Генерални Аудиенции

Псалм 136, 1-6

30 ноември 2005 – Папа Бенедикт XVI

Псалм 136, 1-6

 

„Ако те забравя, Йерусалим“

 

Скъпи братя и сестри,

  1. В тази първа сряда на Адвента, литургичен сезон на тишина, бдение и молитва в подготовка за Коледа, нека размишляваме върху Псалм 137 [136], чиито първи думи в латинския вариант станаха известни: Super flumina Babylonis. Текстът предизвиква трагедията, преживяна от еврейския народ по време на разрушаването на Йерусалим през около 586 г. пр. н. е. и тяхното последващо изгнание във Вавилон. Пред нас е национален химн на тъгата, белязан от кратка носталгия по изгубеното.

Този сърдечен призив към Господ да освободи Своите верни от робството във Вавилон също ясно изразява чувствата на надежда и очакване на спасение, с които сме започнали нашето пътуване през Адвента.

Фонът на първата част на Псалма (вж. ст. 1-4) е земята на изгнанието с нейните реки и потоци, наистина същата, която напоява Вавилонската равнина, в която евреите са били депортирани. Това е, така да се каже, символично предзнаменование на лагерите за унищожение, в които еврейският народ – през века, който току-що оставихме зад нас – беше отведен в една отвратителна операция на смърт, която продължава да бъде незаличим позор в историята на човечеството.

Втората част на Псалма (вж. ст. 5-6) е от любящия спомен за Сион, градът, изгубен, но все още жив в сърцата на изгнаниците.

  1. Ръката, езикът, небцето, гласът и сълзите са включени в думите на псалмиста. Ръката е незаменима за свирача на арфа: но тя вече е парализирана (вж. ст. 5) от скръб, също и защото арфите са окачени на тополите.

Езикът е важен за певеца, но сега той е залепнал за небцето (вж. ст. 6). Напразно вавилонските поробители „искат… песни…, песни… на радост” (ст. 3). „Сионските песни“ са „песен(и) на Господ“ (ст. 3-4), а не народни песни, които трябва да се изпълняват. Само чрез народна литургия и свобода те могат да се издигнат до Небето.

  1. Бог, който е върховният съдия на историята, също ще знае как да разбере и приеме, в съответствие със своята справедливост, вика на жертвите, над тоновете на горчивина, които понякога ги оцветяват.

Нека се доверим на Свети Августин за по-нататъшно размишление върху нашия Псалм. Великият Отец на Църквата въвежда изненадваща и много навременна бележка: той знае, че сред жителите на Вавилон има и хора, които са ангажирани с мира и доброто на общността, въпреки че не споделят библейската вяра; надеждата за Вечния град, към който се стремим, е непозната за тях. В себе си те имат искра на желание за неизвестното, за по-великото, за трансцендентното: за истинско изкупление.

И Августин казва, че дори сред преследвачите, сред невярващите, има хора, които притежават тази искра, с някаква вяра или надежда, доколкото това е възможно за тях в обстоятелствата, в които живеят. С тази вяра, дори в една непозната реалност, те наистина са на път към истинския Йерусалим, към Христос.

И с тази откритост на надеждата Августин също предупреждава „вавилонците“ – както той ги нарича – тези, които не познават Христос или дори Бог и въпреки това желаят непознатото, вечното, и той също ни предупреждава да не се фокусираме само върху материалните неща на настоящето, но да упорстваме в пътуването към Бог. Също така само с тази по-голяма надежда ще можем да трансформираме този свят по правилния начин. Свети Августин казва това със следните думи:

„Ако ние сме граждани на Йерусалим… и трябва да живеем в тази земя, в бъркотията на този свят и в този Вавилон, където не живеем като граждани, а сме държани затворници, тогава не трябва просто да пеем това, което казва Псалмът, ние също трябва да го изживеем: нещо, което се прави с дълбок, сърдечен стремеж, пълен и религиозен копнеж за вечния град“.

И той добавя по отношение на „земния град, наречен Вавилон“, че той „има в него хора, които, подтикнати от любов към него, работят, за да му гарантират мир – временен мир – без да подхранват в сърцата си никаква друга надежда, наистина, като поставят в това цялата им радост, без никакво друго намерение, и ние ги виждаме да полагат всички усилия да бъдат полезни на земното общество.

„Сега, ако се стремят да изпълняват тези задачи с чиста съвест, Бог, след като ги е предопределил да бъдат граждани на Йерусалим, няма да ги остави да загинат във Вавилон: това обаче е при условие, че докато живеят във Вавилон, те не жадуват за амбиция, краткотрайно великолепие или досадна арогантност… Той вижда тяхното поробване и ще им покаже онзи друг град, за който наистина трябва да копнеят и към който трябва да насочат всичките си усилия” (Esposizioni sui Salmi, 136, 1 -2: Nuova Biblioteca Agostiniana, XXVIII, Рим, 1977 г., стр. 397, 399).

И нека се помолим на Господ във всички нас това желание, тази отвореност към Бог да се събуди отново и дори онези, които не познават Христос, да бъдат докоснати от Неговата любов, така че всички заедно да бъдем на поклонението към окончателен град и че светлината на този град може да се появи и в нашето време и в нашия свят.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Сряда, 30 ноември 2005 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.