Веднъж един човек почукал на вратата на Небето и помолил да бъде приет в Рая.
-Можеш да останеш тук само, ако се върнеш на Земята и донесеш най-ценното нещо, което намериш.
Много тъжен, мъжът се върнал на Земята и се засуетил, докато успял да се сдобие със скъпоценностите и перлите от короната на цар Кир. Той донесъл великолепните ценности от короната до Небесната врата. Но, пазачите поклатили глава:
-Това няма значение тук. Нашите пътища са покрити със скъпоценни камъни. Всички наши стени са направени от злато. Това няма никакво значение. Това са само обикновени неща тук.
Мъжът се върнал на Земята тъжен и започнал да търси отново.
Посещавайки един музей, открил изоставена в ъгъла сабята на Александър Велики. Той я занесъл на Небето в Рая. Но ангелите били неумолими:
-Цялата власт на Земята тук не означава нищо. Слизай отново, за да ни донесеш нещо наистина ценно.
Мъжът се върнал на Земята. Той търсил, търсил, докато в старата библиотека на един манастир, вече в развалини, открил непубликуваните думи на „Мъдростта на Соломон“.
Занесъл и това съкровище на Небето.
-Мъдростта на света вече няма смисъл тук!-казали му ангелите.
Така той отново се върнал на Земята.Учил, учил, ходил, ходил, опитал всичко.
Един ден седнал изтощен на пейка в малка обществена градина. Бил много уморен.
В пясъчника играели деца. Гласът на едно дете го стреснал. Детето със сълзи на очи и с ръце, полепени с пясък, се помолило:
-Господине, аз не мога да направя улея, може ли да ми помогнете?
Мъжът избърсал сълзите на детето и коленичил в пясъка. Той копал докато не успял да изгради един достатъчно устойчив улей. Детето започнало отново да търкаля своите цветни топчета.
Точно в този момент мъжът бил повикан в Рая. Той показал ръцете си на ангелите-пазители, те били празни с изключение на следи от сълзите на детето и няколко зрънца пясък.
В този момент ангелите се усмихнали,отворили вратите на Рая, а хорът на блажените пеел „Голямата Аллелуя“ запосрещането.
Уви, ние можем да правим това пътуване само веднъж…
Паролата за влизане в Небесното царство има само 5 букви и започва с „Л” – ЛЮБОВ!
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Пропускът
Веднъж един човек почукал на вратата на Небето и помолил да бъде приет в Рая.
-Можеш да останеш тук само, ако се върнеш на Земята и донесеш най-ценното нещо, което намериш.
Много тъжен, мъжът се върнал на Земята и се засуетил, докато успял да се сдобие със скъпоценностите и перлите от короната на цар Кир. Той донесъл великолепните ценности от короната до Небесната врата. Но, пазачите поклатили глава:
-Това няма значение тук. Нашите пътища са покрити със скъпоценни камъни. Всички наши стени са направени от злато. Това няма никакво значение. Това са само обикновени неща тук.
Мъжът се върнал на Земята тъжен и започнал да търси отново.
Посещавайки един музей, открил изоставена в ъгъла сабята на Александър Велики. Той я занесъл на Небето в Рая. Но ангелите били неумолими:
-Цялата власт на Земята тук не означава нищо. Слизай отново, за да ни донесеш нещо наистина ценно.
Мъжът се върнал на Земята. Той търсил, търсил, докато в старата библиотека на един манастир, вече в развалини, открил непубликуваните думи на „Мъдростта на Соломон“.
Занесъл и това съкровище на Небето.
-Мъдростта на света вече няма смисъл тук!-казали му ангелите.
Така той отново се върнал на Земята.Учил, учил, ходил, ходил, опитал всичко.
Един ден седнал изтощен на пейка в малка обществена градина. Бил много уморен.
В пясъчника играели деца. Гласът на едно дете го стреснал. Детето със сълзи на очи и с ръце, полепени с пясък, се помолило:
-Господине, аз не мога да направя улея, може ли да ми помогнете?
Мъжът избърсал сълзите на детето и коленичил в пясъка. Той копал докато не успял да изгради един достатъчно устойчив улей. Детето започнало отново да търкаля своите цветни топчета.
Точно в този момент мъжът бил повикан в Рая. Той показал ръцете си на ангелите-пазители, те били празни с изключение на следи от сълзите на детето и няколко зрънца пясък.
В този момент ангелите се усмихнали,отворили вратите на Рая, а хорът на блажените пеел „Голямата Аллелуя“ запосрещането.
Уви, ние можем да правим това пътуване само веднъж…
Паролата за влизане в Небесното царство има само 5 букви и започва с „Л” – ЛЮБОВ!