библия за младежи - Старият Завет - Подемът на Израилтяните

Самсон и филистимците

Историята на Спасението

Самсон и филистимците

Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господ. Затова Господ ги предаде за четиридесет години в ръцете на филистимците.

В онова време имаше един човек от племето на Дан на име Маной. Неговата жена беше безплодна и не раждаше.

Ангел Господен се яви на жената и рече: „Сега ти си безплодна и не раждаш. Но ще заченеш и ще родиш син. Затова пази се, не пий вино и сикер* (* Сикер – алкохолно питие), не яж нищо нечисто. Защото ще заченеш и ще родиш син. И бръснач няма да се докосне до главата му, понеже от майчина утроба този младенец ще бъде посветен на Бог и ще избави Израил от филистимските ръце.“ Жената роди син и го нарече с името Самсон* (* Самсон – слънчице). Младенецът растеше и Господ го благославяше.

Самсон отиде в Тимнат и там видя една жена от филистимските дъщери. Когато се върна, помоли баща си и майка си: „Видях в Тимнат жена от филистимските дъщери. Вземете ми я за жена!“

Баща му и майка му казаха:

„Нима няма жени между дъщерите на братята ти и на народа ни, че отиваш да взимаш жена от необрязаните филистимци?“

А Самсон отговори на баща си: „Нея ми вземи, понеже тя ми се нрави.“

Баща му и майка му не знаеха, че това е от Господ, Който търси повод срещу филистимците, защото филистимците владееха по това време Израил.

Самсон отиде с баща си и майка си в Тимнат. Когато той се приближи до лозята, един млад лъв излезе насреща му, ревейки. Духът на Господ слезе върху Самсон и той разкъса лъва с голи ръце, като яре. Но не каза на баща си и майка си какво бе направил. Когато пристигна и поговори с жената, тя му се понрави още повече. След няколко дена той пак отиде, за да я вземе, и се отби да погледне трупа на лъва. А в трупа имаше рой пчели и мед. Той взе от меда в ръцете си и яде, вървейки по пътя. Когато дойде при баща си и майка си, даде им и на тях да ядат, но не им каза, че е взел този мед от трупа на лъва.

След това отиде при своята жена и там Самсон даде седемдневна гощавка, както правят младоженците. Но като го видяха, филистимците се уплашиха и доведоха тридесет брачни другари, които да бъдат около него.

 

Гатанката на Самсон

Тогава Самсон им каза: „Позволете ми да ви задам една гатанка. Ако я отгатнете през седемте дена на гощавката и отговорите вярно, ще ви дам тридесет ризи от тънко платно и тридесет премени. Ако не можете да я отгатнете, вие ще ми дадете тридесет ризи от тънко платно и тридесет премени.“

Те му отговориха:

„Задай гатанката си, нека я чуем!“

Той им каза:

„От ядящия излезе ястие и от силния излезе сладко.“

За три дни me не можаха да отгатнат гатанката. На четвъртия ден казаха на жената на Самсон: „Накарай своя мъж да разкрие гатанката си! Иначе ще изгорим с огън тебе и бащиния ти дом! Нима ни поканихте, за да ни оберете?“

Тогава жената заплака пред Самсон и започна да го моли: „Ти ме мразиш и не ме обичаш. Зададе гатанка на синовете на моя народ, а на мен не искаш да я разкриеш.“

Самсон рече: „На баща си и на майка си не я разтълкувах, та на тебе ли ще я открия?“

И тя плака пред него през всички дни, докато траеше гощавката им. Най-сетне на седмия ден той й я разгада, защото му дотегна. Но тя издаде отговора на синовете на своя народ.

На седмия ден, преди да залезе слънцето, хората от града казаха на Самсон:

„Има ли по-сладко от мед и има ли по-силно от лъв?“

Той им отговори:

„Ако не бяхте орали с моята телица, не бихте отгатнали гатанката ми.“

Тогава Духът на Господ слезе върху него и той отиде в Аскалон. Там уби тридесет души, смъкна дрехите им и даде премените на онези, които бяха отгатнали гатанката. След това се върна гневен в къщата на своя баща, а жената на Самсон се омъжи за сватбения другар, който му беше приятел.

 

Самсон предизвиква филистимците

Самсон отиде и улови триста лисици. Завърза ги една за друга за опашките, като привърза свещи помежду им. Тогава запали свещите и пусна лисиците в посевите на филистимците. Така изгори житото им, лозята и маслинените градини.

Филистимците се разположиха на стан в Юдея и се разпростряха до Лехи. Юдейците ги попитаха:

„Защо сте излезли против нас?“

Те им отговориха:

,Дойдохме да вържем Самсон, за да постъпим с него така, както той постъпи с нас!“

Три хиляди души от юдеите отидоха при пещерата на скалата Етам и казаха на Самсон:

„Нима не знаеш, че филистимците са ни завладяли? Защо ни направи това?“

Той им отговори: „Както те постъпиха с мене, така и аз постъпих с тях!“

А те му казаха: ,Дойдохме да те хванем и предадем в ръцете на филистимците.“ Самсон им отговори: „Закълнете ми се, че няма да ме убиете!“

Те му казаха: „Не, ние само ще те вържем и ще те предадем в ръцете им, но няма да те убием.“

Тогава го вързаха с две нови въжета и го отведоха от пещерата.

