Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

При празния гроб на Голгота

 

1.      Възкръсна както е казал

 Историята на Исуса не свършва с позорна смърт и с траурно погребално шествие. Ако е станало така, християнството щеше да е най-тъжната религия. В историята на Исус идват след разпятието още две радостни събития: славното възкресение и възнесението в небето, което довело учениците толкова в екстаз, че трябвало е да се съвземат с повика: „Мъжете галилейски какво тук стоите и гледате в небето?“ Св. Павел подчертава: Бог, който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата си. (Ср. 1 Кор 6, 14.)

Исус възкръсна и ние ще възкръснем. Бог не ни остави да лежим в прахта на унижението. Ще ни възкреси към славата. Ще възкръснем и ще се върнем у дома, в родината, при Татко…

Поради тази красива надежда – даже сигурността – християнството е най-радостната религия и християнинът най-радостното творение под небето.

Радостта принадлежи същински към живота на християнина. Ако има в нас още много тъга, това означава, че има в нас още много от това, което не е християнско. Това в същността би трябвало да е единствената наша болка, единствен наш повод за тъга, а именно това, че не сме свети. (Leon Bloy)

Намерение:

По време на деня ще си припомня възкресението на Исуса и своето възкресение, и поканата на св. Павел:

„Радвайте се и отново ви казвам, радвайте се!“

 

2.       Думите адресирани на всичките Шавли

 Преследвачи и убийци вие търсите Христос? – Тук е между нас – в нас. И внимавайте, хубаво го вържете, внимателно го водете и последователно пребийте, за да не може да се движи. Съвършено го убийте, да не забравите сърцето да му прободете и гроба нека е от камък, здрава брава, над входа голям камък, печати стража.

Ама, хайде – вие искате да убиете Този, който има мощ да възкръсне? Вие искате в гроба да затворите Този, който знае през стените да минава? Вие искате да вардите Този, който знае да стане невидим…? Няма камък, който би бил достатъчно тежък за гроб на Този, който и морето, и ветровете слушат… Излишно е вам срещу острие да вървите!

Предполагате понякога, че имате успех. Не вярвайте. Това е само илюзия, това е лъжа! – Има Велики петъци, часовете на вашите мними победи, обаче след петък идва винаги събота, след събота неделното утро, което съвършено ще развали вашата триумфална радост.

Имате ли още доста ненавист в своето сърце? Обърнете я веднага всичката срещу себе си – срещу досегашния ви живот. Шавли, променете се докато е време… светът се нуждае от Павли!

Намерение:

През деня молитва за неприятелите на Църквата, за преследвачите на мистичния Христос.

 

  1. Мария Магдалена

 Магдалена е била първата, която е видяла Възкръсналия.

Това е станало така: „Като рече това тя се обърна назад и видя Исус че стои, но не позна, че това е Исус. Казва и Исус: „Жено защо плачеш? Кого търсиш?“ – Тя като мислеше, че е градинар казала му: „Господине, ако си го изнесъл, кажи ми къде си го положил и аз ще го вдигна.“ – Казва и Исус: „Мария!“ – Тя се обърна и му рече: „Равуни“, което значи Учителю!“ (Ср. Йоан 20, 14-16.)

Много мил и поучителен случай. Магдалена не е познала Христос, защото се появил пред нея във вид на обикновен градинар…

Подобно нещо се случва и на нас. И пред нас Исус се появява във вид на обикновените хора (бедните, малките, страдащите). Колко пъти през деня покрай тях минаваме без да им обърнем внимание. Търсим Христос и не осъзнаваме, че с него тъкмо се срещаме.

„Каквото направите на един от моите най-малки братя на мен го направихте!“

Тези думи на Исус днес ще си припомням при всяка среща с човек.

 

4.       Неспокойно е сърцето ни…

 Нашето сърце има две основни тенденции, две големи склонности: да приема и да дава.

Това е находчиво смукало и раздавач същевременно. Помпа на топла човешка кръв и на гореща човешка любов. За едното ни казва лекарската наука, за другото ни убеждава опитът. – Да се събира кръвта, за да я изпомпва обратно из цялото тяло. Жадно да се сърба и дава любовта, за да я пак разточително разсипва в средата. Това са неговите функции и това са поводите на неговото постоянно безпокойство.

Ако не може да работи, ако има повреда в притока или в улука, или на кръвта, или на любовта, болно е.

И когато сърцето е болно, това е винаги сериозно нещо. – Сърцето не боли малко.

Кръвта има своето обръщение, своя циркулиращ път и трябва да го има и любовта. За това търсим някой, на който бихме могли да дадем своята любов и той ще я повтаря. Излизаме между хората и търсим сърцето, което би било способно да приема и да връща топлото течение, произлизащо от нас, което може да се настрои на пулса на нашето сърце – търсим приятеля.

Обаче хората са такива непостоянни, неиздръжливи.

– За кратък период, за малко и после нашето разочаровано сърце пак ще се разболее…

Постоянен в любовта е само Бог. Св. Августин опитал хората и Бога, и целия си опит в живота е вложил в думите: „Неспокойно е сърцето ни, докато не се установи в Тебе, – о, Боже.“

Намерение: Сериозно ще помисля върху своето приятелство и върху думите на св. Августин.

 

5.       При мен във Витания

 Моето първо Свето причастие. Исус за първи път гостува в моята млада душа.

Дойде на гости както някога във Витания и радваше се, че след второто, третото гостуване ще стане мой приятел, че от вежливите срещи ще се развие между  нас доверие.

Аз грижливо подредих всичко, почистих и украсих, добре да се чувства при мене.

Обаче Той очакваше повече.

Той очакваше, че ще седна до него, с доверие ще си поговорим и след тръгването му постоянно ще си спомням и ще мечтая за него. Очакваше, че ще се влюбя в него, като Мария.

Само заради това дойде при мене на гости, за да си отиде от мене като приятел. – Оценява, разбира се и епизодическото внимание и гостоприемството на Марта, обаче мечтае по трайното приятелско внимание и любовта на Мария, която заедно с Йоан ще го съпровожда чак на Калвария и чак до края верно ще стои до него.

След малко, може би след няколко часа ще дойде Исус пак.

Как сега ще се отнасям към него?…

Молитва и намерение:

Скъпи Исусе, когато дойдеш в моята Витания, обещавам Ти, че вече ще получиш това, което Ти така дълго очакваше. Ще махна излишните скрупули и ще Те прегърна с доверие и сила.

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.