библия за младежи - Старият Завет - Подемът на Израилтяните

Самуил и Саул

Историята на Спасението

Самуил и Саул

Самуил беше съдия над Израил през всички дни на живота си. Всяка година ходе­ше и обикаляше Ветил, Галгал и Масиф и съдеше Израил по тези места. После се връщаше в Рама, където беше къщата и седалището му. Там построи жертвеник на Господ.

Когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил. Името на по- големия му син беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те бяха съдии във Вирсавия, но синовете му не вървяха по неговите пътища, а се впуснаха в гористи, взимаха подаръци и съдеха криво.

 

Народът иска цар

Тогава се събраха всички старейшини на Израил и дойдоха при Самуил в храма. Те му казаха: „Ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова избери ни цар, който да ни съди, както е при всички други народи!“ Но тези думи не бяха приятни на Самуил, понеже те искаха цар, който да ги съди. И той се помоли на Господ.

Тогава Господ му рече: „Послушай народния глас във всичко, което ти говорят, защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях. Както постъпваха с Мене – изоставяха Ме и служеха на други богове – през цялото време от деня, в който ги изведох от Египет, та до днес, така сега постъпват и с тебе. Затова послушай гласа им, но предупреди ги ясно и им изложи правата на царя, който ще царува над тях.“

Самуил повтори всички думи на Господ пред народа, който искаше от него цар. Той рече: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас. Той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари и свои конници и те ще препускат пред колесницата му. Ще ги поставя да му бъдат хилядници и петдесетници, да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят оръжие за войската и всичко потребно за колесниците му. Ще взима дъщерите ви да правят благовонни мазила, да готвят ястия и пекат хляб. Ще взима най-добрите ви ниви, лозя и маслинени градини и ще ги дава на слугите си. Ще взима десятък от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си. Ще взима робите и робините ви, най-добрите ви момци и ослите ви и ще ги употребява за своя работа. Ще взима десятък от дребния ви добитък и вие сами ще му бъдете роби. Тогава ще зароптаете против царя си, когото сте избрали, но Господ няма да ви чуе!“

Но народът не поиска да послуша гласа на Самуил и каза: „Не! Нека има цар над нас! И ние да бъдем като другите народи – да ни съди нашият цар, да върви пред нас и да води нашите войни!“

Самуил изслуша народа и предаде думи­те му на Господ. А Господ му каза: „Послушай гласа им и им постави цар!“

Тогава Самуил рече на израилтяните: „Нека се върне всеки в града си!“

По онова време имаше един виден човек от племето на Вениамин. Казваше се Кис и беше заможен човек. Той имаше син на име Саул, който беше млад и красив. Никой от израилтяните не беше по-хубав от него. Той беше с една глава по-висок от целия народ.

Веднъж, когато Кис загуби ослиците си, рече на сина си: „Вземи със себе си един от слугите и отиди да потърсиш ослиците!“ Саул премина планината Ефрем и земя­та Шалиша, но не ги намери. Премина и през земята на Вениамин, но не ги намери.

Когато дойде в земята Цув, Саул каза на слугата: „Нека да се върнем! Да не би баща ми, като забрави за ослиците, да започне да се безпокои за нас.“

Но слугата му рече: „Ето, в този град има един Божи човек. Той е много почитан. Всичко, което каже, се сбъдва. Да отидем при него! Може би ще ни посочи пътя, по който трябва да вървим.“

Саул му отвърна: ,Добре, ще отидем. Но какво ще занесем на тоя човек? Не остана хляб в торбите ни, а и нямаме подарък, който да занесем на Божия човек. Какво да му поднесем?“

Слугата отвърна на Саул: „Ето, аз имам четвърт сикла сребро. Ще я дадем на Божия човек и той ще посочи нашия път.“ Саул рече: „Добре, да тръгваме!“

И те отидоха в града, където живееше Божият човек.

 

Срещата на Саул със Самуил

Когато близаха в града, срещнаха моми­четата, които бяха излезли да си налеят бода, и ги попитаха: „Тук ли е ясновидецът?“ Те им отговориха: „Да, тук е. Днес дойде в града, понеже народът ще избър­ши жертвоприношение на хълма. Ако сега влезете в града, ще го намерите, преди да е отишъл на хълма да обядва. Народът няма да започне да яде без него, понеже той ще дойде да благослови жертвата и тогава поканените ще започнат да ядат. Вървете бързо и ще го заварите.“

Те отидоха в града. Влязоха през град­ската врата и Самуил ги срещна на тръгване към хълма.

