Генерални Аудиенции

Псалм 138,13-18.23-24

28 декември 2005 – Папа Бенедикт XVI

Псалм 138,13-18.23-24

 

„Чудото на моето същество“

 

Скъпи братя и сестри,

  1. На тази обща аудиенция в сряда на октавата на Рождество, литургичният празник на Светите Невинни, нека възобновим нашето размишление върху Псалм 139[138], предложен в Литургията на вечернята в два отделни етапа. След съзерцаването в първата част (вж. ст. 1-12) на всезнаещия и всемогъщ Бог, Господаря на битието и историята, този разумен химн на интензивна красота и дълбоко чувство сега се фокусира върху най-възвишената, най-прекрасната реалност на цялата вселена : човек, чието същество е описано като „чудо“ на Бог (вж. ст. 14).

Наистина, тази тема е дълбоко в унисон с коледната атмосфера, в която живеем тези дни, в която празнуваме великата тайна на Божия Син, който стана човек, наистина стана Дете, за нашето спасение.

След размисъл върху погледа и присъствието на Твореца, които обхващат целия космически хоризонт, във втората част на Псалма, върху който размишляваме днес, Бог обръща любящия си взор към човека, върху чието пълно и завършено начало се отразява.

Той все още е „неформирана субстанция“ в утробата на майка си: използваният еврейски термин е разбран от няколко библейски експерти като отнасящ се до „ембрион“, описан в този термин като малка, овална, навита реалност, но върху която Бог вече е обърнал благосклонните си и любящи очи (вж. ст. 16).

  1. За да опише божественото действие в майчината утроба, псалмистът прибягва до класически библейски образи, сравнявайки продуктивната кухина на майката с „дълбините на земята“, тоест постоянната жизненост на великата майка земя (вж. ст. 15).

На първо място е символът на грънчаря и на скулптора, който „модели“ и моделира своето художествено творение, своя шедьовър, точно както се казва за сътворението на човека в Книгата Битие: „Господ Бог създаде човека от глината на земята” (Битие 2:7).

След това има „текстилен“ символ, който предизвиква деликатността на кожата, плътта, нервите, „нанизани“ върху костния скелет. Йов също си спомни със сила тези и други образи, за да издигне този шедьовър, който е човешкото същество, въпреки че е очукано и натъртено от страдание: „Ръцете Ти ме оформиха и оформиха… Спомни си, че Ти ме направи от глина…! Не си ли ме излял като мляко и не си ме сгъстил като сирене? С кожа и плът си ме облякъл, с кости и жили ме сплел“ (Йов 10:8-11).

  1. Идеята в нашия псалм, че Бог вече вижда цялото бъдеще на този ембрион, все още „неформирана субстанция“, е изключително силна. Дните, които това създание ще живее и ще изпълни с дела през цялото си земно съществуване, са вече записани в Господната книга на живота.

Така още веднъж се проявява трансцендентното величие на божественото знание, обхващащо не само миналото и настоящето на човечеството, но също и обхвата, все още скрит, на бъдещето. Но се проявява и величието на това малко неродено човешко създание, създадено от Божиите ръце и заобиколено от Неговата любов: библейска почит към човека от първия момент на неговото съществуване.

Нека сега се поверим на размисъла, който св. Григорий Велики в своите Проповеди за Езекил е вплел в изречението на Псалма, което коментирахме по-рано: „Твоите очи видяха неоформената ми субстанция; в твоята книга бяха написани всички от тях [ моите дни]“ (ст. 16). Върху тези думи понтификът и отец на Църквата състави оригинална и деликатна медитация относно всички онези в християнската общност, които се провалят по своя духовен път.

И казва, че слабите във вярата и в християнския живот са част от архитектурата на Църквата. „Въпреки това те са добавени… по силата на добрата воля. Вярно е, че те са несъвършени и малки, но доколкото могат да разберат, те обичат Бога и ближния си и не пренебрегват да вършат всичко добро, което те могат. Дори ако все още не са достигнали духовни дарби, така че да отворят душата си за съвършено действие и пламенно съзерцание, все пак те не изостават в любовта към Бога и ближния, доколкото могат да я разберат.

„Следователно се случва и те да допринасят за изграждането на Църквата, защото, въпреки че тяхната позиция е по-малко важна, въпреки че изостават в учението, пророчеството, благодатта на чудесата и пълната неприязън към света, все пак се основават на основите на страхопочитание и любовта, в която те намират своята солидност” (2, 3, 12-13, Opere di Gregorio Magno, III/2, Рим, 1993, стр. 79, 81).

Следователно посланието на св. Григорий се превръща в голяма утеха за всички нас, които често се борим уморено по пътя на духовния и църковен живот. Господ ни познава и ни обгражда с любовта Си.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Сряда, 28 декември 2005 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.