библия за младежи - Старият Завет - Подемът на Израилтяните

Рут, вярната снаха

Историята на Спасението

Рут, вярната снаха

По времето, когато съдиите управляваха, настана глад в страната. Един човек от юдейския град Витлеем отиде да живее в моавските поля заедно с жена си и двамата си сина. Името му беше Елимелех, жена му се казваше Ноемин, а двамата му сина – Махлон и Хилеон. Дойдоха в моавските поля и останаха там.

Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина. Те си взеха жени от Моав. Едната се казваше Орфа, а другата – Рут. И живяха там около десет години.

Но след това умряха и двамата й сина Махлон и Хилеон. Така тази жена остана сама след смъртта на мъжа си и на двамата си сина.

Тогава тя напусна моавските поля със снахите си, понеже беше чула, че Бог посетил Своя народ и му дал хляб. Те тръгнаха от мястото, където живееха, към Юдей- ската земя.

По пътя Ноемин каза на двете си снахи:

„Върнете се в къщите на своите майки. Нека Господ ви стори милост, както вие бяхте милостиви с покойните и с мене! Да ви даде Господ да намерите прибежище в къщата на някой мъж!“

И ги целуна, а те започнаха да плачат на глас. Орфа се прости със свекърва си и се върна при народа си, а Рут остана с нея.

Ноемин й рече: „Етърва ти се върна при народа си и при боговете си. Направи и ти като нея!“

Но Рут отговори: „Не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе! Където отидеш ти, там ще отида и аз и където живееш ти, там ще живея и аз. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог. Където умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана. Нека Господ ми стори това! Само смъртта ще ме раздели от тебе.“

Когато Ноемин видя, че Рут твърдо е решила да тръгне с нея, престана да я придумва.

Така вървяха двете и стигнаха до Витлеем. Пристигнаха, когато беше започнала жътвата на ечемика.

Ноемин имаше роднина по мъж на име Вооз. Той беше твърде виден човек от племето на Елимелех.

Рут каза на Ноемин:

„Позволи ми да тръгна по нивите и да събирам класовете след онези, в чиито очи намеря благоволение.“

Тя й отговори: „Иди, дъще!“

Рут отиде и започна да събира класовете след жетварите на една нива. Оказа се, че тази нива принадлежи на Вооз.

 

Вооз харесва Рут

И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жетварите:

„Господ да бъде с вас!“

Те му отговориха:

,Да те благослови Господ!“

След това Вооз попита слугата си, който наглеждаше жетварите: „Чия е тази млада жена?“

Слугата му отговори: „Тази млада жена е от Моав. Дошла е с Ноемин от моавските поля. Тя ни помоли да я оставим да събира след жетварите класовете между снопите. Дойде сутринта и още е тук. И дори не е почивала.“

Тогава Вооз каза на Рут: „Слушай, дъще моя! Не ходи да събираш класове на други ниви. Не си отивай оттук. Остани с моите слугини. Гледай на коя нива жънат те и върви след тях! Аз заповядах на слугите си да не ти пречат. Когато ожаднееш, отивай при съдовете и пий, откъдето пият слугите ми.“

Тя падна ничком, поклони се до земята и му каза: „С какво съм придобила пред очите ти тази милост да ме приемеш, макар и чужденка?“

Вооз й отговори: „Чух всичко, което си сторила за свекърва си след смъртта на мъжа ти. Чух, че си оставила баща, майка и родина и си дошла между народ, който не си познавала преди. Нека Господ ти въздаде за това твое дело. Нека да приемеш пълна награда от Господ, Бог на Израил, при Когото си дошла, за да се успокоиш под Неговите крила!“

Рут рече: „Дано намеря милост пред очите ти, господарю мой! Ти ме утеши и говори по сърце на рабинята си, макар и да не струвам колкото една твоя слугиня.“ Когато дойде време за ядене, Вооз й каза: „Ела тук, яж от хляба и топи залъка си в оцета!“

Рут седна при жетварите, а Вооз постави пред нея хляб. Тя яде и се насити, дори й остана.

Когато тръгна да събира класове, Вооз заповяда на слугите си: „Нека събира и между снопите. Не я обиждайте. Дори нарочно изпускайте класове от своите ръкойки и оставяйте по нещо от снопите. Нека да събира и не й се карайте!“ Така Рут събираше класове на нивата до вечерта. Когато очука събраното, то даде близо една ефа ечемик.

Взе го, отиде в града и свекърва й видя колко много бе събрала. Тогава Рут извади и й даде хляба, който й бе останал.

Ноемин й каза: „Къде събира днес? Къде работи? Благословен да бъде онзи, който те е приел!“ Рут отвърна: „Човекът, у когото днес работих, се нарича Вооз.“ Тогава Ноемин рече на снаха си:

„Да бъде благословен от Господ, задето не е лишил от милостта си нито живите, нито умрелите! Този човек ни е близък. Той е наш роднина.“

Моавката Рут каза: „Той дори ми рече да остана при слугините му, докато не ожънат неговите ниви!“

Ноемин добави: „Добро е, дъще, че ще ходиш със слугините му, за да не те оскърбяват по другите ниви.“

И така Рут се присъедини към слугините на Вооз и събираше класове, докато свърши и ечемичената, и пшеничената жътва. Живееше при свекърва си.

