Генерални Аудиенции

Ранени семейства (Втора част)

5 август 2015 – Папа Франциск

Ранени семейства (Втора част)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

С тази катехиза се връщаме към нашето размишление върху семейството. След като миналия път говорих за семействата, наранени поради недоразумения между съпрузите, днес бих искал да насоча вниманието ни към една друга реалност: как да се грижим за онези, които след необратим провал на брачната им връзка са влезли в нов съюз.

Църквата е напълно наясно, че подобна ситуация противоречи на християнското тайнство. Но нейният поглед като учител винаги черпи от майчиното сърце; сърце, което, оживено от Светия Дух, винаги търси доброто и спасението на хората. Ето защо тя се чувства длъжна „в името на истината“ да „проявява внимателно разпознаване на ситуациите“. Ето как го изразява Св. Йоан Павел II в апостолическото увещание Familiaris Consortio (№ 84), давайки като пример разликата между този, който е подложен на раздяла, и този, който я е причинил. Това разпознаване трябва да се направи.

Ако след това погледнем на тези нови връзки през очите на малките синове и дъщери — и малките гледат — през очите на децата, ние осъзнаваме по-голямата неотложност да насърчим истинско посрещане на тези семейства в нашите общности. Поради тази причина е важно стилът на общността, нейният език, нейните нагласи винаги да са внимателни към хората, като се започне от най-малките. Те са тези, които страдат най-много в тези ситуации. В края на краищата, как можем да насърчим тези родители да направят всичко възможно, за да възпитат децата си в християнски живот, да им дадат пример на отдадена и упражнена вяра, ако ги държим на една ръка разстояние от живота на общността, сякаш те са отлъчени? Трябва да действаме така, че да не добавяме още повече към тежестите, които децата в тези ситуации вече чувстват, че трябва да носят! За съжаление броят на тези деца и младежи е наистина голям. За тях е важно да чувстват Църквата като любяща майка за всички, винаги готова да изслуша и да посрещне.

През тези десетилетия, всъщност, Църквата не е била нито безчувствена, нито мързелива. Благодарение на задълбочения анализ, извършен от пастори, водени и напътствани от моите предшественици, осъзнаването наистина е нараснало, че е необходимо да имаме братско и внимателно посрещане, в любов и истина, на кръстените, които са установили нова връзка на съжителство след неуспех на брачното тайнство; всъщност, тези хора по никакъв начин не са отлъчени – те не са отлъчени! — и те абсолютно не трябва да бъдат третирани като такива: те все още са част от Църквата.

Папа Бенедикт XVI говори по този въпрос, като призовава за внимателно разпознаване и мъдро пастирско придружаване, знаейки, че няма „прости решения“ (Реч на Седмата световна среща на семействата, Милано, 2 юни 2012 г., отговор № 5). Тук многократният призив към пасторите открито и последователно да демонстрират желанието на общността да ги посрещне и насърчи, така че те да могат все повече да живеят и развиват своето членство в Христос и в Църквата чрез молитва, като слушат Божието Слово, като посещават литургия, чрез християнското възпитание на своите деца, чрез милосърдие и служене на бедните, чрез отдадеността на справедливостта и мира.

Библейската икона на добрия пастир (Йоан 10:11-18) обобщава мисията, която Исус получи от Отца: тази да даде живота си за овцете. Това отношение е модел и за Църквата, която прегръща децата си като майка, която дава живота си за тях. „Църквата е призвана да бъде дом на Отца, с винаги широко отворени врати… Без затворени врати! Без затворени врати! „Всеки може да участва по някакъв начин в живота на Църквата; всеки може да бъде част от общността”…. Църквата „е домът на Отца, където има място за всеки, с всичките му проблеми” (Ap. Exhort. Evangelii Gaudium, n. 47).

По същия начин всички християни са призовани да подражават на Добрия Пастир. Особено християнските семейства могат да си сътрудничат с Него, като се грижат за ранените семейства, като ги придружават в живота на вярата на общността. Всеки трябва да направи своята част, за да заеме отношението на Добрия пастир, който познава всяка своя овца и не изключва никого от своята безкрайна любов!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 5 август 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.