библия за младежи - Старият Завет - Подемът на Израилтяните

Ревността на Саул

Историята на Спасението

Ревността на Саул

След разговора Саул задържа Давид и не му позволи да се върне в бащиния си дом. Йонатан, синът на Саул, се привърза към Давид и го обикна като душата си. И сключи съюз с него. Сне горната си дреха, с която беше, и я даде на Давид. Даде му също и други свои дрехи, меча си, лъка си и пояса си.

Давид постъпваше разумно навред, където и да го пратеше Саул. Затова Саул го направи началник на войниците си. Това се хареса на целия народ и дори на слугите.

Когато Давид се завръщаше от победата над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха да посрещнат цар Саул с песни, игри и радостни викове, с тимпани и кимвали. Жените танцуваха и пееха:

„Саул победи хиляди, а Давид десетки хиляди. “

Царят се огорчи много. Тези думи му бяха неприятни и той си рече:

„На Давид му приписаха десетки хиляди, а за мене казват – хиляди! Не му достига само царството!“

И от този ден насетне Саул гледаше на Давид подозрително.

Случи се така, че скоро зъл дух от Бог нападна Саул. Той беснееше в къщата, а Давид свиреше с арфата. Царят държеше в ръка копие. Изведнъж го хвърли, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената!“

Но Давид на два пъти избягна удара.

Тогава Саул започна да се бои, защото Господ беше с Давид, а отстъпи от него.

Цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той беше техен предводител.

Тогава Саул рече на Давид: „Ще ти дам по-голямата си дъщеря Мерова за жена! Бъди храбър и води войните на Господ!“ Но си мислеше: „Не искам да умре от моя ръка, а от ръката на филистимците!“

Давид му отговори: „Кой съм аз и какъв е животът ми и родът на баща ми в Израил, та да стана царски зет?“

И когато дойде време дъщерята на Саул Мерова да се омъжи за Давид, дадоха я за жена на Адриел от Мехола.

Но Давид бе обикнал другата дъщеря на Саул – Мелхола. Когато известиха царя за това, стана му приятно, защото си мислеше: „Ще я омъжа и тя ще му бъде примка, за да се стовари ръката на филистимците върху него.“

Тогава Саул заповяда на слугите си: „Подскажете на Давид: „Царят благоволи към тебе и всичките му слуги те обичат. Затова стани зет на царя!“

 

Давид се жени за дъщерята на Саул

Слугите на Саул предадоха тези думи на Давид. Но той им рече: „Нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя? Аз съм човек беден и малък.“

Слугите известиха Саул и той им заповяда: „Така кажете на Давид: „Царят не иска никакъв сватбен дар, а само сто обрязъка от необрязаните филистимци за отмъщение на враговете на царя.“ Слугите на Саул съобщиха на Давид за това и на него му се понрави да стане зет на царя.

Още не бяха изминали определените дни, когато Давид тръгна с хората си. Изби двеста души филистимци. Донесе техни­те обрязъци и представи на царя трофеите в пълен брой, за да стане негов зет. И Саул му даде за жена своята дъщеря Мел- хола.

Тогава царят започна да подканва сина си Йонатан и всичките си слуги да убият Давид. Но Йонатан обичаше много Давид.

Той го извести за това и му рече: „Моят баща Саул има намерение да те убие. Затова се пази. Утре се скрий при нивата. Аз ще доведа баща си близо до скривалището ти и ще му поговоря за тебе. Като разбера как стоят нещата, ще дойда да ти обадя.“

Йонатан се застъпи за Давид пред Саул: ,Да не греши царят против своя служител Давид, защото той с нищо не е съгрешил против царя. А и делата му са твърде полезни за тебе.“

Саул послуша гласа на Йонатан и се закле: „В името на Бог Давид няма да бъде убит!“

Тогава Йонатан повика Давид. Разказа му всичко и го доведе при Саул. И Давид остана при царя.

Когато избухна наново война, Давид излезе и се би с филистимците. Нанесе им голямо поражение и те побягнаха.

След време изпратеният от Бог зъл дух нападна Саул. Той държеше копие в ръка, а Давид му свиреше. Царят отново поиска да прикове Давид, но той отскочи и копиemo се заби в стената. Тогава Давид избяга от къщата.

Саул изпрати слуги в дома му, за да го причакат и да го убият през нощта. Но Мелхола рече на Давид: „Ако тази нощ не спасиш своя живот, утре ще бъдеш убит!“ И спусна мъжа си през прозореца. Така Давид побягна и се спаси чрез бягството си.

А Мелхола взе една статуя и я сложи в леглото. На възглавницата постави козя кожа и я покри с дреха. Когато Саул изпрати хората си да хванат Давид, Мелхола отвърна: „Болен е.“

Но Саул отново ги отпрати и им заповяда: „Ако трябва, донесете ми го и с леглото, за да го убия!“

Но когато слугите дойдоха, намериха в леглото статуя и козя кожа.

Тогава Саул рече на Мелхола: „Защо ме излъга и пусна моя враг да побегне и да се спаси?“

Мелхола отговори: „Той ми каза: „Пусни ме, иначе ще те убия!“

Така Давид се избави и отиде при Самуил в Рама.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.