Генерални Аудиенции

Псалм 135, 10-26

16 ноември 2005 – Папа Бенедикт XVI

Псалм 135, 10-26

 

„Благодарете на Небесния Бог“

 

  1. Нашето размишление се връща към хвалебствения химн в Псалм 136 [135], който литургията на вечернята представя в два последователни етапа, следвайки специфичното разграничение на темите, предложени от композицията. Наистина, празнуването на Господните дела е описано в две сфери: пространство и време.

В първата част (вж. ст. 1-9), която беше предмет на последната ни медитация, се съсредоточихме върху божествените действия, изразени в творението; от тях се родиха чудесата на вселената. Следователно в тази част от псалма е изразена вярата в Бог Създател, който се разкрива чрез своите космически създания.

Сега, вместо това, радостният химн на псалмиста, наричан от еврейската традиция „Великият Халел“ или най-възвишената възхвала, издигната към Господа, ни отвежда към различен хоризонт, този на историята.

Следователно първата част разглежда творението като отражение на Божията красота, а втората част говори за историята и доброто, което Бог е направил за нас в течение на времето.

Ние знаем, че библейското Откровение многократно провъзгласява, че присъствието на Бог Спасителя се проявява по-специално в историята на спасението (вж. Второзаконие 26:5-9; Йоан 24:1-13).

  1. Така освобождаващите действия на Господ, сърцето на фундаменталното събитие на Изхода от Египет, минават пред очите на псалмиста. Тясно свързано с Изхода е изтощителното пътуване през Синайската пустиня, чиято крайна дестинация е Обетованата земя, божественият дар, който Израел продължава да преживява на всички страници на Библията.

Известното пресичане на Червено море, „разделено на две“, разделено сякаш на две и покорено като победено чудовище (вж. Псалм 136 [135]:13), извежда свободните хора, призовани за мисия и славна съдба (вж. ст. 14-15; Изх. 15:1-21), които ще имат нова християнска интерпретация в пълното си освобождение от злото чрез кръщелната благодат (вж. 1 Кор. 10:1-4).

След това пътуването започва през пустинята: там Господ е изобразен като войн, който, като продължава делото за освобождение, започнато при пресичането на Червено море, застава до своя народ, за да ги защитава, като поразява враговете им. По този начин пустинята и морето представляват преминаването през злото и потисничеството, за да получат дара на свободата и Обетованата земя (вж. Псалм 136 [135]: 16-20).

  1. Във финала Псалмът гледа към тази земя, която Библията възхвалява с ентусиазъм като „добра страна, земя с водни потоци, с извори, които бликат…, земя на жито и ечемик, на лози и смокинови дървета и нарове, от маслинови дървета и от мед, земя, където можете да ядете хляб неограничено и където няма да ви липсва нищо, земя, чиито камъни съдържат желязо и в чиито хълмове можете да копаете мед” (Дт 8:7- 9).

Това категорично тържество, което надхвърля реалността на тази земя, иска да издигне божествения дар, фокусирайки нашите очаквания върху най-възвишения дар на вечния живот с Бога. Това е дар, който позволява на хората да бъдат свободни, дар, който се ражда – както рефренът, който отбелязва всеки стих, продължава да се повтаря – от хеседа на Господ, тоест Неговата „милост“, от Неговата вярност към ангажимента, който той сключен в Завета с Израел и чрез Неговата любов, която продължава да се разкрива, защото „той си спомни” за тях (вж. Псалм 136 [135]:23).

Във времето на „унижението“, тоест на поредицата от изпитания и потисничество, Израел винаги трябваше да открива спасителната ръка на Бога на свободата и любовта. Дори във времена на глад и нещастие, Господ трябваше да пристигне на сцената, за да предложи храна на цялото човечество, потвърждавайки своята самоличност като Създател (вж. ст. 25).

  1. Следователно в Псалм 136 [135] се преплитат две форми на едно божествено Откровение: космическата (вж. ст. 4-9) и историческата (вж. ст. 10-25). Господ, разбира се, е трансцендентен като Създател и Арбитър на битието; но той също е близо до своите създания, навлизайки в пространството и времето. Той не остава далече, в далечно Небе. Напротив, Неговото присъствие сред нас достига своята връхна точка в Христовото Въплъщение.

Това е, което християнското тълкуване на Псалма ясно провъзгласява, както свидетелстват отците на Църквата: те виждат като кулминационна точка в историята на спасението и върховен знак на милостивата любов на Отец, неговият дар на неговия Син да бъде Спасител и Изкупител на човечеството (вж. Йоан 3:16).

Така в началото на своя трактат „Дела на милосърдието и милостинята“ св. Киприан, мъченик от трети век, разсъждава с учудване върху делата, които Бог е извършил за своя народ чрез неговия Син Христос, и накрая избухва в страстно признание за неговата милост.

„Скъпи братя, много и велики са Божиите благодеяния, които щедрата и изобилна доброта на Бог Отец и на Христос е извършила и винаги ще извършва за нашето спасение. Всъщност, за да ни запази, да ни даде нов живот и да бъдем за да ни изкупи, Отец изпрати Сина; Синът, който беше изпратен, искаше да бъде наречен и Син Човешки, за да ни направи деца Божии; беше ранен, за да излекува нашите рани, той стана роб, за да ни поведе, които бяхме роби, към свобода. Той прие смъртта, за да може да предложи безсмъртие на смъртните. Това са многобройните и велики дарове на божествената милост. Collana di Testi Patristici, CLXXV, Рим, 2004 г., стр. 108).

С тези думи светият Учител на Църквата развива Псалма с литания на предимствата, които Бог ни е дал, добавяйки към това, което псалмистът все още не е знаел, но е очаквал, истинският дар, който Бог ни е направил: дарът на Неговия Сине, дарът на Въплъщението, в което Бог ни даде Себе Си и пребъдва с нас, в Евхаристията и в Своето Слово, всеки ден, до самия край на историята.

Нашата опасност е, че споменът за злото, за понесените злини често може да бъде по-силен от спомена за доброто. Целта на псалма е също така да събуди в нас спомена за доброто, както и за всичко добро, което Господ е направил и прави за нас, което можем да възприемем, ако станем дълбоко внимателни. Вярно е, че Божията милост трае вечно: тя присъства ден след ден.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Сряда, 16 ноември 2005 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.