Генерални Аудиенции

Прости ни нашите дългове

4 ноември 2015 – Папа Франциск

Прости ни нашите дългове

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Събранието на Синода на Епископите, което приключи съвсем наскоро, разсъждава задълбочено върху призванието и мисията на семейството в живота на Църквата и на съвременното общество. Това беше събитие на благодат. Накрая Отците от Синода ми предоставиха текста със своите заключения. Исках този текст да бъде публикуван, за да могат всички да помогнат в работата, с която се занимавахме две години. Сега не е моментът да анализирам тези заключения, върху които и аз трябва да размишлявам.

Междувременно обаче животът не стои неподвижен, особено животът на семействата не спира! Вие, мили семейства, винаги пътувате и вече непрекъснато пишете красотата на Евангелието на семейството върху страниците на реалния живот. В свят, който понякога е лишен от живот и любов, вие всеки ден говорите за големите дарове, които са бракът и семейството.

Днес бих искал да подчертая този аспект: че семейството е страхотна тренировъчна площадка за взаимно даване и прощаване, без което никоя любов не може да продължи дълго. Без себеотдаване и търсене на прошка любовта не трае, не издържа. В молитвата, на която сам ни научи, а именно „Отче наш“, Исус ни кара да молим Отца: „Прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници“. И накрая заявява: „Защото, ако вие простите на човеците прегрешенията им, и вашият небесен Отец ще прости на вас; но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения” (Матей 6:12, 14-15).

Човек не може да живее без да търси прошка или поне не може да живее в мир, особено в семейството. Ние се онеправдаваме един друг всеки ден. Трябва да вземем предвид тези грешки, поради нашата слабост и егоизъм. Но това, което трябва да направим, е незабавно да излекуваме раните, които причиняваме, незабавно да изплетем отново връзките, които се разпадат в семейството. Ако чакаме твърде дълго, всичко става по-трудно. Има проста тайна за лекуване на рани и избягване на взаимни обвинения. Това е: не позволявайте денят да свърши без извинение, без помирение между съпруг и съпруга, между родители и деца, между братя и сестри… между снахи и свекърви! Ако се научим да се извиняваме своевременно и да си даваме взаимна прошка, раните заздравяват, бракът става по-силен, а семейството става все по-силен дом, който издържа на сътресенията на нашите по-малки или по-големи злодеяния. Ето защо няма нужда от дълга реч, тъй като една милувка е достатъчна: една милувка и всичко свършва и човек може да започне отначало. Но не завършвайте деня с война!

Ако се научим да живеем по този начин в семейството, можем да го правим и навън, където и да сме. Лесно е да сме скептични по този въпрос. Много хора – дори християни – смятат, че това е преувеличено. Казва се: да, това са хубави думи, но е невъзможно да се приложат на практика. Но слава Богу не е така. Наистина, именно чрез получаването на прошка от Бог ние на свой ред сме способни да прощаваме на другите. Ето защо Исус ни кара да повтаряме тези думи всеки път, когато рецитираме молитвата „Отче наш“, тоест всеки ден. И е изключително важно в едно понякога безмилостно общество да има места, като семейството, където да се научим да си прощаваме един на друг.

Синодът също възроди нашата надежда в това отношение, а именно, че способността да прощаваме и да търсим прошка е част от призванието и мисията на семейството. Практикуването на прошка не само спасява семействата от разделение, но ги прави способни да помогнат на обществото да бъде по-малко безсърдечно и по-малко жестоко. Да, всеки акт на прошка поправя пукнатините в къщата и укрепва нейните стени. Църквата, скъпи семейства, винаги е до вас, за да ви помогне да построите своя дом върху скалата, за която Исус говори. Нека не забравяме тези думи, които непосредствено предшестваха притчата за къщата: „Не всеки, който Ми казва: „Господи, Господи“, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата ”. И добавя: „В онзи ден мнозина ще ми кажат: „Господи, Господи, не в твое ли име пророкувахме и не в твое име изгонвахме демони…“ И тогава ще им заявя: „Никога не те познах” (Матей 7:21-23). Това несъмнено е силна дума, с цел да ни разтърси и призове към обръщане.

Уверявам ви, скъпи семейства, че ако сте в състояние да вървите още по-твърдо по пътя на Блаженствата, като се учите и поучавате да си прощавате взаимно, способността да свидетелствате за обновяващата сила на Божието прощение ще расте в цялото велико семейство на Църквата. Обратно, ние дори може да правим красиви проповеди и може би да прогонваме някои демони, но в крайна сметка Господ няма да ни разпознае като свои ученици, защото не сме имали капацитета да простим и да помолим другите да ни простят!

Истински християнските семейства могат да направят много за днешното общество, а също и за Църквата. Поради тази причина се надявам, че в Юбилея на милосърдието семействата могат да преоткрият съкровището на взаимната прошка. Нека се молим семействата да бъдат все по-способни да изживяват и изграждат практически пътища на помирение, където никой не се чувства изоставен на тежестта на дълговете си.

С това намерение нека кажем заедно: „Отче наш, прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. [Нека го кажем заедно: „Отче наш, прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници”].

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 4 ноември 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.