В селска къща живеели двама братя, петгодишната им сестра и куче на име Запетайка.
Всяка сутрин те ходели на работа в градината.
Един ден единият от братята решил да изостави дома си и да се отдаде на
приключения, той бил готов да поеме голям риск и да избяга от селото, въпреки че имал малко пари в джоба си.
Два дни след заминаването, уморен и отчаян той си почивал близо до мостче, където неговият образ се отразявал във водата. Скоро видял, че на брега на езерото има един стар бездомник.
Виждайки го в толкова жалко състояние, гладен, той се опитал да му помогне, като му даде малкото, което било останало в джоба му и дори свалил сакото си, за да го предпази от студа.
Старият бездомник, заеквайки, казал на младежа:
-Остави ме да умра, синко; аз съм ужасно стар , вече не мога да работя, децата ми не ме искат повече. Сега съм една пречка, която трябва да се махне от пътя, затова реших да умра тук, далеч от всички. Отнасят се с мен като с болен от чума, прося милостиня, за да мога да живея.
Луиджи, така се казвал младежът, бил потресен от думите, които докоснали сърцето му и помислил за баща си, когото изгубил, и за онова, което направил, като напуснал дома на своите близки.
Изведнъж му хрумнала идея; той помогнал на горкият старец да стане и му казал:
-Господине, ще те заведа в къщата си, където ще бъдеш посрещнат с отворени обятия и ще намериш обич, разбиране и парче хляб, без да се налага да просиш.
Старецът, като благодарил, отишъл с него. Малко след като пристигнали у дома, където старецът бил посрещнат с много топлина, малката Тициана веднага се сприятелила с него, наричайки го дори, дядо.
Минали две седмици, горкият старец сериозно се разболял, но преди да умре, казал:
-Искам да ви благословя, деца; посрещнахте ме като баща, а не бяхте мои деца; споделихте малкото, което имахте с мен. Сега съм стар, умирам и ще отнеса със себе си голяма рана в сърцето, това че, бях изоставен от децата си, когато бях станал тежест.
Често децата са неблагодарни, но Бог никога не ни изоставя, преди всичко, когато никой вече не се грижи за нас.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Просякът
В селска къща живеели двама братя, петгодишната им сестра и куче на име Запетайка.
Всяка сутрин те ходели на работа в градината.
Един ден единият от братята решил да изостави дома си и да се отдаде на
приключения, той бил готов да поеме голям риск и да избяга от селото, въпреки че имал малко пари в джоба си.
Два дни след заминаването, уморен и отчаян той си почивал близо до мостче, където неговият образ се отразявал във водата. Скоро видял, че на брега на езерото има един стар бездомник.
Виждайки го в толкова жалко състояние, гладен, той се опитал да му помогне, като му даде малкото, което било останало в джоба му и дори свалил сакото си, за да го предпази от студа.
Старият бездомник, заеквайки, казал на младежа:
-Остави ме да умра, синко; аз съм ужасно стар , вече не мога да работя, децата ми не ме искат повече. Сега съм една пречка, която трябва да се махне от пътя, затова реших да умра тук, далеч от всички. Отнасят се с мен като с болен от чума, прося милостиня, за да мога да живея.
Луиджи, така се казвал младежът, бил потресен от думите, които докоснали сърцето му и помислил за баща си, когото изгубил, и за онова, което направил, като напуснал дома на своите близки.
Изведнъж му хрумнала идея; той помогнал на горкият старец да стане и му казал:
-Господине, ще те заведа в къщата си, където ще бъдеш посрещнат с отворени обятия и ще намериш обич, разбиране и парче хляб, без да се налага да просиш.
Старецът, като благодарил, отишъл с него. Малко след като пристигнали у дома, където старецът бил посрещнат с много топлина, малката Тициана веднага се сприятелила с него, наричайки го дори, дядо.
Минали две седмици, горкият старец сериозно се разболял, но преди да умре, казал:
-Искам да ви благословя, деца; посрещнахте ме като баща, а не бяхте мои деца; споделихте малкото, което имахте с мен. Сега съм стар, умирам и ще отнеса със себе си голяма рана в сърцето, това че, бях изоставен от децата си, когато бях станал тежест.
Често децата са неблагодарни, но Бог никога не ни изоставя, преди всичко, когато никой вече не се грижи за нас.