Генерални Аудиенции

Приветливата врата

18 ноември 2015 – Папа Франциск

Приветливата врата

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

С това размишление стигаме до прага на Юбилея, той е близо. Вратата е пред нас, не просто Светата врата, но друга: великата врата на Божията Милост – и това е красива врата! — която обхваща нашето покаяние, предлагайки благодатта на неговата прошка. Вратата е щедро отворена, иска се малко смелост от наша страна, за да прекрачим прага. Всеки от нас има тежки неща в себе си. Всички сме грешници! Нека се възползваме от този настъпващ момент и да прекрачим прага на тази Божия милост, която не се уморява да прощава, не се уморява да ни чака! Гледа ни, винаги е до нас. Вземете сърце! Нека влезем през тази врата!

От Синода на Епископите, който отпразнувахме през месец октомври, всички семейства и цялата Църква получиха голямо насърчение да се срещнат на прага на тази отворена врата. Църквата беше насърчена да отвори вратите си, да излезе с Господ, за да посрещне своите синове и дъщери по пътя, понякога несигурен, понякога ужасен, в тези трудни времена. Особено християнските семейства бяха насърчени да отворят вратата на Господ, който чака да влезе, носейки благословията и приятелството си. И както вратата на Божията милост е винаги отворена, така и вратите на нашите църкви, нашите общности, нашите енории, нашите институции, нашите епархии, трябва да бъдат отворени, защото това е начинът, по който всички можем да излезем, за да донесем тази Божия милост. Юбилеят означава голямата врата на Божията милост, но също и малките врати на нашите църкви, отворени, за да позволят влизането на Господ – или често излизането на Господ – който е затворник на нашите структури, на нашия егоизъм и толкова много неща.

Господ никога не отваря насила вратата; той също иска разрешение да влезе. Книгата Откровение казва: „Стоя на вратата и чукам; ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще ям с него, и той с мене” (3:20). Нека си представим как Господ чука на вратата на сърцето ни! В последното велико видение на Книгата Откровение Божият град е пророкуван по следния начин: „портите му никога няма да бъдат затворени през деня“, което означава завинаги, защото „няма да има нощ там“ (21:25) . Има места по света, където вратите не се заключват, все още има. Но има толкова много, където блиндираните врати са се превърнали в норма. Не трябва да се поддаваме на идеята, че трябва да приложим тази система към целия си живот, към живота на семейството, на този град, на обществото, още по-малко към живота на Църквата. Това би било ужасно! Една негостоприемна Църква, подобно на затворено в себе си семейство, умъртвява Евангелието и света увяхва. Никакви блиндирани врати в Църквата, никакви! Напълно отворено!

Символичното управление на „вратите“ – на прагове, на проходи, на граници – стана решаващо. Вратата трябва да защитава, разбира се, но не и да отхвърля. Вратата не трябва да се отваря насила, а напротив, иска се разрешение, защото гостоприемството блести в свободата на посрещането и помрачава в арогантността на нахлуването. Вратата се отваря често, за да се види дали има някой, който чака отвън, може би без смелост или може би без сила да почука. Колко хора са загубили вяра, нямат смелостта да почукат на вратата на нашето християнско сърце, на вратите на нашите църкви… И те са там, нямат смелостта, отнехме доверието: моля, нека това никога не се случи. Една врата казва много неща за къщата, а също и за Църквата. Грижата за вратата изисква внимателна проницателност и в същото време трябва да вдъхва голяма вяра. Бих искал да благодаря на всички портиери: на нашите етажни собствености, на граждански институции, на самите църкви. Често проницателността и учтивостта на портиера могат да предложат образ на човечност и добре дошли в цялата къща, още от входа. Има какво да се научи от тези мъже и жени, които са пазачи на местата за среща и добре дошли в града на човека! На всички вас, пазители на толкова много врати, били те жилищни или църковни врати, много благодаря! Винаги с усмивка, винаги демонстрирайки гостоприемството на тази къща, на тази Църква, така че хората да се чувстват щастливи и добре дошли на това място.

Наистина, ние добре знаем, че и ние сме стражи и слуги на Вратата Божия, а как се нарича вратата Божия? Исус! Той осветява всички врати на живота за нас, включително тези на нашето раждане и на нашата смърт. Самият той го потвърди: „Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще се спаси, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира” (Йоан 10:9). Исус е вратата, която ни позволява да влизаме и излизаме. Защото Божията кошара е убежище, а не затвор! Божият дом е убежище, не е затвор, а вратата се казва Исус! Ако вратата е затворена, казваме: „Господи, отвори вратата!“. Исус е вратата и ни позволява да влизаме и излизаме. Тези, които се опитват да избегнат вратата, са крадци: любопитно е, че крадците винаги се опитват да влязат по друг начин, през прозореца, през покрива, но избягват вратата, защото имат зли намерения и се промъкват в кошарата, за да измамят овцете и да се възползват от тях. Трябва да влезем през вратата и да се вслушаме в гласа на Исус: ако чуем тона на гласа му, сигурни сме, спасени сме. Можем да влезем без страх и да излезем без опасност. В тази красива беседа Исус говори и за пазача, чиято задача е отварянето на Добрия пастир (вж. Йоан 10:2). Ако пазачът чуе гласа на пастира, той отваря и пуска всички овце, които пастирът довежда, всички, включително и изгубените в гората, които добрият пастир отиде да върне. Овцете не се избират от пазача, те не се избират от енорийския секретар или енорийския администратор; всички овце са призовани, те са избрани от добрия пастир. Пазачът — той също — се подчинява на гласа на пастира. Така можем да кажем, че трябва да бъдем като този пазач. Църквата е пазач на дома Господен, тя не е собственик на дома Господен.

Светото семейство от Назарет знае точно какво означава отворена или затворена врата за тези, които очакват дете, за тези, които нямат подслон, за тези, които трябва да избягат от опасност. Християнските семейства правят прага на домовете си велик знак за Вратата на милостта и посрещането на Бога. Точно така Църквата ще трябва да бъде призната във всяко кътче на земята: като страж на Бог, който чука, като посрещане на Бог, който не затваря вратата пред вас с извинението, че не сте част от домакинството. С този дух нека подходим към Юбилея: там ще бъде Светата врата, но там е вратата на великата Божия милост. Нека има и вратата на нашето сърце, за да могат всички да получат Божията прошка и да дадем, на свой ред, нашата прошка, приветствайки всички онези, които почукат на нашата врата.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 18 ноември 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.