„Молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“ (Лука 10:2)

Блажени Колумба Мармион (1858–1923)

Игумен

„Молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“ (Лука 10:2)

С течение на вековете Христос оставя на Своята Невеста да изпълнява част от молитвата, която Той произнесе, когато се готвеше да принесе Своята жертва. Макар тази молитва да има безкрайна сила, нашият Господ желае и ние да присъединим към нея своята молитва. Един ден нашият Божествен Спасител, като хвърлил поглед към множеството души, които трябвало да бъдат изкупени, казал на апостолите, които предстояло да изпрати да проповядват Евангелието: „Молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“ (Лука 10:2). Апостолите биха могли да отговорят: „Господи, защо ни казваш да се молим? Не е ли достатъчна Твоята собствена молитва?“ Не, тя не е достатъчна. „И вие се молете.“ Иисус Христос благоволява да има нужда от нашите молитви, както и от молитвите на апостолите.

Нека в миговете, когато се събираме в себе си и заставаме в молитвено съсредоточение (…), да си помислим, че от дълбините на дарохранителницата Христос сякаш ни казва: „Дайте Ми устните и сърцата си, за да продължа чрез вас Моята молитва тук, на земята, докато на небето принасям пред Отца Моите заслуги. Най-напред молитвата: работниците ще дойдат едва след това, а тяхното дело ще принесе плод само в онази мярка, в която Моят Отец, Който чува вашата молитва, а тя е и Моя, ще излее върху земята небесната роса на Своята благодат.“

Като си спомня жертвата за изкуплението на целия свят и усещайки себе си силна със самата сила на Спасителя, Църквата отправя своя майчински поглед към различните множества от души, които се нуждаят от помощ свише, и принася особени моления за всяка от тях. Нека подражаваме на този пример на нашата Майка и с доверие да пристъпваме към Бога, защото в този момент ние сме устата на цялата Църква.