библия за младежи - Новият Завет - Разпъването, възкресението, възнесението

Разпъването на кръста

Историята на Спасението

Разпъването на кръста

След като се присмяха на Исус, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. Излизайки, уловиха един човек на име Симон Киринеец, който идваше от нивата си.

Натовариха кръста върху него, за да го носи.

След Исус вървеше голямо множество мъже и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Исус се обърна към жените и им рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си, понеже наближават дни, когато ще се каже: „Блазе на неплодни и на утроби неродили, и на гърди некърмили!“

Тогава ще почнат да призовават планините: „Паднете върху нас!“, и хълмовете: „Затрупайте ни!“ Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?“

Водеха и двама злодеи, за да бъдат погубени с Него. И на мястото, наречено Лобно, разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия отляво.

Така се сбъдна Писанието, което казва: „И към беззаконници бе причислен.“

Беше третият час, когато Го разпънаха. Исус рече: „Отче, прости им, понеже не знаят, какво правят!“

А Пилат нареди да се постави на кръста надпис: „Исус Назарей, цар на Юдея“.

Той бе написан на еврейски, гръцки и латински. И мнозина от юдеите го четяха, понеже мястото, където Исус бе разпънат, беше близо до града.

 

Разделянето на дрехите

След като войниците разпънаха Исус, взеха дрехите Му. Хвърлиха жребий и ги разделиха на четири дяла, по един на всеки войник. Взеха и хитона, който не беше шит, а целият изтъкан от горе до долу. Това се случи, за да се сбъдне Писанието, което казва: „Разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребий. “

После войниците седнаха да Го пазят.

 

Народът хули Исус

Народът стоеше и наблюдаваше. А минувачите Го хулеха, клатейки глава и казвайки: „Ти, който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, спаси сам себе си! Ако си Божи Син, слез от кръста!“

Присмиваха се също и първосвещениците, и книжниците, и фарисеите, като казваха: „Другите спаси, а себе си не може да спаси. Ако той е цар на Израил, нека сега слезе от кръста и ще повярваме в него.

Надяваше се на Бог, нека сега Бог го избави, ако Му е угоден, понеже бе казал: „Божи Син съм!“

Единият от двамата увиснали на кръста злодеи Го хулеше и казваше: „Ако ти си Христос, спаси себе си и нас!“

А другият го смъмри: „Не се ли боиш от Бог, дори когато си осъден на смърт! Но ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си, а Този нищо лошо не е сторил.“ След това се обърна към Исус: „Спомни си за мене, Господи, когато отидеш в царството Си!“ Исус му рече: „Истина ти казвам – днес ще бъдеш с Мене в рая!“

При кръста на Исус стояха майка Му, сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.

Когато Исус видя Мария и до нея ученика, когото Той обичаше, каза на майка Си:

„Жено, emo син ти!“ После каза на ученика: „Ето майка ти!“ И от оня час ученикът я прибра при себе си.

 

Смъртта на Исус

Настана мрак по цялата земя от шестия до деветия час. Слънцето потъмня.

Около деветия час Исус извика с висок глас: „Или! Или! Лама савахтани!“ Това означава: „Боже Мой! Боже Мой! Защо си Ме изоставил!“

Когато чуха това, някои от стоящите там казаха: „Той вика Илия!“

След това Исус, знаейки, че всичко вече е свършено, каза, за да се сбъдне Писанието: „Жаден съм.“ Там имаше съд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст, поднесоха я към устата Му и казаха: „Почакайте да видим дали ще дойде Илия да го снеме!“

Когато Исус вкуси от оцета, рече: „Свърши се!“ Тогава извика с висок глас: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!“ И като наведе глава, предаде дух.

И ето, завесата в храма се раздра на две от горе до долу. Земята се разтресе. Скалите се разпукаха. Гробовете се разтвориха и много тела на починали светии възкръснаха и излязоха из гробовете.

Като видя станалото, стотникът, който стоеше там, прослави Бог и рече: „Наистина тоя човек е бил Праведник!“ А също и онези, които заедно с него пазеха Исус, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и казаха: „Наистина Божи Син е бил тоя човек!“ И се връщаха, удряйки се в гърдите.

Всичките Му познати стояха надалече. Там бяха и много жени, които гледаха отдалече. Между тях бяха и Мария Магдалина, и Мария, майката на Яков и Йосия, и Саломия, които следваха Исус в Галилея и Му служеха. Имаше и много други, дошли заедно с Него в Йерусалим.

 

Полагането в гроба

Тогава беше петък. И за да не останат телата върху кръста в събота, защото оная събота беше голям празник, юдеите помолиха Пилат да пречупят пищялите на разпънатите и да ги снемат. Тогава дойдоха войниците и пречупиха пищялите на двамата злодеи, разпънати с Исус. А когато дойдоха при Исус и видяха, че вече е умрял, не Му пречупиха пищялите. Но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода.

Когато се свечери, при Пилат дойде Йосиф от юдейския град Ариматея. Той беше ученик на Исус, но криеше това, защото се боеше от евреите. Йосиф не се бе съгласил с решението и деянията им. И дръзна да влезе при Пилат, за да измоли тялото на Исус.

Пилат се почуди, че Исус вече е умрял. Повика стотника и го попита дали отдавна е умрял. И след като го разпита, даде на Йосиф мъртвото тяло.

Йосиф купи платно, отиде и сне тялото на Исус. Обви Го в чиста плащеница, какъв- то е обичаят на евреите при погребение.

На мястото, където беше разпънат Исус, имаше градина и в градината – нов гроб, който Йосиф беше изсякъл в скалата и в който още никой не беше полаган. Там погребаха Исус заради празника, а и понеже гробът беше наблизо. След това Йосиф привали голям камък върху входа на гроба и си отиде. Този ден беше петък и вече настъпваше събота.

С Йосиф дойдоха и жените, които следваха Исус от Галилея. Те видяха гроба и как бе положено тялото. Като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според закона.

На другия ден първосвещениците и фарисеите се събраха при Пилат и му казаха: „Господарю, спомнихме си, че оня измамник още приживе бе казал: „След три дни ще възкръсна!“ Затова заповядай да се пази гроба до третия ден. Да не би учениците му да отидат нощем и да го откраднат, а после да кажат на народа: „Възкръсна от мъртвите!“ И последната измама ще бъде по-лоша от първата.“

Пилат им рече: „Имате стража. Идете и завардете, както искате!“ Те отидоха и завардиха гроба със стража, а камъка запечатаха.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.