В едно планинско село имало една много хубава традиция. Всяка пролет се организирало състезание между всички жители. Всеки търсил да намери първото пролетно цвете. Който откъснел първото цвете, щял да бъде победител и щял да има добър късмет през цялата година. В събитието участвали всички; млади и стари.
Една година, в началото на пролетта, когато снегът започвал да се топи, всички тръгнали да търсят цветето. Часове търсели в ниското, на високото, по склоновете на върховете, но не намирали никакво цвете. Спрели търсенето, когато чули един вик.
-Тук е! Намерих го!- бил гласът на едно дете.
Мъжете, жените и децата затичали към него, детето пляскало с ръце и подскачало от радост. Това дете намерило първото цвете.
То обаче, било разцъфнало между скалите, няколко метра по-надолу на ръба на ужасна стръмнина.
Детето го сочело с протегната ръка, но не можело да го достигне, защото го било страх от стръмнината на урвата. То желаело това цвете повече от всяко друго нещо на света. Искало да спечели състезанието. Всички останали били любезни и искали да му помогнат.
Пет силни мъже донесли едно въже. Искали да вържат детето и да го спуснат до цветето, за да може да го откъсне. Детето, обаче, се страхувало.
-Не, не! – казало то плачейки.
– Страх ме е!
Показали му едно по-дебело въже. Не пет, а петнайсет силни мъже го дърпали. Всички го окуражавали. Внезапно детето спряло да плаче. С ръце обърсало сълзите си. Всички запазили тишина, за да разберат, какво е станало на детето.
-Добре!- казало то; аз ще сляза долу, само ако баща ми държи въжето.
Посланието на Исус към теб е това:
„Не се страхувай, Отец държи въжето на твоя живот.”
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Първото цвете
В едно планинско село имало една много хубава традиция. Всяка пролет се организирало състезание между всички жители. Всеки търсил да намери първото пролетно цвете. Който откъснел първото цвете, щял да бъде победител и щял да има добър късмет през цялата година. В събитието участвали всички; млади и стари.
Една година, в началото на пролетта, когато снегът започвал да се топи, всички тръгнали да търсят цветето. Часове търсели в ниското, на високото, по склоновете на върховете, но не намирали никакво цвете. Спрели търсенето, когато чули един вик.
-Тук е! Намерих го!- бил гласът на едно дете.
Мъжете, жените и децата затичали към него, детето пляскало с ръце и подскачало от радост. Това дете намерило първото цвете.
То обаче, било разцъфнало между скалите, няколко метра по-надолу на ръба на ужасна стръмнина.
Детето го сочело с протегната ръка, но не можело да го достигне, защото го било страх от стръмнината на урвата. То желаело това цвете повече от всяко друго нещо на света. Искало да спечели състезанието. Всички останали били любезни и искали да му помогнат.
Пет силни мъже донесли едно въже. Искали да вържат детето и да го спуснат до цветето, за да може да го откъсне. Детето, обаче, се страхувало.
-Не, не! – казало то плачейки.
– Страх ме е!
Показали му едно по-дебело въже. Не пет, а петнайсет силни мъже го дърпали. Всички го окуражавали. Внезапно детето спряло да плаче. С ръце обърсало сълзите си. Всички запазили тишина, за да разберат, какво е станало на детето.
-Добре!- казало то; аз ще сляза долу, само ако баща ми държи въжето.
Посланието на Исус към теб е това:
„Не се страхувай, Отец държи въжето на твоя живот.”