Генерални Аудиенции

Псалм 123

22 юни 2005 – Папа Бенедикт XVI

Псалм 123

 

„Ако Господ не беше на наша страна“

 

Скъпи братя и сестри,

  1. Пред нас е Псалм 124 [123], благодарствена песен, изпята от цялата общност в молитва, възхваляваща Бог за дара на освобождението. Псалмистът започва, като провъзгласява поканата: „Това е песента на Израил” (ст. 1), като по този начин насърчава всички хора да издигат живи и искрени благодарности към Бог Спасителя. Ако Господ не беше взел страната на жертвите, с ограничените си сили те щяха да бъдат безсилни да се освободят; техните противници, като чудовища, биха ги разкъсали и разбили.

Въпреки че се смята, че този псалм се отнася до някакво конкретно историческо събитие, като например края на вавилонското изгнание, по-вероятно е той да е бил замислен като сърдечен химн, който да благодари на Господ за спасението от опасност и молба за освобождение от всичко зло. В това отношение това е псалм, който е винаги навременен.

  1. След първоначалното споменаване на определени „мъже“, които се надигнаха срещу вярващите и биха ги „погълнали живи“ (вж. ст. 2-3), песента има два пасажа. В първия доминират буйните води, библейски символ на опустошителен хаос, зло и смърт: „Тогава водите щяха да ни погълнат, потокът да мине над нас; над главата ни щяха да повлекат буйните води“ (ст. 4). -5). Молещият се сега има чувството, че лежи на плаж, като по чудо спасен от разбиващата ярост на вълните.

Човешкият живот е заобиколен от примките на дебнещото зло, които не само атакуват живота на човека, но и целят да унищожат всички човешки ценности. Виждаме как тези опасности съществуват и сега. Въпреки това, Господ се издига – и ние можем да бъдем сигурни в това и днес – за да запази праведния и да го спаси, както пее псалмистът в Псалм 18 [17]: „От високо се пресегна и ме хвана, извлече ме напред от силните води. Той ме изтръгна от моя силен враг, от моите врагове… Господ ме изведе на свобода, Той ме избави, защото ме обичаше” (ст. 17-20).

  1. Втората част на нашия благодарствен химн се измества от морски образ към ловна сцена, типична за много псалми на молба (вж. Пс. 124 [123]: 6-8). Тук всъщност псалмът напомня за див звяр, стискащ плячката си между зъбите си, или за примката на ловци, която улавя птица. Но благословението, което този псалм изразява, ни дава възможност да разберем, че съдбата на верните, която беше съдба на смъртта, беше коренно променена чрез спасителна намеса: „Благословен да бъде Господ, който не ни даде плячка на зъбите им! животът като птица се измъкна от примката на ловеца, наистина примката се разкъса и ние избягахме” (ст. 6-7).

Тук молитвата се превръща във въздишка на облекчение, която извира от дълбините на душата: дори когато всички човешки надежди са унищожени, божествената освобождаваща сила може да се появи. Така псалмистът може да завърши с изповед на вяра, която е била част от християнската литургия от векове, като идеална предпоставка за всички наши молитви: „Adiutorium nostrum in nomine Domini, qui fecit caelum et terram – Нашата помощ е в името на Господа, който направи небето и земята” (ст. 8). В частност Всемогъщият застава на страната на жертвите и преследваните, „които викат към Него ден и нощ“ и „ще им въздаде бърза справедливост“ (срв. Лука 18:7-8).

  1. Свети Августин коментира ясно този псалм. Той първо отбелязва, че тя е подходящо изпята от „членовете на Христос, които са достигнали блаженство“. По-специално, „това е изпято от светите мъченици, които, напускайки този свят, са с Христос в радост, готови да приемат отново нетленните същите тела, които преди това са били тленни. В живота те претърпяха мъки в тялото, но във вечността тези мъки ще бъдат превърнати в украшения на справедливостта“.

Въпреки това, във втори случай епископът на Хипон ни казва, че ние също, не само благословените в небето, можем да пеем този псалм с надежда. Той заявява: „Ние също сме оживени от неизменна надежда и ще пеем във възвишение. Наистина, певците на този псалм не са ни чужди… Затова нека всички пеем с едно сърце: и светиите, които вече притежават корона, както и ние самите, които с обич и надежда се обединяваме с тяхната корона, ние желаем живота, който нямаме тук долу, но който никога няма да получим, ако първо не сме го пожелали.

Свети Августин след това се връща към предишната си гледна точка и обяснява: „Светците си спомнят за страданията, които са срещнали, и от това място на блаженство и мир, където са сега, вижте пътя, по който са изминали, за да стигнат там; и тъй като това би било трудно да постигнат избавление, ако ръката на Освободителя не се намеси да ги спаси, те радостно възкликват: „Ако Господ не беше на наша страна“. Така започва песента им. Толкова голяма е тяхната радост, че те дори не говорят за това, от което са избягали.“

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Сряда, 22 юни 2005 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.