Генерални Аудиенции

Псалм 115

25 май 2005 – Папа Бенедикт XVI

Псалм 115

 

Благодарствена молитва към Господа

 

  1. Псалм 116 [115], за който току-що се помолихме, винаги е бил използван в християнската традиция, като се започне от Свети Павел, който, цитирайки въвеждането на гръцкия превод на Септуагинта, пише на християните от Коринт: „Откакто ние имаме същия дух на вяра като този, който пише: „Повярвах и така казах“, ние също вярваме и така говорим“ (II Коринтяни 4:13).

Апостолът се чувства в духовна хармония с псалмиста, в спокойно доверие и искрено свидетелство, независимо от страданието и човешката слабост. Пишейки до римляните, Павел отново се обръща към втори стих от псалма и подчертава разликата между Бог, който е верен, и човек, който е непостоянен: „Бог трябва да се докаже, че е истинен, дори ако всеки човек се окаже лъжец“ (Римляни 3:4) .

Християнската традиция е чела, молила и тълкувала текста в различни контексти и така се проявява цялото богатство и дълбочина на Божието Слово, което отваря нови измерения и нови ситуации. Първоначално се чете преди всичко като текст за мъченичество, но след това в мирната Църква все повече се превръща в евхаристиен текст поради фразата „чаша на спасението“. В действителност Христос е първият мъченик. Той се отказа от живота си в контекст на омраза и лъжа, но трансформира тази мъка – и по този начин и този контекст – в Евхаристията: в празнична благодарност. Евхаристията е благодарствена: „Ще издигна чашата на спасението“.

  1. В оригиналния еврейски, Псалм 116 [115] образува единична композиция с Псалм 115 [114], който следва. И двете са една и съща благодарност, насочена към Господ, който освобождава от кошмара на смъртта, от контекста на омразата и лъжата.

В нашия текст изплува споменът за тежко минало: молещият е вдигнал високо факела на вярата, дори когато на устните му играе горчивината на отчаянието и нещастието (срв. Псалм 116 [115]: 10). Наистина, около него се издига ледена завеса от омраза и измама, тъй като ближният се показва като фалшив и неверен (вж. ст. 11).

Молбата обаче сега се трансформира в благодарност, защото Господ е останал верен в този контекст на изневяра и е спасил Своя верен слуга от тъмния водовъртеж на лъжите (вж. ст. 11). И така, този псалом е за нас текст на надежда, защото дори в трудни ситуации Господ не ни оставя и затова трябва да държим факела на вярата високо.

Човекът, който се моли по този начин, се подготвя да принесе жертва на благодарност, в която ще пие от ритуалната чаша, чашата за свещено възлияние, което е знак на признание за това, че е бил освободен (вж. ст. 13), и ще намери окончателно удовлетворение в чашата Господна. По този начин Литургията е привилегированото място за възнасяне на приемлива хвала на Бог Спасител.

  1. Наистина, изрично се споменава, освен ритуала на жертвоприношението, също и събранието на „целия му народ“, пред което молещият изпълнява обетите си и свидетелства за своята вяра (вж. ст. 14). Именно при това обстоятелство той ще направи публично достояние своята благодарност, знаейки добре, че дори когато смъртта е неизбежна, Господ се навежда с любов над него. Бог не е безразличен към драмата на Своето творение, но разкъсва оковите Му (вж. ст. 16).

Човекът, който се моли, спасен от смърт, се чувства като „слуга“ на Господа, „син на слугинята ти“ (пак там), красив източен израз, който обозначава човек, който е роден в собственото домакинство на господаря. Псалмистът смирено и радостно изповядва своята принадлежност към Божия дом, към семейството на създанията, обединени с него в любов и вярност.

  1. Псалмът завършва, винаги чрез думите на молещия се, като преповтаря ритуала на благодарност, който ще бъде отслужен в „дворовете на храма“ (вж. ст. 17-19). По този начин молитвата му е разположена в общностна среда. За неговите лични възходи и падения се говори така, че да послужи като стимул за всички да вярват и да обичат Господ.

Затова можем да видим на заден план целия Божи народ като молещия се, който благодари на Господа на живота, който не изоставя праведните в тъмната утроба на страданието и смъртта, а ги води към надежда и живот.

  1. Завършваме нашето размишление, като се доверяваме на думите на св. Василий Велики, който в проповедта върху Псалм 115 коментира въпроса и отговора, съдържащи се в Псалма, по следния начин: „Как да се върна при Господа за всичко добро, което е направил за мен? Чашата на спасението ще вдигна. Псалмистът е разбрал множеството дарове, които е получил от Бог: от несъществуването той е бил воден в битие, той е бил образуван от земята и му е дадена способност да разсъждава… тогава той възприема икономиката на спасението като в полза на човешката раса, признавайки, че Господ предаде Себе Си, за да изкупи всички нас; и той се колебае, търсейки сред всички блага, които му принадлежат, дар, който може да бъде достоен за Господа. „Как тогава да се върна при Господа“? Не жертви, нито всеизгаряне… но целият ми живот. За това той казва: „Ще вдигна чашата на спасението“, давайки името „чаша“ на страданието на духовната борба, на съпротивата на греха до смърт, освен това, това ни учи нашият Спасител в Евангелието: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша“; и отново към апостолите: „Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия?“, ясно символизирайки смъртта, която той приветства за спасението на света“ (PG XXX, 109), като по този начин превръща грешния свят в изкупен свят, в свят на благодарност за живота, който Господ ни дава.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Сряда, 25 май 2005 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.