Могъщият крал Казимир решил да остави един знак за своята щедрост, издигайки една грандиозна катедрала в центъра на града. Поради това, че идеята за осъществяване била негова и само негова, издал един декрет, според който, никой не би могъл да се включи безплатно в построяването, иначе го очаквала смърт.
– Това е мое дело и само мое дело! – провъзгласил кралят.
Постройката се издигнала прекрасна и великолепна. Работниците на краля работели на убийствени смени. Животните също работели неуморно, воловете и конете, използвани като транспорт, били изтощени с хлътнали хълбоци. Кралят поискал да изваят една голяма паметна плоча от мрамор, за да я поставят върху фасадата на катедралата:
“Издигната в прослава на Бог и е дело на крал Казимир!“
Постройката била облицована изцяло с розетки.
В деня на освещаването на катедралата, кралят пристигнал начело на кортежа от сановници. Един копринен плащ покривал паметната плоча. Когато площадът се изпълнил с празнуващи хора, пред кардинала и свещениците, готови да я благословят, кралят направил знак, да смъкнат покривалото от паметната плоча. Един шепот на възхищение преминал през тълпата, докато кралят останал позеленял от гняв. Върху плочата с големи златни букви се четяло:
“Издигната в прослава на Бог, и е дело на крал Казимир и Тереза!“
Разярен кралят поискал да се заличи натрапеното име. Но то всяка сутрин се появявало отново. Тогава кралят поискал да намерят тази Тереза.
Довели пред него една жена облечена в скромни дрехи, която треперейки си признала, че една вечер, връщайки се от полето, видяла изтощените коне и скришно им дала малко зоб.
Крал Казимир проумял, че неговото желание било безумно и високомерно. Самият Господ бе написал върху плочата името на скромната жена с голямо сърце. И това име е там, още и днес след хиляди години.
Един скромен жест на щедрост, понякога в очите на Бог, изглежда повече от големите дела.
Помисли!
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Решението на Бога
Могъщият крал Казимир решил да остави един знак за своята щедрост, издигайки една грандиозна катедрала в центъра на града. Поради това, че идеята за осъществяване била негова и само негова, издал един декрет, според който, никой не би могъл да се включи безплатно в построяването, иначе го очаквала смърт.
– Това е мое дело и само мое дело! – провъзгласил кралят.
Постройката се издигнала прекрасна и великолепна. Работниците на краля работели на убийствени смени. Животните също работели неуморно, воловете и конете, използвани като транспорт, били изтощени с хлътнали хълбоци. Кралят поискал да изваят една голяма паметна плоча от мрамор, за да я поставят върху фасадата на катедралата:
“Издигната в прослава на Бог и е дело на крал Казимир!“
Постройката била облицована изцяло с розетки.
В деня на освещаването на катедралата, кралят пристигнал начело на кортежа от сановници. Един копринен плащ покривал паметната плоча. Когато площадът се изпълнил с празнуващи хора, пред кардинала и свещениците, готови да я благословят, кралят направил знак, да смъкнат покривалото от паметната плоча. Един шепот на възхищение преминал през тълпата, докато кралят останал позеленял от гняв. Върху плочата с големи златни букви се четяло:
“Издигната в прослава на Бог, и е дело на крал Казимир и Тереза!“
Разярен кралят поискал да се заличи натрапеното име. Но то всяка сутрин се появявало отново. Тогава кралят поискал да намерят тази Тереза.
Довели пред него една жена облечена в скромни дрехи, която треперейки си признала, че една вечер, връщайки се от полето, видяла изтощените коне и скришно им дала малко зоб.
Крал Казимир проумял, че неговото желание било безумно и високомерно. Самият Господ бе написал върху плочата името на скромната жена с голямо сърце. И това име е там, още и днес след хиляди години.
Един скромен жест на щедрост, понякога в очите на Бог, изглежда повече от големите дела.
Помисли!