библия за младежи - Старият Завет - Подемът на Израилтяните

Саул и духът на Самуил

Историята на Спасението

Саул и духът на Самуил

В това време филистимците събраха войските си за война с Израил и разположиха стан в Сонам. Събра и Саул целия израилски народ и се разположиха на стан в Гелвуя. Като видя стана на филистимците, царят се уплаши много и силно трепна сърцето му. Попита Господ, но Господ не му отговаряше нито чрез сън, нито чрез урим* (*Урим – „светлина“, предмет, който се намира в нагръдника на първосвещеническите одежди. Има различни мнения за него, но е сигурно, че е бил необходим за ритуала на допитване до Господ), нито чрез пророците.

Тогава Саул рече на слугите си: „Намерете ми жена, която може да вика духове, за да ида при нея и да й поискам съвет.“ Слугите му отговориха:

„Тук в Аендор има една жена магьосница.“

Тогава Саул съблече царските си дрехи и облече други. Тръгна с още двама души и пристигна при жената през нощта. Саул й рече: „Моля те, поврачувай ми и ми извикай духа, който ти кажа!“

А жената му отговори: „Ти знаеш какво стори Саул и как изгони от земята всички магьосници и гадатели. Защо поставяш примка на живота ми, за да ме погубиш ли?“

Но Саул се закле в Господ, казвайки: „Бог ми е свидетел, няма да ти се случи нищо лошо!“

Тогава жената го попита: „Кого да извикам?“

Той отговори: „Повикай ми Самуил!“ Жената, като видя Самуил, извика със силен глас. Обърна се към Саул и рече: „Защо ме измами? Та ти си Саул!“

А царят й отговори: „Не се плаши! Какво виждаш?“

Жената каза: „Излиза от земята престарял мъж, облечен в дълга дреха!“

Тогава Саул узна, че това е Самуил, падна на колене и се поклони.

Самуил попита Саул: „Защо безпокоиш моя мир, като ме викна да излезна?“

Саул му отвърна: „Намирам се в голяма беда, защото филистимците воюват против мене, а Бог отстъпи от мене и вече не ми отговаря нито чрез пророците, нито насън. Затова те извиках тебе, за да ме научиш какво да правя.“

Самуил каза: „Защо питаш мене, когато Господ е отстъпил от тебе и е станал твой враг? Господ направи това, което беше говорил чрез мене. Той изтръгна царството от ръцете ти и ще го даде на твоя съперник Давид. Господ ще предаде и Израил заедно с тебе в ръцете на филистимците. Утре ти и твоите синове ще бъдете с мене.“

Изведнъж Саул се строполи на земята, понеже се уплаши от думите на Самуил. А и нямаше в него никаква сила, защото не беше ял хляб през целия ден и през цялата нощ.

Когато онази жена се приближи до Саул и видя, че той беше много уплашен, рече му: „Позволи ми да ти предложа къшей хляб, за да ти се върне силата и за да можеш да тръгнеш по своя път!“

Но Саул не искаше и каза: „Няма да ям!“

Неговите слуги и жената започнаха да го придумват и той послуша гласа им. Стана от земята и седна на леглото. След като се наядоха, те станаха и заминаха още същата нощ.

 

Самоубийството на Саул

Когато филистимците започнаха да воюват с израилтяните, мъжете на Израил побягнаха и паднаха поразени на планината Гелвуя. Филистимците застигнаха Саул и синовете му, убиха Йонатан, Аминадав и Малхису. Битката около Саул стана жестока. Изненадаха го стрелците с лъкове и той падна тежко ранен от стрелите.

Тогава Саул рече на своя оръженосец: „Извади меча си и ме прободи с него, за да не дойдат необрязаните да ме убият и да се подиграват с мене!“

Ho неговият оръженосец не искаше да го убие, понеже се боеше. Затова Саул взе своя меч и се хвърли върху него.

Когато оръженосецът му видя, че Саул умря, и той се хвърли върху своя меч, за да умрат заедно.

