библия за младежи - Старият Завет - Подемът на Израилтяните

Самуил, измолен от Господ

Историята на Спасението

Самуил, измолен от Господ

В Израил имаше един човек от Раматаим-Цофим, от планината Ефрем. Името му беше Елкан. Жена му се казваше Ана. И понеже нямаха деца, тя беше много натъжена. Скърбеше в душата си и се молеше на Господ. Горчиво плачеше в Светилище­то и даде оброк:

„Всемогъщи Боже! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, ако не забравиш рабиня- та Си и й дадеш син, аз ще го дам на Господ в дар за през всички дни на живота му. И бръснач няма да се допре до главата му.“ Свещеникът Илий я гледаше как се моли и й рече: „Иди си с мир! А Бог на Израил нека изпълни молбата ти, за която Го помоли.“ Ана се върна със своя мъж у дома. Наскоро зачена и, когато се изпълни времето, роди син. Даде му името Самуил* (*Самуил – чут от Бог), защото казваше: „От Господ го измолих.“

След една година нейният мъж Елкан отиде с цялото свое семейство да принесе на Господ годишната жертва и да изпълни своя завет.

Но Ана не отиде с него и каза на мъжа си: „Няма да дойда, докато младенецът не бъде отбит от гърдите ми. Тогава ще го заведа да се яви пред Господ и ще остане там завинаги.“

Елкан й отговори:

„Направи така, както смяташ, че е най- добре! Остани, докато го откърмиш! Нека Господ утвърди молбата ти.“

Ана остана в къщата и кърмеше сина си, докато не го отби.

А когато го откърми, отиде с него в Сило* (*Сило – градът, в който е поставен Ковчегът на завета, след като израилтяните се установяват в обетованата земя. По този повод всяка годинав6 Сило е имало празник). Взе тригодишно теле, една ефа брашно и мех с вино. Когато пристигнаха в Сило, въведе сина си в дома на Господ. Детето беше още много малко. След като заклаха телето, доведоха момчето при Илий. Ана рече: „Господарю мой! Бог ми е свидетел, аз съм онази жена, която стоеше тук при тебе и толкова много се молеше на Господ. Аз се молех за това дете и Той изпълни молбата ми. Затова аз го предавам на Него. През всички дни на своя живот нека бъде посветен на Господ.“

И Ана се поклони на Бог.

След това се върна в своя дом, а детето остана да служи на Господ като свещеника Илий. Самуил растеше и напредваше в благоволение пред Господ и пред човеците.

 

Бог призовава Самуил

По онова време беше рядкост Господ да говори с хора и виденията не бяха чести. Но един ден, докато Илий лежеше в своята стая, неговите очи започнаха да се премрежват и той престана да вижда. Божият светилник още не беше угаснал и Самуил спеше в храма, където беше ковчегът на Бог.

Тогава Господ викна: „Самуиле! Самуиле!“

Той отвърна: „Ето ме!“ Изтича при Илий и му рече: „Ето ме! Защо ме викаш?“

Но Илий отговори: „Не съм те викал! Иди си легни!“ Самуил отиде и си легна.

Господ го повика за втори път: „Самуиле! Самуиле!“

Той стана и пак отиде при Илий. Попита го: „Ето ме! Защо ме викаш?“

Илий отговори: „Не съм те викал, синко! Върни се да спиш!“

Самуил тогава не познаваше гласа на Господ и още не бе му се откривало Божието слово.

Господ викна към Самуил за трети път. Той стана, отиде при Илий и му каза: „Ето ме! Ти ме викаш.“

Тогава Илий разбра, че Господ призовава момчето. Затова каза на Самуил: „Отиди да си легнеш! А когато те повика, ти кажи: „Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша.“ И Самуил отиде и легна на мястото си.

И Господ дойде, застана и го повика, както преди: „Самуиле, Самуиле!“

Самуил отговори: „Говори, Твоят слуга слуша.“

Тогава Господ рече на Самуил: „Ето, ще извърша в Израил дело, за което, който чуе, ще му писнат и двете уши. В онзи ден Аз ще изпълня над Илий и дома му от начало до край всичко, за което съм говорил. Ти ще му съобщиш, че Аз ще накажа дома му навеки. Той знаеше, че синовете му безчинстват, но не ги обуздаваше. Затова се заклевам пред дома на Илий, че вината на неговия дом не ще се заличи нито с жертви, нито с дарове навеки.“

Самуил спа go сутринта. След това отвори вратата на храма Господен. Той се боеше да обади на Илий за това видение. Но Илий го повика и рече: „Самуиле, сине мой!“

Самуил отвърна: „Ето ме!“

Илий го попита: „Какво ти бе казано? Не скривай нищо от мене! Нека Бог да ти въздаде зло, ако скриеш от мене нещо от онова, което ти бе казано.“

Тогава Самуил му разказа всичко и не скри от него нищо. А Илий рече:

„Той е Господ! Нека стори онова, което е добро в Неговите очи!“

Самуил растеше и Господ беше с него. И не допусна нито една от неговите думи да падне на земята* (* ’Изразът означава, че Господ е изпълнявал всичко, което е съобщавал на Самуил). Цял Израил, от Дан до Вирсавия, разбра, че Самуил е удостоен да бъде пророк на Господ.

 

Филистимците пленяват ковчега

В онова време филистимците се събраха да воюват против Израил. И израилтяните излязоха на война против тях. Разположиха своя стан при Авен-Езер. А филистимците се разположиха при Афек. И започна войната. Завърза се жестока битка и израилтяните бяха разбити. Около четири хиляди души бяха убити на бойното поле.

Когато народът се върна в лагера, старейшините на Израил казаха: „Защо Господ ни порази днес пред филистимците? Нека вземем от Сило ковчега на завета с Господ. Ако той бъде сред нас, ще ни спаси от ръката на враговете ни.“

Народът изпрати хора в Сило, за да донесат оттам ковчега на завета с Господ Саваот. Когато ковчегът пристигна в стана, целият Израил извика радостно, така че земята проехтя.

Като чуха, филистимците се запитаха: „Какво означават тези радостни викове в лагера на евреите?“ И узнаха, че е пристигнал ковчегът на Господ.

Тогава ги обхвана страх, понеже си казваха: „Онзи бог е дошъл при тях в стана! Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на този силен бог! Това е оня бог, който порази египтяните с всякакви неволи. Стегнете се, филистимци, и бъдете храбри, за да не станете роби на евреите, както сега те са ваши роби. Бъдете храбри и се бийте с тях!“

Тогава филистимците започнаха битката. Израил беше поразен. Всеки побягна в шатрата си. Поражението беше твърде голямо – от израилтяните паднаха тридесет хиляди пехотинци. И ковчегът на Бог беше взет.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.