библия за младежи - Старият Завет - Времето на пророците

Предупреждението на пророците

Историята на Спасението

Предупреждението на пророците

И както Елисей каза на смъртния си одър, Израил спечели три битки срещу сирийците. Но след годините на благоденствие по време на царуването на Йеровоам II /784 – 744 г. преди Христа/, син на израилския цар Йоас, царството започна да отслабва и да изживява много Вътрешни политически разпри и съзаклятия.

Това начало на разпадането е било предречено от пророк Амос, пастир от Юдея. Той е първият от многото пророци, които са предсказали пропадането на еврейския народ. Той проповядвал в Израил към края на властването на Йеровоам II в средата на VIII век преди Христа. Укорявал ги предимно за разточителния живот и за духовната леност, които според него били причината за разпадането на Израил.

Сирийският цар Азаил угнетявал израилтяни- те по времето на Йоахаз. Но Господ се смилил и ги съжалил. Погледнал милостно на тях заради Своя завет, който сключил с Авраам, Исаак и Яков.

Когато умрял сирийският цар Азаил, на негово място се възкачил синът му Вен-Адад, Него Йоас победил три пъти.

Горко на безгрижните в Сион и на надяващите се на планината Самарийска големци от първенствуващия народ, при които дохожда домът Израилев!

Минете в Калне и вижте, оттам преминете в Емат велики и спуснете се в Гет Филистимски – не са ли те по-добри от тия царства?

Не са ли по-широки техните предели от вашите предели?

Горко вам, които смятате, че е далеч злочестият ден, и правите да се приближи тържеството на насилието, които лежите на одъри от слонова кост и се обтягате на леглата си, ядете най-добри овни от стадото и телета от тлъсто пасбище, пеете под звука на гусли, мислейки, че владеете свиренето като Давид, пиете вино от чаши, мажете се с най-добри мазила и не ви боли сърце за злополуката на Йосиф. Затова сега те ще отидат в плен начело на пленниците и ще се свърши ликуването на изнежените. И в оня ден, казва Господ Бог, ще направя слънцето да залезе по пладне и ще помрача земята посред бял ден, ще обърна празниците ви на тъга и всичките ви песни – на плач, ще туря вретище на всички чресла и плешивост – на всяка глава, и ще произведа в страната плач като за едничък син, и краят й ще бъде като тъжовен ден.

Ето, настъпват дни, казва Господ Бог, когато ще пратя на земята глад – не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите на Господ.

И ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток, търсейки словото Господне, и няма да го намерят.

 

Осия проповядва за надеждата

След Амос дойде пророкът Осия. Той проповядваше в северната част на Израилевото царство. Тогава по израилската граница започна да се появява голяма опасност, много по-голяма от опасността, причинена от Сирия. Наистина Осия предсказваше злополуката, но също проповядваше и за надеждата, като призоваваше към покаяние и предизвествяваше спасение по Божия милост и любов.

Обърни се, Израиле, към Господ, твоя Бог, защото ти падна поради нечестието си.

Вземете със себе си молитвени думи и се обърнете към Господ, речете Му:

Отнеми всяко беззаконие и приеми ни за добро и ние ще принесем жертва от устата си.

Асур няма вече да ни спасява, няма да се качваме на кон и няма вече да казваме към изделието на нашите ръце:

О, богове наши!, защото у Тебе има милосърдие към сираци.

Ще излекувам отмятането им, ще ги обикна по благоволение, защото гневът Ми се отвърна от тях.

Аз ще бъда роса за Израил, той ще цъфне като крин и ще разпусне корените си, както горите на Ливан* (* Ливан – символ на сила, блясък и красота).

Ще се разширят клоните му и хубостта му ще бъде като на маслина, и благоуханието от него като от Ливан.

Ще се върнат ония, които седяха под сянката му, ще имат жито в изобилие

и ще цъфнат като лоза, ще бъдат славни като вино ливанско.

„Каква работа имам още с идолите?“ – ще рече Ефрем. Аз ще го чуя и милостно ще погледна на него, Аз ще бъда като зелен кипарис: от Мене ще ти бъдат плодовете.

Кой е мъдър, за да разбере това?

Кой е разумен, за да познае това?

Защото прави са пътищата Господни и праведници ходят по тях, а беззаконниците ще паднат на тях.

 

Видението на Исай

И докато Осия проповядваше на Израил, в Юдея живееше Исай, един от най-големите еврейски пророци. Както в Израил, така и в Юдея имаше дълго време мир и благоденствие при царуването на Амасий /797 – 779 г. преди Христа/ и на Озий /779 – 738 г. преди Христа/, сина и внука на Йоас.

Исай беше не само авторитетен свещеник, но и мъдър държавник, който съветваше юдейските царе особено по време на политическите кризи. Юдеите бяха предпазени от военни нападения както от страна на съседните народи, особено от старите неприятели Сирия и Израил, така и от много опасния нов неприятел Асирия.

В годината, когато умря цар Озий, аз видях Господ, седнал на престол, висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм. Около Него стояха серафими, всеки от тях имаше по шест крила – с две закриваше лицето си, с две – нозете си и с две летеше. И викаха един към друг:

„Свят, свят, свят е Господ Саваот!

Цялата земя е пълна с Неговата слава!“

И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим. И казах:

,/Горко ми! Загинах, защото съм човек с нечиста уста и живея сред народ с нечиста уста, и очите ми видяха Царя,

Господ Саваот!“

Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръката въглен, който бе взел с клещи от жертвеника. Допря го до мойта уста и рече:

„Ето, това се докосна до устата ти и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти. “

И чух гласа на Господ, Който казваше:

„Кого да проводя и кой ще отиде заради Нас?“

И аз казах: „Ето ме, проводи мене. “

Тогава Той рече: „Иди и кажи на тоя народ – с уши ще чуете и не ще разберете и с очи ще гледате и не ще видите.

Защото сърцето на тоя народ е закоравяло и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря. “

И казах: „За дълго ли, Господи?“

Той рече: Докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее.

Господ ще отдели людете и голяма пустош ще бъде на тая земя.

Ако остане и десета част от нея и се възвърне, тя пак ще бъде разорена.

Но както от теревинт* (* Теребинт – широколистно дърво, което расте в средиземноморските страни и Палестина) и дъб, кога са отсечени, остава коренът им, тъй святото семе ще бъде неин корен. “

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.