Едно момиченце живеело щастливо със своя баща и със своята майка. Някакви лоши хора го отвлекли заради едно жалко отмъщение.
Дошли един ден с техните големи качулки и по пътя, който водел към училището,го отвлекли. Те го сложили в една мощна кола и се отдалечили от селото, поемайки пътя към гората, тъмната и мрачна гора, която поглъщала завинаги непредпазливите,които рискуват без водач. Тези хора с каменни сърца завели момиченцето в сърцето на гората. Искали то да се изгуби там завинаги. Момиченцето плачело уплашено и повтаряло молитвата, на която майка му го била научила:
-Здравей Мария, пълна с благодат!
Пристигнали до мястото, където гората била по-непроходима и на това място изоставили момиченцето. Малката се свила под едно голямо дърво продължавайки да повтаря между хълцанията:
-Здравей Мария… Здравей Мария!….
Внезапно между сълзите, точно в своите крака то забелязало една роза. Една роза с нежни листенца,като една милувка. Малко по-нататък между дърветата имало друга роза, после-друга, друга и така те образували една пътека, която се извивала между дърветата.
Момиченцето започнало да върви от една роза към друга, първо колебаейки се, после,почти тичайки. След малко стигнало до края на гората и се озовало в прегръдките на майка си и на баща си. И те също видяли пътеката от рози и били тръгнали да го търсят защото и майката, и бащата продължавали да казват:
-Здравей Мария!.
Всички молитви- “Здравей Мария!”, онези на родителите и на детето, били станали една пътека от рози, която ги събрала заедно.
Също и нашите “Здравей,Мария!” образуват пътеката,която ни помага да не се изгубим в горите на този свят, тя ще ни заведе наистина в прегръдките на небесния Отец, който ни чака винаги.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Пътеката
Едно момиченце живеело щастливо със своя баща и със своята майка. Някакви лоши хора го отвлекли заради едно жалко отмъщение.
Дошли един ден с техните големи качулки и по пътя, който водел към училището,го отвлекли. Те го сложили в една мощна кола и се отдалечили от селото, поемайки пътя към гората, тъмната и мрачна гора, която поглъщала завинаги непредпазливите,които рискуват без водач. Тези хора с каменни сърца завели момиченцето в сърцето на гората. Искали то да се изгуби там завинаги. Момиченцето плачело уплашено и повтаряло молитвата, на която майка му го била научила:
-Здравей Мария, пълна с благодат!
Пристигнали до мястото, където гората била по-непроходима и на това място изоставили момиченцето. Малката се свила под едно голямо дърво продължавайки да повтаря между хълцанията:
-Здравей Мария… Здравей Мария!….
Внезапно между сълзите, точно в своите крака то забелязало една роза. Една роза с нежни листенца,като една милувка. Малко по-нататък между дърветата имало друга роза, после-друга, друга и така те образували една пътека, която се извивала между дърветата.
Момиченцето започнало да върви от една роза към друга, първо колебаейки се, после,почти тичайки. След малко стигнало до края на гората и се озовало в прегръдките на майка си и на баща си. И те също видяли пътеката от рози и били тръгнали да го търсят защото и майката, и бащата продължавали да казват:
-Здравей Мария!.
Всички молитви- “Здравей Мария!”, онези на родителите и на детето, били станали една пътека от рози, която ги събрала заедно.
Също и нашите “Здравей,Мария!” образуват пътеката,която ни помага да не се изгубим в горите на този свят, тя ще ни заведе наистина в прегръдките на небесния Отец, който ни чака винаги.