Така в оня ден умряха Саул, тримата му сина, оръженосецът му, всички негови хора.

Израилтяните, които живееха към долината и отвъд Йордан, като видяха, че войската на Израил побягна и че умря Саул със синовете си, напуснаха градовете и побягнаха. Филистимците дойдоха и се заселиха в тях.

На другия ден филистимците се върнаха да ограбват убитите и намериха Саул с тримата му сина, които бяха паднали на Гелвуйската планина. Обърнаха го, отсякоха му главата и му взеха оръжието. И го разнасяха по цялата филистимска земя, за да разгласят радостната вест по капищата* (* Капище – храм, в който се почитат идоли) на своите идоли и на целия народ. След това положиха оръжието му в капището на Астарта* (* Астарта – богиня на луната, любовта и плодородието във финикийската митология), а тялото му окачиха на стената Бет-Сан.

Жителите на Явис в Галаат чуха какво бяха направили филистимците със Саул. Тогава се вдигнаха всички силни мъже и вървяха цяла нощ. Взеха тялото на Саул и телата на синовете му от стената Бет-Сан, върнаха се в Явис и там ги изгориха. После взеха останките им, погребаха ги под дъба в Явис и постиха седем дни.

 

Давид тъгува за Саул и Йонатан

Когато Давид разбра за смъртта на Саул и Йонатан, хвана дрехите си и ги раздра. Така направиха и всички мъже, които бяха с него. Ридаха и плакаха, пос­тиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за народа на Господ и за дома на Израил, задето бяха загинали от меч.

И Давид оплака Саул и неговия син Йонатан с тази жалейна песен:

„Твоята красота, о Израиле, е погубена върху твоите височини!

Как паднаха силните!

Не разказвайте в Гет, не разгласявайте по улиците на Аскалон, да не се радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните!

Планини Гелвуйски!

Да не пада на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по вас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не беше той с елей помазан.

Без кръв от ранени, без тлъстина от силни, лъкът Йонатанов не се е връщал назад, нито мечът Саулов се е връщал празен. Саул и Йонатан, обични и сговорни през живота си, не се разделиха и в смъртта си.

Те бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове.

Дъщери Израилски! Плачете за Саул, който ви обличаше в багреница* (* Багреница – царска мантия от скъп пурпурен плат) с украшения и китеше със златни накити дрехите ви.

Как паднаха силните в боя!

Загина Йонатан върху твоите височини.

Жалея за тебе, брате Йонатане, ти ми беше много драг.

Твоята любов за мене беше по-горе от женска любов.

Как паднаха силните, как загина бойното оръжие!“

 

След това Давид попита Господ:

„Трябва ли да отида в някой от Юдините градове?“

А Господ му отговори: „Иди!“

Давид пак попита: „Къде да отида?“

Той му рече: „В Хеврон!“

Давид отиде там с двете си жени Ахиноам от Израил и Авигея, жената на Навал, от Кармил. Давид заведе и хората, които бяха с него, и техните семейства. Заселиха се в град Хеврон. Тогава дойдоха мъже от Юдея и там помазаха Давид за цар над Юдиния дом.

Там съобщиха на Давид, че жителите от Явис в Галаат погребали Саул.

Давид изпрати пратеници до тях, за да им кажат: „Благословени сте пред Господ, задето сте сторили тая милост на господаря си Саул и сте го погребали! Затова сега нека Господ ви възнагради с милост и истина. И аз ще ви сторя добро, задето сте направили това. Сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри, защото господарят ви Саул умря, а Юдиният дом пома­за мене за свой цар.“

Но военачалникът Авенир взе сина на Саул Йевостей и го заведе в Маханаим. Там го постави за цар над Галаат, Ашур и Израел, над Ефрем и Вениамин и над цял Израил. Синът на Саул, Йевостей беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил. Царува две години. Само Юдиният дом остана за Давид.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.