Имало едно време, много отдавна, в едно малко селце работилница на един дърводелец.
Един ден, докато стопанинът отсъствал, всичките му инструменти направили голямо cъбрание. Заседанието било дълго и оживено, дори доста бурно. Ставало въпрос за изключване от почтената общност на инструментите на определен брой членове.
Един взел думата:
– Трябва да отстраним нашия брат Триона, защото хапе и скърца със зъби. Има най-хапливия характер на земята.
Изказал се и друг:
-Не можем да търпим сред нас Рендето, има остър и дребнав характер, проскубва всичко, до което се допре.
-Братът Чук – запротестирал друг – има тежък и труден характер. Бих го нарекъл един дребнав човек. Дразнещ е неговият начин да чука непрекъснато и да разбива нервите на всички. Да го отстраним!
-А гвоздеите; може ли да се живее с такива бодливи хора? Да си заминават. Също голямата и малката Пили. Да се живее с тях е едно несвършващо противоречие. Да изхвърлим и Шкурката, която, като че ли има една единствена задача , да драска другите!
Така дискутирали все по-въодушевено инструментите на дърводелица. Говорели всички едновременно.Чукът искал да изгони Пилите, те на свой ред искали изгонването на гвоздеите и Чука, и така нататък. На края на заседанието всеки искал да изгони всеки.
Събранието било рязко прекъснато от завръщането на дърводелеца. Всички инструменти млъкнали, когато го видели да доближава работния тезгях.
Човекът взел една дъска и я отрязaл с хапещия Трион. Изгладил я с Рендето, което отстранило всичко, което закача. Сестрата Брадвичкa, която наранявала жестоко, сестрата Пила с грапав език, сестрата Шкурка, която стържела, веднага след това влезли в действие. Дърводелецът взел след това гвоздеите с бодлив характер и Чука, който удрял и зачукал. Послужил си с всички инструменти с лош характер, за да измайстори една люлка. Една красива люлка, която щяла да приеме едно дете, което се раждало, за да посрещне живота.
Всеки от нас има различен характер, понякога обичлив, понякога по-малко. Бог ни гледа всички с окото на дърводелеца и има нужда от всеки, за да покаже любов в общността.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Работилница на дърводелеца
Имало едно време, много отдавна, в едно малко селце работилница на един дърводелец.
Един ден, докато стопанинът отсъствал, всичките му инструменти направили голямо cъбрание. Заседанието било дълго и оживено, дори доста бурно. Ставало въпрос за изключване от почтената общност на инструментите на определен брой членове.
Един взел думата:
– Трябва да отстраним нашия брат Триона, защото хапе и скърца със зъби. Има най-хапливия характер на земята.
Изказал се и друг:
-Не можем да търпим сред нас Рендето, има остър и дребнав характер, проскубва всичко, до което се допре.
-Братът Чук – запротестирал друг – има тежък и труден характер. Бих го нарекъл един дребнав човек. Дразнещ е неговият начин да чука непрекъснато и да разбива нервите на всички. Да го отстраним!
-А гвоздеите; може ли да се живее с такива бодливи хора? Да си заминават. Също голямата и малката Пили. Да се живее с тях е едно несвършващо противоречие. Да изхвърлим и Шкурката, която, като че ли има една единствена задача , да драска другите!
Така дискутирали все по-въодушевено инструментите на дърводелица. Говорели всички едновременно.Чукът искал да изгони Пилите, те на свой ред искали изгонването на гвоздеите и Чука, и така нататък. На края на заседанието всеки искал да изгони всеки.
Събранието било рязко прекъснато от завръщането на дърводелеца. Всички инструменти млъкнали, когато го видели да доближава работния тезгях.
Човекът взел една дъска и я отрязaл с хапещия Трион. Изгладил я с Рендето, което отстранило всичко, което закача. Сестрата Брадвичкa, която наранявала жестоко, сестрата Пила с грапав език, сестрата Шкурка, която стържела, веднага след това влезли в действие. Дърводелецът взел след това гвоздеите с бодлив характер и Чука, който удрял и зачукал. Послужил си с всички инструменти с лош характер, за да измайстори една люлка. Една красива люлка, която щяла да приеме едно дете, което се раждало, за да посрещне живота.
Всеки от нас има различен характер, понякога обичлив, понякога по-малко. Бог ни гледа всички с окото на дърводелеца и има нужда от всеки, за да покаже любов в общността.