библия за младежи - Новият Завет - Прахристиянската Църква

Пътуването на Павел до Рим

Историята на Спасението

Пътуването на Павел до Рим

Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник от полка на Август, на име Юлий. Качихме се на един адрамитски кораб, който трябваше да отплава за асийските места, и потеглих­ме. На другия ден пристигнахме в Сидон. Юлий постъпи с Павел човеколюбиво и му позволи да отиде при приятелите си и да се възползва от грижите им.

Когато отплавахме оттам, минахме покрай Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. Преплавахме морето край Киликия и Памфилия и слязохме до Мира в Ликия. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него. Повечето време плаването беше бавно и едва доближихме Книд. Тъй като вятърът не ни позволи да пристанем, плавахме в южната част на Крит покрай Салмона и стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.

Понеже бе минало доста време и плаването ставаше опасно, а и великият пост беше вече минал, Павел ги посъветва: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде трудно. Може да загубим не само товара и кораба, но и нашия живот.“

 

Буря в морето

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел. И понеже пристанището не беше пригодено за презимуване, повечето изказваха мнение да отплават. Те искаха да прекарат зимата в критското пристанище Финик.

Задуха южен вятър и те помислиха, че настъпи подходящият момент. И заплаваха покрай Крит.

Но скоро се надигна бурен североизточен вятър. Връхлетя кораба и той не можеше да устои. Ние се оставихме да ни носят вълните. Понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам успяхме да удържим спасителната лодка. Като я изтеглиха на кораба, завързаха лодката с въжета. И понеже се бояха да не заседнат в Сирт* (* Сирт – известно песъчливо място край африканския бряг), свиха платната и така се носехме. На другия ден бяхме стилно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. А на третия ден ние със собствените си ръце изхвърляхме корабните принадлежности. Понеже през много дни не се виждаше нито слънцето, нито звездите и бушуваше силна буря, всяка надежда да се спасим изчезна.

Понеже не бяха яли дълго време, Павел застана между тях и каза: „Братя, трябваше да ме послушате да не тръгваме от Крит. Така щяхме да избегнем тези беди и загуби. А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото нито един от вас няма да загине. Само корабът ще се разбие. Нощес ми се яви ангел, пратен от Бог, на Когото принадлежа и на Когото служа, и каза: „Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря. Ето, Господ ти подари всички, които пътуват с тебе.“ Затова бъдете бодри. Вярвайте в Бог, че ще бъде така, както ми е обещано! Но трябва да бъдем изхвърлени на някакъв остров.“

 

Корабокрушението

Когато настана четиринадесетата нощ, откакто се носехме по Адриатическо море, към полунощ моряците разбраха, че се приближаваме към някаква земя. Измериха дълбочината. Тя беше двадесет разтега. След малко измериха пак и видяха, че е петнадесет. И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви. И зачакахме разсъмването. Когато моряците поискаха да избягат от кораба и спуснаха ладията в морето под предлог, че ще спуснат котва откъм носа, Павел каза на стотника и на войниците: „Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“ Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и я оставиха да падне в морето.

Преди да се съмне, Павел подканяше всички да похапнат: „Днес е четиринадесетият ден, откакто вие в очакване стоите гладни, без да вкусите нищо. Затова ви моля, яжте. Това ще запази живота ви, защото няма да падне и косъм от главата на нито един от вас.“

След като каза това, взе хляб, благодари на Бог пред всички, разчупи го и започна да яде. Тогава всички се ободриха и ядоха.

На кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. След като се нахраниха, започнаха да олекотяват кораба, изхвърляйки житото в морето.

На разсъмване моряците видяха непозната земя, но съгледаха един залив с плитко крайбрежие. Решиха колкото е възможно да тласнат кораба към него. Отвързаха котвите и ги изхвърлиха в морето. Разхлабиха въжетата на кърмата, развиха малкото платно срещу вятъра и се насочиха към крайбрежието. Но налетяха на плитчина, където корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните, защото на това място морето връхлиташе от двете страни.

Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува и избяга. Но стотникът искаше да спаси Павел и ги възпря. Заповяда да скочат и да се спасят първо онези, които знаеха да плуват. А на другите заповяда да плуват към брега на дъски или на отломъци от кораба. Така всички се добраха живи до брега.

 

Пребиваване на Малта

След като се спасихме, научихме, че островът се нарича Малта. Туземците показаха към нас необикновено човеколюбие. Приеха ни всичките и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. Когато Павел събра много храсти и ги сложи в огъня, от горещината една ехидна излезе и се впи в ръката му.

Като видяха змията, увиснала на ръката му, туземците казаха помежду си: „Този човек е наистина убиец. Затова макар и да се е избавил от морето, божието правосъдие не го остави да живее.“ Но той изтръска змията в огъня и не му стана нищо. Те очакваха да се появи оток и веднага да падне мъртъв. Но след като чакаха дълго време и видяха, че му няма нищо, промениха мнението си и си казваха, че Павел е бог.

В тази част на острова бяха имотите на Поплий, главатаря на острова. Той ни прие дружелюбно и ни гощава три дни. Случи се така, че бащата на Поплий точно по това време лежеше болен. Страдаше от треска и стомашни болки. Павел влезе при него. Помоли се, възложи върху него ръце и го изцери. След тази случка всички жители на острова, които страдаха от някаква болест, идваха и се изцеряваха. Те ни почетоха и с много почести. А на тръгване ни снабдиха с необходимите неща.

След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на този остров. Той носеше знака на Диоскурите. Пристигнахме в Сиракуза и останахме три дни. Оттам отпътувахме, минахме през Ригия, Потиоли и най- накрая пристигнахме в Рим.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.