Едно време, в един малък град, същият като много други, започнали да се случват странни събития.
Децата забравяли да подготвят домашните си, възрастните забравяли да се събуят преди да легнат, никой не се поздравявал повече.
Вратите на църквата оставали затворени. Камбаните не биели повече. Никой не знаел повече молитвите. Обаче, един понеделник сутринта, един учител попитал учениците си:
– Защо вчера не дойдохте на училище?
– Но вчера беше неделя! – отговорили те, в неделя няма училище.
– Защо?- попитал учителят. Учениците не знаели, защо.
Наближавало Коледа и учителят попитал отново:
– Защо се носи тази приятна музика? И защо на дървото има свещи? Никой не знаел.
Двама приятели спорили: Наскърбявали се докато останат без глас.
– Сега нямам повече никакъв приятел!- мислил си тъжно единият от тях на следващия ден. И не знаел какво да направи.
-Имам впечатлението, че забравих нещо!- повтарял другият.
Един ден духал много силен вятър между покривите, толкова силен, че залюлял камбаните на църквата. По-малката камбана биела. Изведнъж хората се спрели и погледнали нагоре. Един човек възкликнал:
-Ето какво беше:
-Забравихме Бог.
Ако има надежда в този свят е само, защото звучи още името на Бог. Милиони и милиони хора отнасят към това име радостите и страховете на собствения си живот.
Бог е единственото име, което носи върху себе си тежестта на човечеството и което дава чувството за всичко.
-За тебе какво означава това име? Спомняш ли си, че Бог е Баща ти!
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Разсеяният град
Едно време, в един малък град, същият като много други, започнали да се случват странни събития.
Децата забравяли да подготвят домашните си, възрастните забравяли да се събуят преди да легнат, никой не се поздравявал повече.
Вратите на църквата оставали затворени. Камбаните не биели повече. Никой не знаел повече молитвите. Обаче, един понеделник сутринта, един учител попитал учениците си:
– Защо вчера не дойдохте на училище?
– Но вчера беше неделя! – отговорили те, в неделя няма училище.
– Защо?- попитал учителят. Учениците не знаели, защо.
Наближавало Коледа и учителят попитал отново:
– Защо се носи тази приятна музика? И защо на дървото има свещи? Никой не знаел.
Двама приятели спорили: Наскърбявали се докато останат без глас.
– Сега нямам повече никакъв приятел!- мислил си тъжно единият от тях на следващия ден. И не знаел какво да направи.
-Имам впечатлението, че забравих нещо!- повтарял другият.
Един ден духал много силен вятър между покривите, толкова силен, че залюлял камбаните на църквата. По-малката камбана биела. Изведнъж хората се спрели и погледнали нагоре. Един човек възкликнал:
-Ето какво беше:
-Забравихме Бог.
Ако има надежда в този свят е само, защото звучи още името на Бог. Милиони и милиони хора отнасят към това име радостите и страховете на собствения си живот.
Бог е единственото име, което носи върху себе си тежестта на човечеството и което дава чувството за всичко.
-За тебе какво означава това име? Спомняш ли си, че Бог е Баща ти!