Да принасяме плод

Свети Максим Ториноски († ок. 420)

Епископ

Да принасяме плод

„Лозето на Господа Саваота е домът Израилев“ — казва пророкът (Ис. 5:7). Ние самите сме този дом… и понеже сме Неговият Израил, ние сме и лозето. Затова нека добре се грижим от нашите клони да не израснат гроздове на гняв (Откр. 14:19) вместо гроздове на сладост, та никой да не може да ни каже: „Очаквах да роди грозде, а то роди диво грозде“ (Ис. 5:4). Каква безплодна земя! Земята, която е трябвало да представи на своя господар сладки плодове, го е пронизала с острите си тръни. По същия начин и Неговите врагове, които е трябвало да посрещнат нашия Спасител с цялата преданост на своята вяра, Го увенчали с тръните на Неговите страдания. В техните очи този венец изразявал поругание и оскърбление, но в очите на Господа той бил венец на добродетелта…

Братя мои, внимавайте добре никой да не може да каже за вас: „Очакваше да роди грозде, а то роди диво грозде“ (Ис. 5:2)… Нека внимаваме нашите зли дела да не се допират до главата на нашия Господ като тръни. В сърцето има тръни, които дори са наранили Божието слово, както казва Господ в Евангелието, когато разказва как семето на сеяча паднало сред тръни, които израснали и задушили посятото (Мат. 13:7)… Затова внимавайте вашето лозе да не ражда тръни вместо грозде и вашата реколта да не дава оцет вместо вино. Който прибира гроздето, без да го споделя с бедните, събира оцет вместо вино; и който трупа своите жътви, без да ги споделя с нуждаещите се, не събира плода на милостинята, а тръните на алчността.