Размишления за всеки ден

„Излез по пътищата и край плетовете… за да се напълни домът ми“

с думите на…

Божествената литургия на свети Василий Велики (IV век)

Евхаристийна молитва, първа част

„Излез по пътищата и край плетовете… за да се напълни домът ми“

 

Свет, свет, наистина си Свет, Господи, Боже наш! Няма предел величието на Твоята святост: Ти си устроил всичко с правда и справедливост. Създал си човека от земна пръст, почел си го със Самия Божи образ и си го поставил в рай на наслади, като си му обещал безсмъртие и радостта от вечните блага, ако спазва Твоите заповеди. Но той престъпил Твоята заповед, Боже Истинни, и, подмамен от хитростта на змията, станал жертва на собствения си грях и се подчинил на смъртта. С право Ти го изгонил от рая в света и го върнал към земята, от която бил взет.

Но Ти си устроил за тях спасение в Христос чрез ново раждане, защото не си отхвърлил завинаги творението, което по Своята благост си създал; по много начини си се грижел за него според величието на Своето милосърдие. Изпратил си пророците, извършил си чудеса чрез светци, които във всяко поколение са Ти били мили; дал си Закона, за да ни помага; поставил си ангелите да ни пазят.

И когато настъпила пълнотата на времената, Ти си ни говорил чрез Своя Единороден Син, чрез Когото си създал вселената. Той е сиянието на Твоята слава и образ на Твоята същност; поддържа всичко със силата на Своето слово. Той не е считал равенството Си с Бога за нещо, за което да се държи ревниво, но Бог, съществуващ от цялата вечност, дошъл на земята, станал човек, приел плът от Дева Мария, приел образа на раб и нашето смъртно тяло, за да ни дари Своето прославено тяло (Евр. 1,2–3; Фил. 2,6–7; 3,21).

И както чрез човека грехът влязъл в света, а чрез греха — смъртта, така Ти, Отче, си благоволил Твоят Единороден Син, Който от вечността пребивава в Твоите обятия, да се роди от жена и да осъди греха в плътта Си, та онези, които умират в Адам, да получат живот в Христос (Рим. 5,12; 8,3). Като дошъл в света, Той ни дарил спасение, отвърнал ни от заблудата на идолите и ни повел към познанието за Теб, истинния Бог. Така ни привлякъл към Себе Си като избран народ, царствено свещенство, свят народ (1 Петр. 2,9).