Генерални Аудиенции

Псалм 138, 1-12 14

14 декември 2005 – Папа Бенедикт XVI

Псалм 138, 1-12 14

 

„О, къде мога да отида?“

 

  1. Литургията на вечернята – върху чиито псалми и песнопения размишляваме – ни предлага в две отделни фази четенето на разумен химн с ясна красота и силно емоционално въздействие: Псалм 139[138]. Днес пред нас е първата част от композицията (вж. ст. 1-12), т.е. първите две строфи, които съответно възхваляват Божието всезнание (вж. ст. 1-6) и неговото вездесъщие в пространството и в време (вж. ст. 7-12).

Целта на силните изображения и изрази е да прославят Създателя: „Ако величието на създадените творби е огромно“, каза Теодорит от Кир, християнски писател от пети век, „колко по-велик трябва да е техният Създател!“ (Discorsi sulla Provvidenza, 4: Collana di Testi Patristici, LXXV, Рим, 1988 г., стр. 115). Размишлението на псалмиста се стреми преди всичко да проникне в тайната на Бога, трансцендентен, но близък до нас.

  1. Същността на посланието, което той ни предлага, е ясна: Бог знае всичко и присъства до Своето създание, което не може да му се изплъзне. Присъствието му обаче не е нито заплашително, нито инспекторско; разбира се, гледа укорително и на злото, към което не е безразличен.

И все пак основният елемент е този на спасителното присъствие, което може да обхване цялото същество и цялата история. На практика това е духовният сценарий, за който Св. Павел спомена в Ареопага в Атина, като прибягва до цитат от гръцки поет: „В Него живеем, движим се и съществуваме“ (Деяния 17:28).

  1. Първата част (вж. Псалм 139 [138]: 1-6), както казах, е празнуването на божественото всезнание: всъщност се повтарят глаголи, които внушават знание, като „разглеждам“, „познавам“, „различавам“, „прониквам“, „разбирам“, „бъди мъдър“.

Както е добре известно, библейското знание надхвърля чистото и просто интелектуално обучение и разбиране; това е нещо като общение между Този, който знае, и този, който е познат: следователно Господ е тясно близо до нас, докато мислим и действаме.

От друга страна, втората част на нашия Псалм (вж. ст. 7-12) е посветена на божественото вездесъщие. Илюзорното желание на човешките същества да избягат от това присъствие е ясно описано в него. Цялото пространство е потопено в него: има преди всичко вертикалната ос „рай-ад“ (вж. ст. 8), която отстъпва място на хоризонталното измерение, което се простира от зората, тоест от изток, и достига чак до „най-далечния край на морето“ на Средиземно море, тоест Запада (вж. ст. 9). Всяка сфера на пространството, дори и най-тайната, съдържа Божието активно присъствие.

Псалмистът продължава, като въвежда и другата реалност, в която сме потопени: времето, символично изобразено от нощта и светлината, от тъмнината и деня (вж. ст. 11-12).

Погледът и проявлението на Господаря на битието и времето прониква дори в мрака, в който е трудно да се движиш и виждаш. Неговата ръка винаги е готова да хване нашата, да ни води по земния ни път (вж. ст. 10). Следователно това не е осъдителна близост, която вдъхва ужас, а близост на подкрепа и освобождение.

И така можем да разберем какво е крайното, съществено съдържание на този псалм: това е песен на доверие. Бог винаги е с нас. Дори и в най-тъмните нощи от живота ни, той не ни изоставя. Дори в най-трудните моменти той остава присъстващ. И дори в последната нощ, в последната самота, в която никой не може да ни придружи, нощта на смъртта, Господ не ни изоставя.

Той е с нас дори в тази последна самота на нощта на смъртта. И ние, християните, следователно можем да бъдем уверени: никога не сме оставени сами. Божията доброта винаги е с нас.

  1. Започнахме с цитат от християнския писател Теодорит от Кир. Нека завършим, като се доверим отново на него и на неговата Четвърта беседа за Божественото провидение, защото в крайна сметка това е темата на Псалма. Той разсъждава върху стих 6, в който молещият се възкликва: „Твърде чудесно за мен, [твоето] знание, твърде високо, извън обсега ми”.

Теодорит коментира този пасаж, като изследва вътрешността на съвестта и личния опит, и казва: „Като се обърна към мен и се сближи с мен, след като ме отстрани от външния шум, той искаше да ме потопи в съзерцание на моята природа. .. Размишлявайки върху тези неща и мислейки за хармонията между смъртната и безсмъртната природа, аз съм спечелен от толкова много учудване и, като не успявам да съзерцавам тази мистерия, признавам своето поражение; освен това, докато провъзгласявам победата на Създателя знание и пея химни на възхвала за него, аз викам: „Твърде прекрасно за мен, [твоето] знание, твърде високо, извън обсега ми” (Collana di Testi Patristici, LXXV, Рим, 1988, стр. 116, 117).

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Сряда, 14 декември 2005 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.