Генерални Аудиенции

Прошка на кръста (срв. Лк 23:39-43)

28 септември 2016 – Папа Франциск

Прошка на кръста (срв. Лк 23:39-43)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Думите, които Исус произнася по време на Своите страдания, намират своя връх в прошката. Исус прощава: „Отче, прости им; защото не знаят какво правят” (Лука 23:34). Това не са само думи, те се превръщат в конкретен акт на прошка, предложена на „добрия крадец“, който беше до Него. Свети Лука пише за двамата престъпници, разпнати с Исус, които се обръщат към Него с противоречиви нагласи.

Първият престъпник Го обижда, както са Го обиждали всички хора, както са го правили управниците на народа, но този бедняк, воден от отчаяние, казва: “Не си ли ти Христос? Спаси себе си и нас!“ (Лука 23:39). Този вик свидетелства за страданието на човека пред мистерията на смъртта и трагичното съзнание, че само Бог може да бъде освобождаващият отговор: следователно е немислимо Месията, Този, който е изпратен от Бога, да бъде на кръста и въпреки това да не направи нищо спаси себе си. И те не разбраха това. Те не разбраха тайната на жертвата на Исус. Но Исус ни спаси, като остана на кръста. Всички знаем, че не е лесно „да останеш на кръста“, на нашите малки ежедневни кръстове. Той остана така, на този велик кръст, в това голямо страдание и там ни спаси; там ни показа своето всемогъщество и там ни прости. Там той изпълнява своя дар на любовта и дава началото на нашите спасителни извори. Умирайки на Кръста, невинен между двама престъпници, Той удостоверява, че Божието спасение може да достигне до всеки човек във всяко състояние, дори в най-отрицателното и болезнено състояние. Божието спасение е за всички, без изключение. Предлага се на всички. Ето защо юбилеят е време на благодат и милост към всички, добрите и лошите, здравите и страдащите. Спомнете си притчата, в която Исус говори за сватбеното пиршество на сина на могъщ мъж от страната: когато гостите не искаха да дойдат, той каза на слугите си:

„Идете, прочее, по пътищата и поканете на сватбата, колкото намерите“ (Матей 22:9). Всички сме наречени: добри и лоши. Църквата не е само за тези, които са добри или тези, които изглеждат добри или вярват, че са добри; Църквата е за всички и дори за предпочитане за тези, които са лоши, защото Църквата е милост. И това време на благодат и милост ни напомня, че нищо не може да ни отдели от любовта на Христос! (вж. Римляни 8:39). На този, който е прикован към болничното легло, на този, който живее заключен в затвора, на онези, които са в капана на войната, казвам: вижте Разпятието; Бог е с всички вас, той остава с вас на кръста и предлага себе си като Спасител на всички нас. На онези от вас, които са в голямо страдание, казвам, че Исус е разпнат за вас, за нас, за всички. Позволете на силата на Евангелието да проникне в сърцето ви и да ви утеши, да ви даде надежда и съкровената сигурност, че никой не е изключен от неговата прошка. Може да ме попитате: „Кажи ми, Отче, има ли шанс човек, който е направил най-лошите неща в живота си, да му бъде простено?“ — „Да! Да: никой не е изключен от Божията прошка. Човек трябва само да се приближи до Исус, покаяно, с желанието да бъде прегърнат от Него”.

Това беше първият престъпник. Другият е този, известен като „добрият крадец“. Думите му са прекрасен пример за покаяние, катехизис, съсредоточен върху това да се научим да молим Исус за прошка. Първо той се обръща към другаря си: „Не се ли страхуваш от Бога, след като си под същата осъдителна присъда?“ (Лука 23:40). По този начин той подчертава началната точка на покаянието: страхът от Бога. Не страхът от Бога, не: синовният страх от Бога. Не е страх, а това уважение, което се дължи на Бог, защото Той е Бог. Това е синовно уважение, защото Той е Отец. Добрият крадец си спомня основното отношение, което отваря пътя за упование в Бог: съзнанието за Неговото всемогъщество и безкрайната Му доброта. Именно това доверчиво уважение помага да се направи място за Бог и за доверие в неговата милост. Тогава добрият разбойник заявява невинността на Исус и открито признава собствената си вина: „И ние наистина справедливо; защото ние получаваме дължимото възнаграждение за нашите дела; но този човек не е направил нищо лошо” (Лука 23:41).

Следователно Исус е там на кръста, за да бъде с виновните: чрез тази близост Той им предлага спасение. Това, което беше скандал за водачите и първия крадец, за онези, които бяха там и онези, които се подиграваха с Исус, от друга страна, е основата на вярата на добрия крадец. Така той става свидетел на Благодатта; случи се немислимото: Бог ме възлюби толкова много, че умря на кръста за мен. Самата вяра на този човек е плод на Христовата благодат: очите му съзерцават върху Разпятието любовта, която Бог има към него, един беден грешник. Вярно е, той беше крадец, беше мошеник, крадеше неща през целия си живот. Но накрая той съжали за стореното и като видя Исус, толкова добър и милостив, успя да открадне Рая: голям крадец е този човек!

Добрият крадец най-накрая се обръща директно към Исус, призовавайки неговата помощ: „Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в царската Си власт“ (Лука 23:42). Той го нарича с увереност по име „Исус“ и по този начин изповядва какво означава това име: „Господ спасява“: това означава името „Исус“. Този човек моли Исус да го помни. Толкова много нежност има в този израз, толкова много човечност! Нуждата на човешкото същество е да не бъде изоставено; за да бъде Бог винаги близо. По този начин човек, осъден на смърт, става пример, модел за човек, за християнин, който вярва в Исус; а също и модел на Църквата, която толкова често призовава Господа в литургията, казвайки: „Помни… Помни любовта си…”.

Докато добрият разбойник говори за бъдещето, казвайки: „когато дойдеш в царската си сила“, отговорът на Исус не го оставя да чака; той говори за настоящето: той казва „днес ще бъдеш с мен в рая” (ст. 43). В часа на кръста спасението на Христос достига своя връх; и неговото обещание към добрия разбойник разкрива изпълнението на неговата мисия: да спаси грешниците. В началото на своето служение, в синагогата на Назарет, Исус беше провъзгласил „освобождаване на пленниците“ (Лука 4:18); в Ерихон, в къщата на Закхей, публичен грешник, Исус заявява, че „Човешкият Син“, тоест Самият Той, е дошъл „да потърси и спаси изгубеното“ (Лука 19:10).

На кръста, последното му действие потвърждава изпълнението на този план на спасение. От началото до края Той се разкриваше като Милосърдие, разкриваше Себе Си като окончателното и неповторимо Въплъщение на любовта на Отца. Исус наистина е лицето на милостта на Отца. И добрият разбойник го нарече по име: „Исус“. Това е кратко призоваване и всички ние можем да го правим няколко пъти през деня: „Исусе“. Просто „Исус“. Нека да го правим през целия ден.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 28 септември 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.