Генерални Аудиенции

Реалност на нашата вяра, общението сред свети личности

30 октомври 2013 – Папа Франциск

Реалност на нашата вяра, общението сред свети личности

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес бих искал да говоря за една много красива реалност на нашата вяра, а именно „общението на светиите“. Катехизисът на Католическата църква ни напомня, че с този израз се имат предвид две реалности: общение „в свети неща“ и „сред свети личности“ (№ 948). Искам да спра върху второто значение: това е една от най-утешителните истини на нашата вяра, тъй като ни напомня, че не сме сами, а че има общение на живота между всички, които принадлежат на Христос. Това е общение, което се ражда от вярата; наистина, терминът „светии“ се отнася до тези, които вярват в Господ Исус и са включени от него в Църквата чрез кръщението. Ето защо първите християни са били наричани още „светии” (вж. Деяния 9:13,32,41; Римляни 8:27; 1 Коринтяни 6:1).

  1. В Евангелието на Йоан се казва, че преди Своите страдания Исус се моли на Отца за общение между своите ученици със следните думи: „за да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (17:21). Църквата в своята най-дълбока истина е общение с Бога, близост с Бога, общение на любов с Христос и с Отца в Светия Дух, което се простира до братско общение. Тази връзка между Исус и Отца е „матрицата“ на връзката между нас, християните: ако сме задушевна част от тази „матрица“, тази огнена пещ на любовта, тогава можем наистина да станем с едно единствено сърце и една единствена душа между нас. Защото Божията любов изгаря нашия егоизъм, нашите предразсъдъци, нашите вътрешни и външни разделения. Божията любов дори изгаря греховете ни.

  2. Ако сме вкоренени в източника на Любовта, който е Бог, тогава се получава и обратно движение: от братя към Бога. Опитът от братското общение ме води към общение с Бога. Съединението между нас води до единение с Бог, води ни до тази връзка с Бог, който е наш Баща. Това е вторият аспект от общението на светиите, който бих искал да подчертая: нашата вяра се нуждае от подкрепата на другите, особено в трудни моменти. Ако сме обединени, вярата ни става по-силна. Колко красиво е да се подкрепяме един друг в прекрасното приключение на вярата! Казвам това, защото тенденцията да бъдем затворени и насаме е повлияла и на религиозната сфера, дотолкова, че често става трудно да помолим за духовна помощ онези, които биха споделили този християнски живот с нас. Кой от нас не е изпитвал несигурност, объркване и дори съмнение по пътя си на вяра? Всички сме преживели това, аз също. Това е част от пътуването на вярата, това е част от нашия живот. Нищо от това не трябва да ни изненадва, защото ние сме човешки същества, белязани от крехкост и ограничения. Всички сме крехки, всички имаме ограничения. Въпреки това, в тези трудни моменти е необходимо да се доверим на Божията помощ, чрез детската молитва, и в същото време е важно да намерим смелостта и смирението да се отворим към другите, да поискаме помощ, да потърсим ръка за помощ. Колко често сме правили това и след това сме успявали да излезем от трудностите си и да намерим Бог отново! В това общение — общение означава общ съюз — ние образуваме голямо семейство, където всеки член е подпомаган и подкрепян от другите.

  3. И стигаме до друг аспект: общението на светиите надхвърля земния живот, отвъд смъртта и трае вечно. Този съюз между нас надхвърля и продължава в следващия живот; това е духовно общение, родено в Кръщението и неразкъсано от смъртта, но благодарение на Възкръсналия Христос е предопределено да намери своята пълнота във вечния живот. Има дълбока и неразривна връзка между тези, които все още са поклонници в този свят – нас – и тези, които са прекрачили прага на смъртта и са влезли във вечността. Всички кръстени тук на земята, душите в Чистилището и всички блажени, които вече са в Рая, съставляват едно велико семейство. Това общение между земята и небето се осъществява особено в застъпническата молитва.

Скъпи приятели, имаме тази красота! Това е нашата реалност, цялата наша, която ни прави братя и сестри, която ни придружава в пътуването на живота и ни позволява да намерим друго лице горе в небето. Нека продължим напред по този път с доверие, с радост. Християнинът трябва да бъде радостен, с радостта да има толкова много кръстени братя и сестри, които да пътуват с него; поддържани от помощта на братя и сестри, които поемат по същия път към небето; а също и чрез помощта на братя и сестри, които са на небето и се молят на Исус за нас. Вървете напред по този път с радост!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 30 октомври 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.