Генерални Аудиенции

Псалм 143, 9-15

25 януари 2006 – Папа Бенедикт XVI

Псалм 143, 9-15

 

„Изпейте нова песен!“

 

Скъпи братя и сестри,

  1. Днес завършва Седмицата на молитвите за християнско единство, по време на която разсъждавахме върху постоянната необходимост да призоваваме Господ за огромния дар на пълното единство между всички Христови ученици. Наистина, тази молитва допринася по съществен начин за това общите икуменически усилия на Църквите и църковните общности да бъдат по-искрени и плодотворни.

На това наше събрание бих искал още веднъж да размишля върху Псалм 144 [143], предложен от Литургията на вечернята в два отделни момента (вж. ст. 1-8 и ст. 9-15). Тонът все още е химненски и навлиза в сцената, също във втората част на този псалм, фигурата на „Помазаника“, тоест „Посветения“ par excellence, Исус, който привлича всички към себе си, за да направи от всички „едно“ (вж. Йоан 17:11, 21). Не случайно сцената, доминираща в химна, е белязана от просперитет и мир, символи, характерни за месианската епоха.

  1. Поради тази причина химнът се определя като „нов“, термин, който на библейски език предизвиква не толкова външната новост на думите, колкото крайната пълнота, която запечатва надеждата (вж. ст. 9). Следователно тя възпява за дестинацията на историята, където гласът на злото, описан от псалмиста като „лъжи“ и „лъжесвидетелстване“, изрази, които показват идолопоклонство (вж. ст. 11), най-накрая ще замлъкне.

Но този негативен аспект е заменен от по-обширно положително измерение, това на новия свят, радостен, който предстои да се появи. Това е истинският шалом или месианският „мир“, светещ хоризонт, който е артикулиран с поредица от образи, извлечени от социалния живот: те също могат да станат за нас покровителство за раждането на по-справедливо общество.

  1. Преди всичко семейството (вж. ст. 12) е основано на поколения млади хора. Синовете, надеждата на бъдещето, се сравняват със силни фиданки; дъщерите са като здрави колони, поддържащи къщата, подобни на тези на храм.

От семейството преминаваме към селското стопанство и земеделието, към нивите с реколтата, съхранявана в хамбарите, с големи стада пасящи овце и работни животни, които обработват плодородните ниви (вж. ст. 13-14).

След това погледът ни се насочва към града, тоест към цялото гражданско общество, което най-накрая се радва на ценния дар на обществения мир и ред. Наистина, градските стени никога повече не трябва да бъдат „пробивани“ от нашественици по време на атаки; набезите са свършили, което означава грабеж и депортиране, и накрая, „звукът на плач“ на отчаяните, ранените, жертвите и сираците, тъжното наследство на войната, вече не се издига (вж. ст. 14).

  1. Този портрет на един различен, но все пак възможен свят е поверен на делото на Месията, а също и на това на неговия народ. Под ръководството на Христос Месията, ние трябва да работим заедно за този проект на хармония и мир, спирайки разрушителното действие на войната на омраза и насилие. Необходимо е обаче да направим избор, избирайки да бъдем на страната на Бога на любовта и справедливостта.

Поради тази причина Псалмът завършва с думите: „Блажен народът, чийто Бог е Господ” (ст. 15). Бог е Благото на благата, състоянието на всички други блага.

Само народ, който познава Бог и защитава духовните и морални ценности, може наистина да върви към дълбок мир и също да стане сила на мира за света и за другите; затова заедно с псалмопевеца те могат да пеят „новата песен“, пълна с доверие и надежда.

Прави се спонтанно споменаване на новия завет, на самата новост на Христос и неговото Евангелие.

Това ни напомня Свети Августин. Четейки този псалом, той тълкува и думите: „Ще ти свиря на десетструнна арфа“. За него десетструнната арфа е законът, обобщен в Десетте заповеди.

Но ние трябва да намерим правилната връзка за тези десет струни, тези десет заповеди. И само ако тези десет струни от десетте заповеди – както казва Свети Августин – са подпънати от милосърдието на сърцето, те звучат добре.

Благотворителността е пълнотата на закона. Този, който живее според заповедите като измерение на едното милосърдие, наистина пее „новата песен“. Милосърдието, обединено с чувствата на Христос, е автентичната „нова песен“ на „новия човек“, способен да създаде и „нов свят“.

Този псалм ни приканва да пеем „на десетструнната арфа“ с ново сърце, да пеем с чувствата на Христос, да живеем според десетте заповеди в измерението на любовта и по този начин да допринесем за мира и хармонията на света ( срв. Esposizioni sui Salmi, 143, 16: Nuova Biblioteca Agostiniana, XXVIII, Рим, 1977 г., стр. 677.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Сряда, 25 януари 2006 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.