А ден преди идването на Саул Господ беше открил на Самуил: „Утре по това време ще ти пратя един човек от Вениаминовата земя. И ти ще го помажеш за цар на Моя народ Израил. Той ще избави народа Ми от филистимските ръце. Защото Аз погледнах милостно на Моя народ и викът му стигна до Мене.“

Когато Самуил видя Саул, Господ му рече: „Ето човека, за когото ти говорих. Той ще царува над Моя народ!“

Саул се приближи до Самуил при врати­те и го попита: „Кажи ми, моля те, къде е къщата на ясновидеца?“

Самуил отговори: „Аз съм ясновидецът. Да вървим заедно към хълма. Вие ще обядвате днес с мене. Ще те пусна да си вървиш утре сутринта и ще ти кажа всичко, което е на сърцето ти. А за изгубените преди три дни ослици не се грижи, защото те се намериха. Впрочем, на кого принадлежи всичко, което е най-желано в Израил? Нали е за тебе и за целия ти бащин дом?“

Саул отговори: „Не съм ли аз син от Вениаминовото коляно, едно от най-малките племена на Израил? И моят род не е ли най-незначителният между племето на Вениамин? Тогава защо ми говориш това?“

Самуил взе Саул и слугата му и ги въведе при поканените, които бяха около тридесетина души. Постави ги на най-видно място. След това каза на готвача: “Донеси онази част, която ти бях дал и за която mu казах дa я отделиш настрана.“

Готвачът донесе плешката и я постави пред Саул. Самуил му рече: „Ето това е запазено за тебе. Яж, защото е запазено точно за тази гощавка.“

Така в оня ден Саул обядва със Самуил.

След това те слязоха от хълма в града. Постлаха на Саул да спи на покрива.

Щом се пукна зората, Самуил повика Саул и рече: „Стани, аз ще те изпроводя!“ Саул стана и двамата излязоха от къща­та.

Когато наближиха към края на града, Самуил рече: „Кажи на слугата да върви пред нас, а ти се спри, за да ти открия сега какво каза Бог!“

Тогава Самуил взе един съд с елей, изля го върху главата на Саул, целуна го и му каза: „С това Господ те помаза за цар на Своя народ Израил. Ти ще господаруВаш над Божия народ.“

Щом Саул се обърна, за да си отиде от Самуил, Бог му промени сърцето. Когато дойдоха до хълма, пресрещнаха ги няколко пророци и Дух Божи слезе Върху него. Започна да пророкува между тях. Всички, които го познаваха от по-рано, като видяха, че пророкува с пророците, започнаха да се питат един друг: „Какво ли е станало със сина на Кис? Нима и Саул е между пророците?“

 

Саул става цар

Тогава Самуил свика народа при Господ в Масиф и рече на израилтяните:

„Така говори Господ, Бог на Израил: „Аз изведох Израил из Египет и ви избавих от ръцете на египтяни и от ръцете на всички царства, които ви угнетяваха. А вие сега отхвърлихте вашия Бог, Който ви спасява от всички неволи и тъги, и Му рекохте: „Постави ни цар!“ И така, зас­танете сега пред Господ според колената си и според племената си.“

И заповяда Самуил да минават всички племена на Израил и жребият се падна на Вениаминовото коляно. След това заповяда на племето на Вениамин да премине според родовете си. Жребият посочи рода на Матрий. А когато родът на Матрий премина човек по човек, бе посочен Саул, сина на Кис. Те го потърсиха, ала не го намериха. Тогава още веднъж попитаха Господ:

„Ще дойде ли тук човекът?“

А Господ отговори: „Ето го, той се крие в колите!“

Затекоха се и взеха Саул оттам. Когато застана сред народа, беше с една глава по-висок от всички.

Самуил рече на израилтяните: „Виждате ли кого е избрал Господ? Като него няма измежду целия народ.“

Тогава всички извикаха: „Да живее царят!“

Саул беше много силен и храбър цар. Водеше израилтяните срещу техните не­приятели филистимците през всички войни.

Но след известно време той наруши заповедта на Господ.

Тогава Самуил дойде и му каза: „Лошо си сторил, задето не изпълни заповедта на Господ, твоя Бог, която ти бе дадена. Днес Господ щеше да затвърди царуване­то ти над Израил завинаги, но сега твое­то царуване не ще може да устои. Господ ще намери мъж по сърцето Си и ще му заповяда да бъде вожд на народа Му, защо- то ти не изпълни това, което ти бе заповядал.“

 

Саул не слуша Господ

След това Самуил рече на Саул: „Господ ме изпрати да те помажа за цар над Неговия народ Израил. Сега чуй гласа на Господ! Така говори Господ Саваот: „Спомних си онова, което Амалик стори на Израил, как той му се изпречи на пътя, когато идеше от Еги­пет. Сега върви и порази Амалик! Изтреби всичко негово! Не го щади, а предай на смърт от мъж до жена, от момък до кърмаче, от вол до овца, от камила до осел!“

Саул събра Войската и я преброи 6 Тела- им. Бяха двеста хиляди пехотинци от Израил и десет хиляди юдейци. Саул дойде до града на Амалик и постави засада в долината. След това рече на кинейците: „Вървете и се отделете от амаликитците, за да не ви погубя с тях, понеже вие бяхте благосклонни към всички израилтяни, когато идеха от Египет.“ И кинейците се отделиха от амаликитците.

