Генерални Аудиенции

Светият Дух е „Духът на истината“

15 май 2013 – Папа Франциск

Светият Дух е „Духът на истината“

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес бих искал да размишлявам върху действието на Светия Дух в насочването на Църквата и всеки един от нас към Истината. Самият Исус каза на своите ученици: Светият Дух „ще ви упъти в цялата истина“ (Йоан 16:13), тъй като самият той е „Духът на истината“ (срв. Йоан 14:17; 15:26; 16:13). ).

Живеем в епоха, в която хората са доста скептични към истината. Бенедикт XVI често е говорил за релативизъм, тоест за тенденцията да не считаме нищо за окончателно и да смятаме, че истината идва от консенсус или от нещо, което ни харесва. Възниква въпросът: наистина ли съществува „истината“? Каква е „истината“? Можем ли да я знаем? Можем ли да я намерим? Тук в съзнанието ми изниква въпросът на Пилат Понтийски, римският прокуратор, когато Исус му разкрива дълбокия смисъл на своята мисия: „Какво е истината?“ (Йоан 18:37, 38). Пилат не може да разбере, че „Истината“ стои пред него, той не може да види в Исус лицето на истината, което е лицето на Бог. И все пак Исус е точно това: Истината, която в пълнотата на времето „стана плът“ (вж. Йоан 1:1, 14) и дойде да обитава сред нас, за да можем да я познаем. Истината не се схваща като нещо, с истината се срещаме. Това не е притежание, това е среща с Личност.

Но кой може да ни позволи да разпознаем, че Исус е „Словото на истината“, Единородният Син на Бог Отец? Свети Павел учи, че „никой не може да каже „Исус е Господ“, освен чрез Светия Дух“ (1 Коринтяни 12:3). Самият Свети Дух, дарът на Възкръсналия Христос, е този, който ни кара да разпознаем Истината. Исус го описва като „Параклета“, а именно „този, който ни идва на помощ“, който е до нас, за да ни поддържа в това пътуване на познанието; и на Тайната вечеря Исус уверява учениците, че Светият Дух ще ги научи на всичко и ще им напомни за всичко, което им е казал (вж. Йоан 14:26).

И така, как действа Светият Дух в нашия живот и в живота на Църквата, за да ни води към истината? Преди всичко той припомня и впечатлява в сърцата на вярващите думите, които Исус е казал и чрез същите тези думи Божият закон – както са предсказали пророците от Стария завет – е гравиран в сърцето ни и става в нас критерий за оценка в решенията и за насоки в ежедневните ни действия; това се превръща в принцип, според който се живее. Изпълнява се великото пророчество на Езекиил: „Ще бъдете чисти от всичките си нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя. Ново сърце ще ви дам и нов дух ще вложа вътре във вас… И ще вложа духа Си вътре във вас и ще ви направя да ходите в наредбите Ми и да внимавате да спазвате наредбите Ми” (36:25). -27). Наистина нашите действия възникват в най-съкровените ни дълбини: самото сърце трябва да се обърне към Бог и Светият Дух го трансформира, когато се отворим към Него.

След това, както Исус обеща, Светият Дух ни напътства „в цялата истина“ (Йоан 16:13); той не само ни насочва към срещата с Исус, пълнотата на Истината, но също така ни води „във” Истината, тоест кара ни да влезем във все по-дълбоко общение с Исус, давайки ни знание за всички Божии неща. И ние не можем да постигнем това със собствени усилия. Ако Бог не ни просвети отвътре, нашето християнско съществуване ще бъде повърхностно. Преданието на Църквата твърди, че Духът на истината действа в сърцето ни, вдъхновявайки онова „чувство за вяра“ (sensus fidei), чрез което, както заявява Вторият Ватикански събор, Божият народ, под ръководството на Магистериума, се придържа неотменно към предадената вяра, прониква в нея по-дълбоко с правилна преценка и я прилага по-пълно в живота (вж. Догматическа конституция Lumen gentium, n. 12). Нека опитаме да се запитаме: отворен ли съм за действието на Светия Дух? Моля ли го да ми даде просветление, да ме направи по-чувствителен към Божиите неща?

Това е молитва, която трябва да молим всеки ден: „Свети Дух, направи сърцето ми отворено за словото на Бог, направи сърцето ми отворено за доброто, направи сърцето ми отворено за красотата на Бог всеки ден”. Бих искал да задам един въпрос на всички: колко от вас се молят всеки ден на Светия Дух? Няма да са много, но трябва да изпълним желанието на Исус и всеки ден да се молим на Светия Дух да отвори сърцето ни за Исус.

Нека помислим за Мария, която „пазеше всички тези неща, като ги размишляваше в сърцето си“ (Лука 2:19, 51). Приемането на думите и истината на вярата, така че те да могат да станат живот, се осъществява и нараства под действието на Светия Дух. В това отношение ние трябва да се учим от Мария, трябва да преживеем отново нейното „да“, нейната безрезервна готовност да приеме Божия Син в живота си, който се преобрази от този момент. Чрез Светия Дух Отец и Синът се настаняват при нас: ние живеем в Бога и от Бога. И все пак животът ни наистина ли е вдъхновен от Бог? Колко неща поставям пред Бога?

Скъпи братя и сестри, ние трябва да се оставим да бъдем окъпани в светлината на Светия Дух, за да може той да ни въведе в Истината на Бог, който е единственият Господар на нашия живот. В тази Година на вярата нека се запитаме дали наистина сме предприели някои стъпки, за да опознаем по-добре Христос и истината на вярата, като четем и размишляваме върху Светото писание, като изучаваме Катехизиса и като редовно приемаме тайнствата. Но нека същевременно се запитаме какви стъпки предприемаме, за да гарантираме, че вярата управлява цялото ни съществуване. Ние не сме християни „на непълно работно време“, само в определени моменти, при определени обстоятелства, при определени решения; никой не може да бъде християнин по този начин, ние сме християни през цялото време! Напълно! Нека Христовата истина, на която Светият Дух ни учи и ни дава, винаги и изцяло да засяга нашето ежедневие. Нека го призоваваме по-често, за да ни води по пътя на Христовите ученици. Нека го призоваваме всеки ден. Аз ви правя това предложение: нека призоваваме Светия Дух всеки ден, по този начин Светият Дух ще ни доближи до Исус Христос.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 15 май 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.