Катехизис на Католическата Църква - Кратко изложение

Част първи - Отдел първи - Глава трета

Въпроси 25-32

ГЛАВА ТРЕТА

 

ЧОВЕК ОТКЛИКВА НА БОГ

 

Аз вярвам

 

  1. Как отговаря човек на Бог, който му се открива?

Човекът, подкрепян от Божията благодат, отговаря с послушанието на вярата, което е пълно доверяване на Бог и приемане на Неговата истина, тъй като е гарантирана от Него, който е самата Истина.

 

  1. Кои са главните свидетели на покорност във вярата в Свещеното писание?

Много са тези свидетели, особено се открояват двама: Авраам, който подложен на изпитание „повярва на Бога“ (Рим. 4:3) и винаги се покоряваше на Неговия зов и затова стана „баща на всички вярващи“ (Рим. 4:11,18); и Дева Мария, която през целия си живот осъществи по най-съвършен начин послушанието на вярата: „Нека ми бъде по думата ти“ (Лук. 1:38).

 

  1. Какво означава за човека да вярва в Бог?

Означава човек да се приобщи към самия Бог, да Му се довери и да се съгласи с всички открити от Него истини, защото Бог е Истината. Означава да вярва в един единствен Бог в три лица: Отец, Син и Свети Дух.

 

  1. Какви са характеристиките на вярата?

Вярата е безвъзмезден Божи дар, достъпен за всеки, който смирено я търси, тя е свръхестествена добродетел, необходима за да бъдем спасени. Вярата е човешко действие, т.е. действие на човешкия разум, който приема свободно Божествената истина по повеля на движената от Бога воля. Вярата, впрочем, е сигурна, защото се основава на Словото Божие; тя е действена „чрез любовта“ (Гал. 5:6); постоянно расте, благодарение на слушането на Божието слово и молитвата. Тя позволява от сега да предвкусим небесната радост.

 

  1. Защо няма противоречие между вяра и наука?

Макар че вярата надвишава разума, никога не може да има противоречие между вяра и наука, защото и двете водят произхода си от Бог. Сам Бог дава на човека както светлината на разума, така и вярата.

Разбирай, за да вярваш; вярвай, за да разбираш“ (Св. Августин).

 

НИЕ ВЯРВАМЕ

 

  1. Защо вярата е лично и същевременно църковно дело?

Вярата е лично дело, човек дава свободен отговор на Бог, Който му се открива. Същевременно е църковно дело, чийто израз е изповядването: „Ние вярваме“. Всъщност Църквата е тази която вярва, и така с благодатта на Свети Дух предшества, поражда и храни вярата у всеки християнин. За това Църквата е Майка и Учителка.

 

Не може да има Бог за Баща този, който няма Църквата за Майка“ (Св. Киприан).

 

  1. Защо са важни формулите на вярата?

Формулите на вярата са важни, защото позволяват да се изразят, усвоят, прославят и споделят с другите истините на вярата на един общ език.

 

  1. В какъв смисъл вярата на Църквата е една единствена?

Църквата, макар и изградена от различни по език, култура и обреди хора, изповядва в един глас една вяра, получена от един 182 Господ и предадена от едното Апостолско предание. Тя изповядва един-единствен Бог – Отец, Син и Свети Дух – и показва един единствен спасителен път. Затова вярваме с едно сърце и една душа всичко, което се съдържа в Словото Божие, предадено или написано, и предложено от Църквата като божествено откровено.

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.