Генерални Аудиенции

Ранени семейства (Първа част)

24 юни 2015 – Папа Франциск

Ранени семейства (Първа част)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

В последните катехези говорихме за семейството, страдащо от слабостите на човешкото състояние, бедността, болестта и смъртта. Днес обаче ще разсъждаваме върху нараняванията, нанесени в семейния живот. Когато, тоест, се нараняваме един друг в семейството. Най-лошото нещо!

Знаем, че във всяка семейна история има моменти, в които интимността на близките е накърнена от поведението на нейните членове. Думи и действия (и пропуски!), които вместо да изразяват любов, я отхвърлят или дори я умъртвяват. Когато тези наранявания, които все още са поправими, се пренебрегнат, те се задълбочават: трансформират се в наглост, враждебност и презрение. И в този момент те могат да се превърнат в дълбоки рани, които разделят съпруга и съпругата и ги карат да намерят разбиране, подкрепа, утеха другаде. Но често тези „подкрепи“ не се съобразяват с доброто на семейството!

Изчерпването на съпружеската любов разпространява негодувание в отношенията. И често този разпад се „срива“ върху децата.

Ето: децата. Бих искал да разсъждавам малко по този въпрос. Въпреки привидно еволюиралата ни чувствителност и всичките ни изтънчени психологически анализи, аз се питам дали не се упояваме просто с раните в душите на децата. Колкото повече се опитвате да компенсирате с подаръци и закуски, толкова повече губите чувството си за тези духовни рани – толкова болезнени и толкова дълбоки. Говорим много за поведенчески проблеми, психично здраве, благополучие на детето, за безпокойството на родителите и техните деца… Но знаем ли изобщо какво е духовна рана? Усещаме ли тежестта на планината, която смазва душата на детето в тези семейства, където членовете се малтретират и нараняват един друг до степен да разрушат връзките на съпружеската вярност. Каква тежест имат нашите избори – погрешни избори, например – каква тежест поставят върху душата на нашите деца? Когато възрастните загубят главата си, когато всеки мисли само за себе си, когато татко и мама се нараняват, душите на децата им страдат ужасно, те изпитват чувство на отчаяние. И тези рани оставят следа, която остава през целия им живот.

В семейството всичко е свързано: когато душата му е наранена по някакъв начин, заразата се разпространява върху всички. И когато мъж и жена, които са се ангажирали да бъдат „една плът“ и да създадат семейство, мислят обсесивно за собствената си нужда от свобода и удовлетворение, това пристрастие засяга сърцата и живота на техните деца по дълбок начин. Често тези деца се крият, за да плачат сами… Трябва да разберем това напълно. Съпругът и съпругата са една плът. Техните собствени малки деца са плът от тяхната плът. Ако си помислим за суровостта, с която Исус увещава възрастните да не скандализират малките – чухме евангелския пасаж (вж. Матей 18:6) – можем също така да разберем по-добре думите му относно сериозната отговорност да пазим брачната връзка, която поражда човешкото семейство (вж. Матей 19:6-9). Когато мъжът и жената станат една плът, всички рани и пренебрегване на бащата и майката оказват влияние върху живата плът на техните деца.

Вярно е, от друга страна, че има случаи, в които раздялата е неизбежна. Понякога това става дори морално необходимо, точно когато става въпрос за премахване на по-слабия съпруг или малки деца от най-тежките рани, причинени от малтретиране и насилие, от унижение и експлоатация, от пренебрежение и безразличие.

Благодарение на Бога има хора, които, поддържани от вяра и любов към децата си, свидетелстват за своята вярност към връзка, в която са вярвали, въпреки че може да изглежда невъзможно да я съживят. Не всички разделени се чувстват призвани към това призвание. Не всички разпознават в своята самота Господа, който ги призовава. Около нас намираме различни семейства в така наречените нередовни ситуации – не харесвам много тази дума – и това ни кара да се чудим. Как да им помогнем? Как да ги придружим? Как да ги придружим, така че децата да не бъдат взети за заложници нито от татко, нито от мама?

Нека молим Господа за голяма вяра, за да видим реалността през очите на Бога; и за голяма благотворителност, за да се доближи до хората с милостивото си сърце.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 24 юни 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.