Генерални Аудиенции

Границата между първоначалната невинност и изкуплението

26 септември 1979 – Папа Йоан Павел II

Границата между първоначалната невинност и изкуплението

 

Отговаряйки на въпроса за единството и неразривността на брака, Христос се позовава на написаното за брака в Битие. В нашите две предходни размисли ние анализирахме както така наречения елохистки текст (Gn 1), така и яхвисткия (Gn 2). Днес искаме да направим някои изводи от тези анализи.

Когато Христос говори за „началото“, той моли своите питащи да отидат отвъд, в известен смисъл, границата, която в Битие минава между състоянието на първоначалната невинност и това на греховността, която започва с първоначалното падение.

Символично тази граница може да се свърже с дървото за познаване на доброто и злото, което в яхвисткия текст разграничава две диаметрално противоположни ситуации: ситуацията на първоначалната невинност и тази на първородния грях. Тези ситуации имат специфично измерение в човека, в неговото вътрешно Аз, в неговото знание, съвест, избор и решение. Всичко това е във връзка с Бог Създател, който в яхвисткия текст (Gn 2 и 3) е същевременно Бог на завета, на най-древния завет на Създателя с неговото създание-човек.

Като израз и символ на разбития в човешкото сърце завет с Бога, дървото за познаване на доброто и злото разграничава и противопоставя две диаметрално противоположни ситуации и състояния: това на първоначалната невинност и това на първородния грях, и в същото време на човека наследствена греховност, която произтича от него. Въпреки това думите на Христос, които се отнасят до „началото“, ни позволяват да открием в човека съществена приемственост и връзка между тези две различни състояния или измерения на човешкото същество.

Състоянието на грях е част от „историческия човек“, както този, за когото четем в Матей 19, тоест питащият Христос по това време, така и на всеки друг потенциален или действителен питащ за всички времена на историята, и следователно, естествено и на съвременния човек. Това състояние обаче – „историческото“ състояние – пуска своите корени във всеки човек без изключение в неговата собствена богословска „предистория“, която е състоянието на първоначалната невинност.

Тук не става дума само за диалектика. Законите на познанието съответстват на тези на битието. Невъзможно е да се разбере състоянието на историческата греховност, без да се позовава или да се апелира (и Христос се обръща към него) към състоянието на първоначалното (в известен смисъл, „праисторическото“) и фундаменталното невинност. Следователно още от самото начало възникването на греховността като състояние, измерение на човешкото съществуване е във връзка с тази реална непорочност на човека като негово първоначално и основно състояние, като измерение на неговото създание по образ Божи.

Това се случва по този начин не само за първия човек, мъж и жена, като dramatis personae и водещи герои на събитията, описани в яхвисткия текст на глави 2 и 3 на Битие, но и за целия исторически ход на човешкото съществуване. Историческият човек е, така да се каже, вкоренен в разкритата си богословска предистория. Така всяка точка от неговата историческа греховност е обяснена (както за душата, така и за тялото) с позоваване на първоначалната невинност. Може да се каже, че това позоваване е „сънаследяване“ на греха, и то точно на първородния грях. Ако този грях означава във всеки исторически човек състояние на изгубена благодат, тогава той също така съдържа препратка към тази благодат, която е била именно благодатта на първоначалната невинност.

Според глава 19 на Матей, когато Христос говори за „началото“, с този израз той не посочва просто състоянието на първоначалната невинност като изгубения хоризонт на човешкото съществуване в историята. На думите, които той изрече със собствените си устни, ние имаме право да припишем в същото време цялото красноречие на тайната на изкуплението. Още в яхвистките текстове на Битие 2 и 3, ние сме свидетели на това, когато човек, мъж и жена, след като наруши първоначалния завет със Създателя, получи първото обещание за изкупление в думите на така нареченото Прото-евангелие в Битие 3:15 и започна да живее в теологичната перспектива на изкуплението.

Следователно по същия начин историческият човек – както тогавашният питащ Христос, за когото говори Матей 19, така и съвременният човек участва в тази перспектива. Той участва не само в историята на човешката греховност, като наследствен и същевременно личен и неповторим субект на тази история; той също участва в историята на спасението и тук като неин субект и сътворец. Следователно той не само е затворен, поради своята греховност, по отношение на първоначалната невинност, но в същото време е отворен за тайната на изкуплението, извършено в Христос и чрез Христос.

Павел, авторът на Посланието до римляните, изразява тази перспектива на изкуплението, в която живее историческият човек, когато пише: „Самите ние, които имаме първите плодове на Духа, въздишаме вътрешно, докато чакаме… изкуплението на нашите тела” (Римляни 8:23). Не можем да изпуснем от поглед тази перспектива, като следваме думите на Христос, който в своята беседа за неразривността на брака се позовава на „началото“.

Ако това начало показваше само създаването на човека като мъж и жена, ако – както вече споменахме – то доведе питащите само над границата на човешкото състояние на грях до първоначалната невинност и в същото време не отвори перспективата на „изкупление на тялото“, отговорът на Христос изобщо няма да бъде разбран адекватно. Именно тази перспектива на изкуплението на тялото гарантира приемствеността и единството между наследственото състояние на греха на човека и неговата първоначална невинност, въпреки че тази невинност е била исторически загубена от него безвъзвратно. Ясно е също, че Христос имаше пълното право да отговори на въпроса, поставен от учените на закона и на завета (както четем в Матей 19 и Марк 10), в перспективата на изкуплението, върху което самият завет почива.

В контекста на така съществено очертаното богословие на телесния човек можем да мислим за метода на по-нататъшни анализи относно откровението на „началото“, в който е съществено да се обърнем към първите глави на Битие. Веднага трябва да насочим вниманието си към фактор, който е особено важен за богословското тълкуване, тъй като той се състои във връзката между откровението и опита.

При тълкуването на откровението за човека и особено за тялото трябва по разбираеми причини да се позоваваме на опита, тъй като телесният човек се възприема от нас главно чрез опит. В светлината на гореспоменатите фундаментални съображения ние имаме пълното право да бъдем убедени, че този наш „исторически” опит трябва по някакъв начин да спре на прага на изначалната невинност на човека, тъй като е неадекватен по отношение на нея. Въпреки това, в светлината на същите уводни съображения, трябва да стигнем до убеждението, че нашият човешки опит в този случай е до известна степен легитимно средство за теологичното тълкуване. В известен смисъл това е незаменима опорна точка, която трябва да имаме предвид, за да тълкуваме началото. По-детайлният анализ на текста ще ни позволи да имаме по-ясна представа за него.

Изглежда, че думите от Римляни 8:23, цитирани току-що, показват по най-добрия начин посоката на нашите изследвания, съсредоточени върху разкриването на онова „начало“, което Христос споменава в своята беседа за неразривността на брака (вж. Мат. 19 и Mk 10). Всички последващи анализи, които ще бъдат направени въз основа на първите глави на Битие, почти непременно ще отразяват истинността на думите на Павел: „Ние, които имаме първия плод на Духа, въздишаме вътрешно, докато чакаме… изкуплението на нашето тела.“ Ако се поставим в тази позиция – толкова дълбоко в съгласие с опита – „началото“ трябва да ни говори с голямото богатство на светлина, която идва от откровението, на което преди всичко теологията иска да бъде отговорна. Продължението на анализите ще ни обясни защо и в какъв смисъл това трябва да е теология на тялото.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 26 септември 1979 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.