Генерални Аудиенции

Псалм 112

18 май 2005 – Папа Бенедикт XVI

Псалм 112

 

Хвалете името Господне

 

Скъпи братя и сестри,

Преди да пристъпя към кратко тълкуване на току-що изпятия псалом, бих искал да ви напомня, че днес е рожденият ден на нашия любим папа Йоан Павел II, който щеше да навърши 85 години. Сигурни сме, че той ни вижда от небето и е с нас. По този повод искаме да кажем сърдечно „благодаря“ на Господ за дарбата на този папа и да кажем „благодаря“ на самия папа за всичко, което направи и изстрада.

  1. Току-що чухме, в неговата простота и красота, Псалм 113 [112], истинско въведение в малка група от псалми, които вървят от 113 [112] до 118 [117], общоизвестни като „египетския Халел“. Това е Алилуя, или песен на хваление, която възхвалява освобождението от робството на фараона и радостта на Израел да служи свободно на Господа в Обетованата земя (вж. Пс. 114 [113]).

Еврейската традиция умишлено свързва тази поредица от псалми с пасхалната литургия. Честването на това събитие, според неговите историко-социални и по-специално духовни измерения, се възприема като знак за освобождение от многостранните форми на злото.

Псалм 113 [112] е кратък химн, който в оригиналния си иврит се състои от само около 60 думи, всички пропити с чувства на доверие, възхвала и радост.

  1. Първата строфа (вж. Пс. 113 [112]: 1-3) възхвалява „името Господне“, което, както е известно, показва на библейски език личността на самия Бог, неговото присъствие, живот и действие в човека история.

Три пъти, с пламенна настойчивост, „името Господне“ звучи в центъра на молитвата на поклонение. Цялото битие и цялото време – „от изгрева на слънцето до неговия залез“, както казва псалмистът (ст. 3) – са включени в едно действие на благодатта. Сякаш непрестанен дъх се издига от земята към небето, за да възхвали Господа, Създателя на вселената и Царя на историята.

  1. Именно чрез това движение Псалмът ни води към божествената тайна. Наистина, втората част (вж. ст. 4-6) прославя трансцендентността на Господа, описана с вертикални образи, които надхвърлят човешкия хоризонт. Провъзгласено е: Господ е „възвишен“, „възседнал на високо“ и никой не е равен; също така, за да погледне небесата, той трябва да се „наведе“, тъй като „над небесата е неговата слава“ (ст. 4).

Божественият поглед бди над всички реалности, над всички същества, земни и небесни. Очите му обаче не са надменни и далечни, като на студен император. Господ, казва псалмистът, „се навежда… да погледне“ (ст. 6).

  1. По този начин преминаваме към последната част на Псалма (вж. ст. 7-9), която премества вниманието от висините на небесата към нашия земен хоризонт. Господ внимателно се навежда към нашата нищожност и нищета, която ни кара да се отдръпваме от страх. Той гледа директно, с любящия си поглед и истинската си загриженост, към бедните и окаяните в света: „От пръстта издига бедните, от мизерията си вдига бедните” (ст. 7).

Затова Бог се навежда, за да утеши нуждаещите се и страдащите; тази дума намира своето най-голямо богатство, своето крайно значение в момента, в който Бог се навежда до степен да се наведе, да стане един от нас, един от бедните в света. Той оказва най-голямата чест на бедните, това да седят „в компанията на князе, да, с князете на своя народ” (ст. 8). На изоставената и бездетна жена, унизена от древното общество като безполезен, мъртъв клон, Бог дава честта и огромната радост на много деца (вж. ст. 9). И така, псалмистът възхвалява един Бог, който е много различен от нас по своето величие, но в същото време е много близо до своите страдащи създания.

Лесно е да извлечем от тези последни стихове на Псалм 113 [112] пред образа на думите на Мария в Magnificat, песента на Божия избраник, който „погледна с благосклонност Своя смирен слуга”. По-радикално от нашия псалм, Мария провъзгласява, че Бог „сваля силните от техните престоли и издига смирените” (вж. Лука 1:48, 52; Псалм 113 [112]:6-8).

  1. Един много древен „Химн на вечернята“, запазен в т. нар. Апостолски конституции (VII, 48), възприема още веднъж и развива радостното въведение към нашия псалм. Припомняме го тук, в края на нашето размишление, за да подчертаем обичайното „християнско“ препрочитане на Псалмите, извършено от ранната общност: „Хвалете Господа, деца, хвалете името Господне. Ние ви се покланяме, пеем ти, възхваляваме те за твоята огромна слава, Господи Царю, Христов Агнец, който носиш греха на света, на Тебе нашата песен, на Тебе слава, на Бог Отец чрез Сина в Духа, завинаги и завинаги“ (S. Pricoco M. Simonetti, La preghiera dei cristiani, Милано, 2000 г., стр. 97).

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Сряда, 18 май 2005 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.