 

Ноемин съветва Рут

Веднъж Ноемин каза на Рут: Дъще моя, мисля, че е дошло време да те задомя, за да добруваш. Ето, Вооз, с чиито слугини беше ти, е наш роднина. Тази нощ той ще отвява ечемик на полето. Ти се умий, намажи се, премени се и отиди там. Но не му се показвай, докато не привърши да яде и пие. А когато легне да спи, ти научи мястото. Тогава отиди, отвий нозете му и легни там. Той ще ти каже какво да правиш.“

Рут отговори: „Ще сторя всичко, което ми каза.“

Тя отиде на полето и направи така, както й поръча Ноемин. Когато Вооз се наяде и напи, отиде да си легне до купата сено. Рут приближи полекичка, отви нозете му и легна.

Посред нощ Вооз се стресна и се надигна. Видя, че при нозете му лежи жена.

Той я попиша: „Коя си mu?“, а тя отговори: „Аз съм Рут, твоята рабиня! Простри крилото си над мене, защото си ми сродник.“

„Благословена да си от Господ Бог, дъще моя! Доброто, което извърши сега, е по- голямо от първото, защото ти не отиде да търсиш момци, нито бедни, нито богати. Затова не бой се, дъще! Аз ще сторя за тебе всичко, което поискаш, защото целият народ на този град знае, че ти си добродетелна жена. Аз наистина съм ти сродник, но има един друг човек, който е по-близък и от мене. Пренощувай тази нощ тук! А утре, ако той иска да те вземе, нека те вземе. А ако той не поиска, аз ще те взема. Бог ми е свидетел! Спи сега до сутринта!“

И преспа тя при нозете му до заранта. Вооз стана рано сутринта по тъмно, преди да могат да се разпознават хората. Защото си мислеше: „Не бива да се знае, че е дохождала тази жена на полето.“ Рече на Рут: „Дай наметалото си и го дръж добре.“

И Вооз й отмери шест мери ечемик. Натовари я и я отпрати в града.

Когато Рут дойде при свекърва си, тя я попита: „Какво стана, дъще моя?“ Рут й разказа всичко, което бе сторил за нея Вооз. Накрая й каза: „Той ми даде тези шест мери ечемик, казвайки: „Не отивай с празни ръце при свекърва си.“

След това Ноемин й рече: „Почакай, дъще, докато узнаеш как ще свърши всичко това. Този човек няма да се успокои, додето не приключи тази работа.“

Вооз излезе пред градските порти и седна. Оттам мина човекът, за когото бе говорил. Вооз му рече: „Отбий се и седни тук!“ Човекът дойде и седна.

Тогава Вооз събра и десетима от градските старей и рече: „Седнете тук!“ Те насядаха.

След това Вооз каза на сродника си: „Ноемин, която се бърна от моавските поля, продава дела си от нивата, който принадлежи на нашия брат Елимелех. Аз реших да ти обадя това и да ти предложа да го откупиш пред седналите тук и пред старейшините на моя народ. Ако искаш, откупи го. Но ако не искаш, кажи ми, за да зная. Защото след теб няма кой друг да го откупи освен мен.“

Човекът отговори: „Искам, ще го откупя!“

Но Вооз продължи: „В деня, в който ще купиш земята от ръката на Ноемин,

трябва да се ожениш и за моавката Рут, жената на умрелия, за да възстановиш името му над неговото наследство.“

Но човекът рече: „Аз не мога да я взема, за да не наруша своя наследствен дял. Вземи я ти, аз не мога.“

В Израил още от старо време имаше обичай, когато се откупуваше и разменяше нещо, единият човек да си събуе сандала и да го даде на другия за потвърждение. Това беше знак за свидетелство в Израил. Затова, когато човекът каза на Вооз: „Ти откупи дела!“, събу сандала си и му го подаде.

Тогава Вооз каза на старейшините и на целия народ: „Сега вие сте свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко, което принадлежеше на Елимелех, Хилеон и Махлон. Също така взимам за жена и жената на Махлон, моавката Рут, за да възстановя името на умрелия над наследството му, за да не изчезне името му между неговите братя от вратата на жилището му. Ето, днес вие сте свидетели на това.“

Целият народ, който беше при градските порти, каза заедно със старейшините: „Ние сме свидетели! Нека даде Господ жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и Лия, които въздигнаха дома на Израил! Нека придобиеш богатство в Ефрат и нека се слави името ти във Витлеем!“

Така Вооз взе Рут и тя му стана жена.

Той влезе при нея и Господ й даде да зачене и да роди син.

Тогава жените рекоха на Ноемин: „Да бъде благословен Господ, защото не те остави без наследник! Нека бъде прославя­но името на детето в Израил! То да ти бъде утеха и подкрепа в старините ти, защото е рожба на снаха ти, която те обича и която за тебе е повече от седем сина.“

Ноемин взе детето. Отгледа го, носейки го в прегръдките си.

Съседките му дадоха име, като казваха:

„Син се роди на Ноемин!“ Нарекоха го Овид.

Той беше баща на Йесей, който стана баща на Давид.

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.