на следващия петък. Тя ги крие с черни ръкавици и тъмно облекло. Тялото и` е подложено на всякакви мъки, но тя се е посветила изцяло на Страданието и е поискала от Исус: “ Искам да бъда сама жертва…искам да живея като жертва…искам да умра като жертва…Господи мой Исусе, когато моите устни ще се доближат до твоите, за да те целунат, направи да почувствам жлъчката ти. Когато раменете ми ще се подпрат на твоите направи да почувствам бичовете ти. Когато тялото ти ще се докосне до моето направи да почувствам твоето страдание. Когато главата ми ще се доближи до твоята, направи да почувствам тръните ти. Когато реброто ми ще се приближи до твоето, направи да почувствам копието ти. ” И Господ чува думите и`. “ Снощи – пише Джема на Отец Джермано – на Коледа от 1900 год. на среднощната миса, видях моя Исус, който ме принасяше като жертва на вечния Отец.” Исус в един унес и казва: “ Ще вярваш, но като че ли не вярваш, ще се надяваш, но като че ли не се надяваш, ще обичаш Исус, но както не го обичаше.” Изживявайки така “ тъмна нощ ” на духа.
Понякога е ужасно измъчена и от дявола, който търси да я измами преобразявайки се на ангел или на изповедник. Разпознат и изобличен потупва я дивашки като я оставя безжизнена върху пода с лице цялото в синини и изкълчени кости. Дяволът го беше обещал: “ Внимавай, да не направиш нищо на грешниците, защото скъпо ще ми платиш. ”
Поставят на гърдите на Света Джема, едва умряла значката на Пасионистите: знак отгатнат и подобаващ. Кой е повече страдалец от Света Джема? По време на мисията на Пасионистите Господ и казва: “ Ти ще бъдеш дъщеря на моето Страдание и то предпочитана дъщеря. ” Пасионист е и нейният ръководител чрез когото усвоява духовността на Свети Павел от Кръста. Самият Свети Павел и се явява много пъти като става “ ръководител и учител на нейната святост. ”
Света Джема желае да влезе при Монахините Пасионистки, но и заради необикновените тайнствени явления, които изживява и заради крехкото и здраве не ще бъде никога приета. Все пак Исус и Дева Мария както и Свети Габриел я увериха, че ще бъде Пасионистка.
Благодатна и небесна поема са духовните отношения между Света Джема и Свети Габриел. През зимата на 1899 год. четейки живота на Свети Габриел, Света Джема го среща за първи път, от чийто гроб ще запази една снимка. “ Четох го много пъти, пише тя самата, не се насищах никога да го препрочитам и да се възхищавам от неговите добродетели и примери. Вечер сънят не ме спохождаше ако нямах неговата иконичка под възглавницата. ” Го избира за свой покровител и съветник. Явленията на Свети Габриел са чести. Свети Габриел и` дава да целува дрехата си и увенчава с броеницата. Често казват заедно броеницата докато Света Джема е в унес. “ Чакам, пише на духовния ръководител, малко посещения от Свети Габриеле, трябва да поговорим за много неща. ” Свети Габриел, ( Габриелчо го нарича тя ) я придружава към святостта по пътя на кръста. “ Джема, смелост – и` казва при едно явление – чакам те на Голгота: към този връх ти си се насочила. ” Препоръчва и преданост към Скръбната Дева Мария. При нужда Свети Габриеле я упреква знаейки, че е и взискателен и строг учител. Присъщо като на по- голям брат.
При едно явление и` казва: “ Сестро моя… сестра моя ще бъдеш ти. ” Света Джема го пита дали ще успее да стане монахиня пасионистка. Свети Габриел усмихвайки се и` повтаря “Сестра моя…” и я милва по челото и` и дава пасионистката значка, която носи на гърдите си.
Въпреки усилията, Света Джема не ще влезе в манастир. По сърце и дух обаче е пасионистка и полага като частно лице обети.
Пий ХІІ обявявайки я за светица ще я нарече правилно “Духовна пасионистка калугерка”.
Достойна дъщеря на Свети Павел от Кръста, сладка сестра на Свети Габриеле на Скръбната Дева Мария.
