Генерални Аудиенции

Светият Дух оживява и освещава

20 май 1964 – Папа Павел VI

Светият Дух оживява и освещава

 

Възлюбени синове и дъщери!

Празникът Петдесетница, който току-що отпразнувахме и в чиято светлина се провежда тази голяма аудиенция, задължава Нашето слово да ви напомня за тайната на слизането на Светия Дух; мистерия, която започна в деня, в който Господ наводни зараждащата се Църква с Духа Си – „baptizabimini“, вие ще бъдете кръстени от Светия Дух, каза Исус, докато се сбогуваше със своите апостоли (Деяния 1, 5) – но направи не свършва в този ден; мистерия, която все още продължава, мистерия, която крие и разкрива същевременно тайната на живота на Църквата. Светият Дух е оживяващият божествен принцип на Църквата. То е животворно, както пеем в Символа на вярата на светата литургия. Това е обединяващо. Това е просветляващо. Оперативен е. Това е утешително. То е освещаващо, с една дума: то дава на Църквата тази нотка, този прерогатив да бъде свята. И свят в два смисъла; защото е възприемчив към Светия Дух, тоест проникнат от благодат, от свръхестествен живот, който прави отделните души, които са в Божията благодат, храм на божественото присъствие и прави цялата Църква седалище, „дом на Бог“ на земята: освен това, Светият Дух използва Църквата като свой орган, свой инструмент, за да съобщава себе си на душите, на света; и това особено чрез формиране в Църквата на служение, средство, служба, чрез която обикновено, в действието на тайнството и в упражняването на магистериума, Светият Дух се разпространява в самата Църква, оживява и освещава това човечество, което се приема да образуват мистичното Тяло Христово.

Това е велика доктрина. Това е великата и мистериозна реалност на жизнените взаимоотношения, установени от Христос между човека и Бога, това е по своята същност, дълбока и неизразима, религия, истинската религия, истинската връзка, която в Светия Дух, чрез заслугите на Христос, дава ни съединява с Отец. Как да не се възползваме от този прост намек, за да препоръчаме на всички вас – които в този момент и на това място търсите най-висшия и автентичен израз на религиозния живот – върховното и любящо поклонение на Светия Дух? Sine tuo numine, nihil est in homine, казва красивата последователност на светата литургия на тези дни: без твоята божествена помощ, о божествени Дух, нищо не остава в човека. Искахме да въведем, както вече знаете, в онези възгласи, които се определят от първото, тоест „Бог да е благословен“, похвала и на Светия Дух: благословен е Светият Дух Параклит, именно за да „запълни една празнина “, за съжаление доста често срещано в народното благочестие, тоест това, което забравя да отдаде изрична и пламенна хвала на Светия Дух, Бог, третото Лице на Светата Троица, и ни се съобщава като върховен Дар на Божията Любов. Нека се опитаме да дадем по-достоен израз на култа към Светия Дух.

И как да не напомним на всички вас, че тази наша неизразима среща със Светия Дух е за нас нормално и авторитетно обусловена от прилепването към видимата и йерархична Църква, към църковното служение, както казахме? Светият Дух може да се излива, както иска: Spiritus ubi vult spirat, Духът духа, където иска (Йо. 3, 8). Но ние трябва да го чакаме и да го търсим там, където Христос обеща, че Духът ще премине и ще бъде даден. Много мъдрите думи на св. Августин са винаги достойни за памет, тъй като те ни карат да си припомним съществената връзка между видимото и човешко тяло на Църквата и нейното невидимо и божествено оживление. Този свети Учител казва: «Християнинът няма от какво да се страхува толкова, колкото от отделянето от тялото Христово. Всъщност, ако той се отдели от тялото на Христос, той вече не е част от него; ако не е негов член, той вече не се храни от Неговия Дух” (Тр. 27 в Йо).

Ако имаме мъдростта и смирението да се придържаме към Църквата в нейния човешки, конкретен и понякога дефектен израз, ще имаме щастието да имаме от нея, винаги верен и неизчерпаем източник на истина и благодат, несравнимия и незаменим дар на живота божествено. Така да бъде за всички ни!

Нека днес бъде така и за вас, скъпи мои, в бащинския и привързан знак на Нашата апостолска благословия.

 

Папа Павел VI

Генерална аудиенция

Базилика Свети Петър, сряда, 20 май 1964 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.