Когато се приближиха до Лехи, филистимците го посрещнаха с вик. Тогава Духът на Господ слезе върху него. Въжетата станаха като прегорял лен и паднаха от ръцете му. Самсон забеляза една магарешка челюст, която не беше още изсъхнала, протегна ръката си, взе я и уби с нея хиляда души.

Тогава рече:

„С магарешка челюст тълпа убих, с магарешка челюст хиляда убих. “

Като каза това, хвърли челюстта. Затова оттогава онова място се нарича Рамат-Лехи* (* Рамат-Лехи – Хвърлена челюст).

После усети силна жажда и викна към Господ: „Ти извърши с ръката на Твоя раб това велико избавление. А сега умирам от жажда и ще падна в ръцете на необрязани- те!“

Тогава Господ отвори извор в Лехи и потече от него вода. Самсон се напи, силата му се възвърна и той оживя.

И Самсон беше съдия над Израил двадесет години в дните на филистимците.

 

Голямата сила на Самсон

След това той обикна една жена, която живееше в долината Сорек. Името й беше Далила. Дойдоха при нея филистимските владетели и й казаха: „Придумай го и узнай в какво е голямата му сила и как да го надвием, за да го вържем и да го усмирим! А за това всеки от нас ще ти даде по хиляда и сто сикли сребро.“

Далила попита Самсон:

„Кажи ми в какво ти е голямата сила и с какво биха те вързали, за да те усмирят?“ Самсон й отговори:

„Ако ме вържат със седем още неизсъхнали тетива, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.“

Тогава филистимските владетели доне­соха седем сурови и още неизсъхнали тетива и тя го върза с тях. В това време един филистимец седеше скрит в спалнята й. Далила викна: „Самсоне! Филистимците те нападат!“

Самсон разкъса тетивата, както се разкъсва прегорял от огъня конец.

И не узнаха тайната на неговата сила.

Тогава Далила каза на Самсон: „Ти ме измами и не ми каза истината. Но довери ми сега с какво могат да те вържат!“

Той й отговори: „Ако ме завържат с нови въжета, които не са били употребявани за работа, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите хора.“

Далила взе нови въжета, върза го и му викна: „Самсоне! Филистимците те нападат!“ В това време един от тях седеше скрит в спалнята. Самсон скъса въжетата като конци.

Далила му каза: „Ти все ме мамиш и ми говориш лъжи. Кажи ми с какво могат да те завържат!“

Той отговори: „Ако втъчеш седемте плитки на главата ми в платното и ги захванеш с клин.“

Тя направи така. Като стана готова, му извика: „Самсоне, филистимците!“ Той се събуди от съня си и се изтръгна.

Далила така и не разкри тайната на неговата сила.

Самсон издава своята тайна

Тогава Далила му рече: „Как можеш да ми казваш, че ме обичаш, а сърцето ти да не е с мене? Вече три пъти ме лъжеш и не ми казваш в какво е голямата ти сила.“

И понеже тя го отегчаваше с думите си всеки ден и го измъчваше, душата му се натъжи до смърт. Той й откри цялото си сърце и й каза:

„Никога бръснач не се е докосвал до главата ми, защото аз съм посветен на Бог още от майчина утроба. Ако някой ме остриже, моята сила ще ме напусне, аз ще стана слаб и ще бъда като всички други хора.“

Далила видя, че той й разкри цялото си сърце, повика филистимските владетели и им каза: „Този път елате, защото той ми разкри цялото си сърце.“ филистимските владетели дойдоха и донесоха със себе си среброто. Далила приспа на коленете си Самсон и повика един човек да му отреже седемте плитки. Той започна да става все по-слаб и силата му го напусна. Когато Далила викна: „Филистимците те нападат, Самсоне!“, той се събуди и си помисли, че ще се освободи,

както и преди. Но не знаеше, че Господ го бе изоставил.

Филистимците го хванаха, извадиха му очите и го отведоха в Газа. Там го оковаха с две медни вериги и го накараха да върти воденичния камък в затвора.

 

Отмъщението на Самсон

Веднъж филистимските владетели се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се повеселят. Те си казваха:

„Бог предаде в ръцете ни нашия враг Самсон. “

Народът също започна да възхвалява своя бог и да вика в негова чест.

Когато се развесели сърцето им, те казаха: „Доведете Самсон, за да ни забавлява!“ Доведоха Самсон от затвора и той трябваше да играе пред тях. А след това го поставиха между стълбовете.

Но докато беше в затвора, косата му бе пораснала отново. И Самсон каза на момчето, което го водеше за ръка: „Заведи ме да напипам стълбовете, на които се кре­пи домът, за да се облегна на тях.“

Домът беше пълен с мъже и жени. Там бяха и всички филистимски владетели. На покрива имаше три хиляди мъже и жени, които гледаха как играе Самсон.

Самсон викна към Господ и рече:

„Господи Боже! Спомни си за мене и ме подкрепи и този път! О, Боже, нека отмъстя на филистимците за двете си очи!“

Самсон напипа двата средни стълба, на които се крепеше къщата, и се опря на тях – на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата. Тогава извика: „Нека умра с филистимците!“ Напрегна всичките си сили и домът рухна върху владетелите и върху целия народ, който се намираше там.

Избитите, които Самсон умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото беше убил през целия си живот.

И дойдоха братята му и целият му бащин дом, взеха го и отидоха да го погребат между Цора и Естаол, в гроба на баща му Маной.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.