Саул разби Амалик от Хабил до Сур, който е на изток от Египет. Улови жив амаликитския цар, а целия народ изтреби с меч. Но Саул и народът пощадиха Агак заедно с най-добрите овце, волове, угоени агнета и всичко добро, защото не искаха да го унищожат. Изтребиха само лошото и нищожното.

Тогава дойде слово от Господ над Самуил: „Съжалявам, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна от Мене и не изпълни думата Ми.“

Самуил се натъжи и цяла нощ зовеше Господ.

На сутринта рано Самуил стана и оти­де да се срещне със Саул. Казаха му, че Саул е ходил на Кармил, където си поставил паметник, а после слязъл в Галгал.

Когато Самуил го намери, Саул му рече: „Благословен да си от Господ! Аз изпълних думите на Господ.“

Но Самуил го попита: „Какво е това блеене на овце и мучене на волове, което достига до ушите ми?“

Саул отговори: „Докараха ги от Амалик, защото народът пощади най-добрите овце и волове за жертвоприношение на Гос­под, твоя Бог. А всичко друго изтребихме като прокълнато.“

Но Самуил рече: „Стани, за да ти обадя какво ми каза Господ нощес.“

„Говори!“ – отвърна Саул.

Тогава Самуил заговори: „Не беше ли ти малък в своите очи, когато стана глава на Израилевите колена и Господ те помаза за цар. Той те изпрати по този път и ти заповяда: „Иди предай на заколение нечес­тивите амаликитци и воювай против тях, докато не ги изтребиш!“ Защо тогава ти не послуша гласа на Господ, а се нахвърли да плячкосваш и постъпи зле пред Негови­те очи?“

Саул отговори: „Аз послушах гласа на Господ и тръгнах по пътя, където Той ме прати. Доведох амаликитския цар Агак и изтребих амаликитците. А народът взе най-доброто от плячката, за да принесе жертва на Господ, твоя Бог, в Галгал.“

Но Самуил му каза:

„Нима всесъженията и жертвите са толкова приятни на Господ, колкото и послушанието на Неговия глас?

Знай, че послушанието е по-добро от жертвата и покорството е по-добро от овнешка тлъстина.

Непокорството е също такъв грях, какъвто е магьосничеството.

Упорството е като идолопоклонничеството.

Задето ти отхвърли думата на Господ, то и Той те отхвърля да не бъдеш повече цар!“

Тогава Саул каза на Самуил: „Съгреших, понеже пристъпих заповедта на Господ и твоята дума. Но аз се уплаших от народа и послушах гласа му. Сега те моля да снемеш от мене моя грях и да се върнеш заедно с мене, за да се поклоня на Господ.“ Но Самуил отговори: „Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли думата на Господ и Господ отхвърли тебе, за да не бъдеш цар над Израил.“

Когато Самуил се обърна да си иде, Саул се хвана за края на дрехата му, но тя се раздра.

Тогава Самуил рече: „Днес Господ изтръгна царството на Израил от тебе и го даде на твоя ближен, който е по-добър от тебе. Всемогъщият неправда няма да каже, нито ще се разкае, понеже Той не е човек и не се разкайва.“

Саул рече: „Съгреших. Но моля те, стори ми сега тази чест пред старейшините на моя народ и пред Израил и се върни с мене, за да се поклоня на Господ, твоя Бог!“ Самуил се съгласи да отиде, за да се поклони Саул на Господ.

Но след това заповяда: „Доведете ми амаликитския цар Агак!“

Агак се приближи разтреперан, но си рече: „Навярно горчилката на смъртта ме е отминала!“

Но Самуил каза: „Както мечът ти лишаваше жени от децата им, така и майка ти нека бъде лишена от сина си между жените!“

И разсече Агак пред Господ в Галгал.

След това Самуил отиде в Рама, а Саул се прибра у дома си в Гива. И Самуил вече не се видя със Саул до деня на смъртта си. Самуил тъгуваше и се молеше за Саул. Но Господ съжаляваше, че бе възцарил Саул над Израил.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.