Разкази от сестра Терезита

Причината

имало едно време…

Причината

 

          Случайно да съм си забравила при вас чадъра? – ме попита една госпожа от моя квартал, която беше идвала у дома преди няколко дни.

          -Да!- отговорих.

 Госпожата ми благодари, и след това каза:

          -Вие наистина сте честен човек! Питах толкова много хора за чадъра, да не би да съм го забравила при тях, но всички ми отговориха, с „не“.

 

          Една костенурка прекарвала тихия си и спокоен живот на една поляна. Един ден нейна братовчедка я поканила на гости в града, където живеела. Подтикната от желание да види света, полската костенурката приела поканата.

          Разстоянието не било голямо, не повече от километър, но за костенурката това си било сериозно пътуване. Казала си с увереност, че бързо ще го премине и още на другата сутрин тръгнала на път.

          -С бързата си и сигурна стъпка тръгвам! – помислила си тя.

          -Преди обед сигурно вече ще съм пристигнала. Точно на време за сядане на масата.

          Тръгнала и си тананикала. Вървяла, вървяла, вървяла. Към пладне била прекосила едва неколкостотин метра.

          Когато чула някаква камбана да бие дванайсет часа, промърморила:

          -Каква глупава камбана? Няма и час откакто съм излязла от къщи, а вече бие дванайсет. Не са в ред тия часовници, а клисарите все прекаляват с виното!

          Вървяла, вървяла… . Слънцето залязло и звездите заблещукали, а костенурката била още на средата на пътя. Страшно ядосана, тя започнала да крещи:

          -Светът не е вече какъвто беше едно време! Слънцето залязва по-рано, звездите се показват не навреме, а пък денонощията са по-къси от двайсет и четири часа!”

 

Винаги се намира някаква причина да не мислим добро за ближните.