Генерални Аудиенции

Псалм 137

7 декември 2005 – Папа Бенедикт XVI

Псалм 137

 

Юдейски химн на благодарност

 

  1. Псалм 138 [137], благодарственият химн, който току-що чухме, приписван от юдейската традиция на покровителството на Давид, въпреки че вероятно е възникнал в по-късна епоха, започва с личен химн от молещия се човек. Той издига гласа си в обстановката на събранието в храма или поне прави препратка към светилището на Сион, стола на Господното присъствие и мястото на срещата му с народа на верните.

Наистина, псалмистът изповядва, че ще се „поклони пред Твоя свят храм“ в Йерусалим (вж. ст. 2): там той пее пред Бог, който е на небето със своя двор от ангели, но също така слуша в земното пространство на храм (вж. ст. 1). Молещият се е сигурен, че „името“ на Господ, тоест неговата лична реалност, жива и активна, и неговите добродетели на вярност и милост, знаци на Завета с Неговия народ, са опората на цялата вярност и надежда ( срв. ст. 2).

  1. След това той за кратко обръща погледа си към миналото, към деня на скръбта: по това време божественият глас отговори на измъчения вик на вярващия. Наистина, то вдъхва смелост в страдащата душа (вж. ст. 3). Оригиналният еврейски говори буквално за Господ, Който „увеличи силата на душата“ на праведния, който е потиснат. Сякаш в него е нахлул бурен вятър, който помита колебанията и страховете, вдъхва му нова, жизнена енергия и кара силата и верността да процъфтяват.

След тази привидно лична предпоставка, псалмистът разширява погледа си към света и си въобразява, че неговото свидетелство обхваща целия хоризонт: „всички земни царе“, в нещо като универсалистична привързаност, се присъединяват към евреина, който се моли в обща песен на възхвала за да почетем величието и суверенната сила на Господ (вж. ст. 4-6).

  1. Съдържанието на тази единодушна възхвала, която се издига от всички хора, вече показва бъдещата Църква на езичниците, бъдещата универсална Църква. Първата тема на това съдържание е „славата” и „пътищата на Господа” (вж. ст. 5), тоест Неговите проекти за спасение и откровение.

Така човек открива, че Бог със сигурност е „възвишен“ и трансцендентен, но той гледа на „низките“ с обич, докато отвръща лицето си от горделивите в знак на отхвърляне и осъждение (вж. ст. 6).

Както провъзгласи Исая: „Защото така казва Онзи, който е висок и възвишен, живеещ вечно, чието име е Светият: Аз обитавам високо и в святост, и със съкрушените и унилите духом, за да съживявам духовете на унилите , за да съживи сърцата на съкрушените” (Исая 57:15).

Затова Бог избира да застане на страната на слабите, жертвите, най-низшите: това е известно на всички царе, за да знаят каква трябва да бъде тяхната възможност в управлението на народите.

Естествено, това не се казва само на кралете и на всички правителства, но и на всички нас, защото ние също трябва да знаем какъв избор да направим, каква е възможността: да застанем на страната на смирените и най-долните, на бедните и слабите .

 

  1. След като постави под въпрос националните лидери по света, не само тези от онова време, но и от всички времена, молещият се се връща към личната си молитва на хваление (вж. Псалм 138 [137]: 7-8). Обръщайки погледа си към бъдещия си живот, той моли Бог за помощ и за изпитанията, които съществуването все още може да му подготви. И ние всички се молим така, с този молитвеник от онова време.

Той говори накратко за „гнева на враговете“ (вж. ст. 7), един вид символ на всички враждебни действия, които могат да възникнат пред праведния човек по пътя му през историята. Но той знае, а заедно с него и ние знаем, че Господ никога няма да го изостави и ще протегне ръката Си, за да го спаси и води.

Финалът на Псалма, следователно, е последно страстно изповядване на доверие в Бог, чиято доброта е вечна: той няма да „отхвърли… делото на [своите] ръце“, с други думи, своето създание (ст. 8) . И ние също трябва да живеем в това доверие, в тази увереност в Божията доброта.

Трябва да сме сигурни, че колкото и тежки и бурни да са изпитанията, които ни очакват, ние никога няма да бъдем оставени сами, никога няма да изпаднем от ръцете на Господа, тези ръце, които са ни създали и сега ни подкрепят в нашето пътуване през живота . Както трябваше да признае св. Павел: „Този, който е започнал доброто дело във вас, ще го доведе до край“ (Филип. 1:6).

  1. Така и ние се молихме с псалом на хваление, благодарност и доверие. Нека продължим да следваме тази нишка на химнодична възхвала чрез свидетелството на един християнски химнописец, великият Ефрем Сириец (четвърти век), автор на текстове с необикновено поетично и духовно ухание.

„Колкото и голямо да е нашето чудо за Теб, Господи, Твоята слава надхвърля това, което нашите езици могат да изразят“, пее Ефрем в един химн (Inni sulla Verginità, 7: L’Arpa dello Spirito, Рим, 1999 г., стр. 66); и в друго: „Хвала на теб, за когото всичко е лесно, защото ти си всемогъщ“ (Inni sulla Natività, 11: пак там, стр. 48). И това е още една причина за нашето доверие: че Бог има силата на милостта и използва силата си за милост. И накрая, последен цитат: „Хвала за теб от всички, които разбират твоята истина“ (Inni sulla Fede, 14: пак там, стр. 27).

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Сряда, 7 декември 2005 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.