Надежда в блаженството на небето

Свети Йоан-Мария Вианей (1786–1859)

Свещеник, Арски енорийски свещеник

Надежда в блаженството на небето

Братя мои, ако вярата ни открива Божието присъствие навсякъде, то надеждата ни води да вършим всичко единствено с цел да угодим на благия Бог, подкрепяни от радостната мисъл за вечната награда. Понеже тази добродетел така силно облекчава нашите страдания, нека заедно разгледаме в какво се състои тази прекрасна и скъпоценна добродетел — надеждата.

Ако, братя мои, имаме благодатта чрез вярата да знаем, че съществува Бог — нашият Създател, нашият Спасител и нашето върховно Благо, — Който ни е създал единствено за да Го познаваме, обичаме, служим на Него и да Го притежаваме, тогава надеждата ни учи, че, колкото и недостойни да сме за това щастие, можем да се надяваме на него чрез заслугите на Иисус Христос. За да бъдат нашите дела достойни за награда, братя мои, са необходими три неща: вярата, която ни позволява да виждаме Бога, присъстващ в тях; надеждата, която ни подтиква да ги вършим с единствената цел да Му угодим; и любовта, която ни свързва с Него като с нашето върховно Благо. Да, братя мои, ние никога няма да узнаем степента на славата, която всяко наше дело ще ни донесе на небето, ако го извършваме чисто и единствено заради благия Бог; дори светиите на небето не я постигат напълно. (…)

Но, може би ще попитате, какво означава думата „надежда“? Тя означава следното, братя мои: да копнеем за нещо, което ще ни направи щастливи в бъдещия живот; да желаем пламенно избавлението от бедите на този живот и да желаем притежанието на всяко благо, способно напълно да ни удовлетвори. (…) Казвам, че нашата надежда трябва да бъде всеобща — тоест, при всички обстоятелства, които могат да ни сполетят, трябва да се обръщаме към благия Бог.