"Даром сте получили, даром давайте"

Проповед на отец Фабиян Мариут (Fabian Măriuț) – енорист на църквата „Света Мария Царица“ в Чоплеа – Букурещ

По повод храмовия празник на църквата „Свети Павел от Кръста“ 

Русе, 18 октомври 2025

Днес сме заедно — от двата бряга на Дунав, северен и южен, защото Дунав не ни разделя, а ни обединява, за да възнесем похвала Господу в тази юбилейна година, в този прекрасен катедрален храм, под покровителството на Свети Павел от Кръста, който е и вторичен патрон на Архиепископия Букурещ, и от чиято кончина се навършват тази година 350 години.

Първото четиво, взето от книгата на пророк Исаия, ни говори за Юбилея като за годината на Божията милост, годината на прошката, на заличаването на дълговете, на превързване на раните и на изцеление. 2025-та година е за нас дори повече — година на радост, поставена от блажена памет папа Франциск под знака на надеждата. Свети Павел от Кръста казва: „Надеждата е светлината, която ни води дори в най-тъмните моменти“, а „в средата на страданието надеждата е котва на душата“. Мисионерите пасионисти, ученици на Свети Павел от Кръста, които водеха като пастири вярващия народ в трудни времена, бяха вестители на надеждата и допринесоха за закотвянето на верните от двата бряга на Дунав в тайнството на Христос.

От водите на Дунав се обръщам към две водни пространства в Светата земя: Галилейското море и Мъртво море. И двете морета (в действителност езера) са захранвани от една и съща река, Йордан. Едното е сладководно езеро, пълно с риба и други форми на морски живот, докато другото има силно солена вода, в която не може да оцелее никакъв жив организъм. Ако и двете езера се захранват от една и съща река, как се случва едното да е сладководно и да изобилства от живи същества, а другото да е мъртво? Отговорът е, че Галилейското море има отток, чрез който водата изтича, докато Мъртво море няма такъв отток. С други думи, Галилейското море непрекъснато получава и дава вода, докато Мъртво море само приема и не връща. Както в случая с двете морета, даването и получаването ни държат и нас живи; да приемаш без да даваш ни кара да застояваме и да умрем.

В Евангелието днес, Исус призовава учениците към Себе Си, за да ги изпрати след това на мисия, така че те от своя страна да предадат това, което са получили. Исус дори използва тези думи: „Даром сте получили, даром давайте“ (Матей 10:8). Посвещаването на собственото ни Аз, на личното време, на услугите и ресурсите в служене на Божието царство става възможно само когато разберем, че всичко, което сме и всичко, което имаме, включително самият живот, е дар от Бога.

Да бъдеш християнин означава всъщност живот, в който съзнателно получаваме и даваме обратно на Бога. За съжаление често обръщаме много повече внимание на получаването, отколкото на даването. Като Божии деца получаваме дара на вярата, получаваме Словото Божие, получаваме прошка, получаваме тайнствата, и получаваме нов живот в Светия Дух. Но завършваме кръга на Божията благодат само когато отиваме и споделяме тези благословения с тези, които още не се радват на тях. Ако не го правим, ставаме като Мъртво море — застояли и мъртви, защото само приемаме и не отдадем обратно.

При Големия юбилей от 2000 година, от който вече са изминали 25 години, Светият отец Йоан Павел II ни насърчаваше да плаваме навътре, да „duc in altum – Излез на дълбокото“. Насърчението трябва да се свърже с едно от настояванията на Църквата днес: новоевангелизацията. Не става дума за провъзгласяване на друго Евангелие — то остава винаги едно и също. В книгата Откровение се казва: „аз правя всички неща нови“ (Откр. 21:5), а не „правя нови неща“. Новоезвангелизацията не предполага иновации или пасторални изобретения. Новоезвангелизацията не е нищо друго освен преоткриване на Петдесетница. Това е обновена смелост да свидетелстваме.

Апостолите и учениците на Исус не проповядваха културна система, а Христос. Като християни днес и ние сме призвани да провъзгласяваме Христос пред културата и културите на нашето време. Но трябва да признаем, че обстоятелствата за проповядването на Евангелието са се променили. Много хора са чули за Христос, и именно това изглежда проблематично. Който вярва, че вече знае, рискува да се самодоволства в някаква форма на самоудовлетворение. Всъщност мнозина живеят само чрез чутото — симптом на една вредна повърхностност.

Новоезвангелизацията не може да не отчита семейството, неговата специфична роля в живота на обществото и на Църквата. Ако по Божието намерение създаването на човека като мъж и жена е върховният момент, тогава семейството, съставено от съпруг и съпруга, родители и деца, баби и дядовци и внуци, има особената роля в живота и историята на света и на Църквата.

Накрая, бих подчертал, че Юбилейната година ни отваря към ново начало. Напомням ви, че Исус е инструктирал апостолите да започнат с „безпокойните овце от дома Израилев“ (Матей 10:6), тоест да започнат в позната територия. По-късно Той ще ги изпрати да правят ученици от всички народи (Матей 28:19), но за момента трябва да се ограничат до своя народ. Мисията, както и милосърдието, започва у дома. Трябва да започнем, следователно, с членовете, далеч от вярата, и с тези, лишени от усърдие в семействата и енориите си. Трябва да намерим начин да върнем вярата, която сме получили. Той е единственият начин, по който можем да останем живи и активни във вярата като Галилейското море — свежо и даващо живот.